Биляна Петринска, актриса: Кризата кастрира мъжете

КОЯ Е ТЯ?

Биляна Петринска е родена на 22 януари 1974 г. в София. Работи в трупата на Народния театър „Иван Вазов“ от 16 г. Има десетки роли в киното и в театъра. Снима се и в телевизионните сериали „Тя и Той“, „Кафе пауза“, „Клиника на третия етаж“, „Секс, лъжи и телевизия: Осем дни в седмицата“. Озвучава десетки чужди продукции от 2006 г.

Венелина ИВАНОВА

- Биляна, какви мъже харесвате?
- Самоосъзнатите, талантливите и щедрите. Неконтролируемото помпане на бицепси не е номер 1 в листата ми.

- Неотдавна казахте: „Предпочитам Казанова пред Дон Жуан“. Защо?
- Това беше, когато репетирах „Казанова" и съм размишлявала по този повод. Според мен Дон Жуан е този, който взима жените за своя жертва от амбиция да ги притежава и да премине през тялото им. Има го за самоцел. Докато Казанова може би истински се влюбва в тях и знае как да ги напусне красиво. И при двамата жената знае, че ще бъде „консумирана“, но Казанова създава усещането у жената, че тя го владее, позволява на жената да го има. Разликата е в усещането и „вкуса“, които остават след това. Но и двамата са живеещи за мига. Те най-добре знаят как да го приближат до вечността.

- Смятате ли, че еманципацията уби мъжкото в мъжа?
- Светът се променя! Всеки е индивидуалност, независеща от благоразположението на другия. В това число и еманципацията бележи бум. Но тук е тънката граница. Финансовата нестабилност и несигурността в утрешния ден кастрират мъжа, особено ако жената печели повече. Истинското „мъжко“ обаче не е просто да имаш яхта. А да може да се разчита на теб, да си с умна душа, да можеш да подкрепиш жената, да я окрилиш, провокираш да бъде все по-добра. И да си толерантен. Това е закрилата, за която жената копнее. Иначе просто си я купуваш за определен период. Разбира се, на пазара е пълно и с „такава стока“. И така кръгът се затваря. Светът просто озверя за пари.

- На кого сте кръстена?
- На баба ми Бонка. Тя е на 90 години, да е жива и здрава! Между другото майка ми е видяла във вестник името - било на известна гимнастичка, мисля, че е била сръбкиня. И е харесала името. И понеже е с буквата на баба ми, с баща ми решили бързо-бързо.

- Какви са най-милите ви спомени от детството?
- Как късам зеленчуци директно от градината при баба и ги поглъщам лакомо. Правех дрехи на куклите и играех до късно на дама и ластик. По-късно четях по цял ден Йовков, Каралийчев, Андерсен и историите на Пипи Дългото чорапче. Завиждах й за дивотиите и тайно си мечтаех да съм на брега на океана с нея, да посетя Вила Вилекула и да имам чернокожа приятелка. Дори побърках родителите си да ми намерят такава кукла. Това си беше доста сложно. Но ми намериха, защото аз вярвах, че има такава. Изяждах по цяла кутия шоколадови бонбони. Учех чужди езици. Пишех си дневник. Скоро го намерих. Там пише,че обичам природата, цветята и че искам да стана аптекар. Толкова е забавно!

- Кога осъзнахте, че талантът ви е в актьорството?
- О, продължавам да се питам! Това съмнение ме движи. Тези неща не стават изведнъж. Това е процес. Имам много способности в себе си, които искам да развивам. Те допълват професията ми. Записах песен, рисувала съм, пиша от време на време за себе си. Може би някой ден ще издам нещо. Знае ли човек? Аз дължа много на Господ за нещата, с които ме е дарил. И съм благодарна.

- Играете на сцената на Народния. Има ли по-висок връх от нея?
- Щастлива съм, че вече 16 сезона съм на сцената на Народния театър, макар това далеч да не са златните му години за жалост. Винаги съм казвала, че актьорът трябва да доказва ежедневно, че е заслужил мястото в професията си. Иначе се обричаш на самодоволство, което разяжда таланта отвътре. Аз се стремя и към други върхове - да съм в баланс със себе си. А що се отнася до професията, върхът е да калиш характера си. Без характер нищо не става. Народният театър трябва винаги да е класа с актьорите, които го правят и създават.

- Това правило важи ли и за политиците?
- С политиците е същото. Смятам че трябва да загърбят различията и да се обединят за спасението на тази държава. Разбира се, ще има цена. Малцина са способни на това. И това се вижда категорично!

- Красотата пречи ли на професионалното развитие на жената? Как оцелява красивата актриса в БГ театъра?
- Ако бяхме Холивуд - там красотата продава продукта, когато е съчетан и с качества, които са доказани, разбира се. Иначе еднодневки - колкото искаш. Аз лично съм се чувствала по-често неглижирана. Но съм свикнала, защото съм борбен човек и не се давам на вътрешно грозните хора. Оставям живота да си върши своето. В България да си красив води до изтощаващи таланта злободневни занимавки. Да си красив не значи, че си талантлив, но и да не си красив не може да бъде гаранция, че си Мерил Стрийп. А и красотата е субективно нещо. Тя е в очите на гледащия.

- Следите ли политическата обстановка в България?
- Можех да вляза в политиката. Не веднъж. Но смятам, че няма да вирея там и ден. Моята емоционалност и коректност няма да ми позволят това. Мога да помагам, що се отнася за това, което работя. Но никой засега не е имал нужда от моята помощ с покана. Когато се захващам с нещо, го извеждам докрай и не търпя лицемерие.

- Защо българите живеем зле според вас?
- Проблемът на обществото ни е до голяма степен в това, че живеем от избори до избори. Това, че няма надграждане в една цялостна визия за живота тук. Особено в сфери като образование и култура. В резултат на което българинът продължава до голяма степен да тъне в личното си невежество и безхаберие. Корупцията е големият бич на тази страна. На всяко ниво! И когато казвам корупция, нямам предвид само изразена във финансовия аспект. Корупция, свързана с идеите, каузите, смисъла. Подмяна на смисъла. Проветриво стана на много места. Хора идват и си отиват. Как идват? С какви качества? И как си отиват. Танцуват по един ден. Няма нищо да се промени скоро, ако не оправим собствената си градинка.

- Кое е по-голямо предизвикателство за вас на сцената - образът на добрата, благородна и почтена жена или на коварната зла красавица?
- Добротата, благородството и почтеността са подложени на голям натиск в наши дни. Много по-трудно човек остава добър и състрадателен пред това да се спусне по най-лекото съпротивление и да си отмъщава. А коварната зла красавица е клише, което стана модерно по едно време, но понеже е и очаквано, стана скучно. Така че може би формулата е да си красив и да изненадваш с неочаквано добри постъпки. Когато нещо не може да се промени, правиш така, че то да стане остарял модел, и налагаш нов вид. Светът се развива в невероятни посоки. Лошото е, че злото става все по-неконтролируемо.

- Кое според вас отключва лошите черти в хората?
- Във всеки има и от двете качества. И аз винаги съм се занимавала с това кое отключва злото у човека, кое го кара да избира да бъде зъл. Това се избира въз основа на травми и слабости, вплетени в характера на човека. Интересното в нашата работа е да откриеш тези причинно-следствени връзки. За това актьорството е близко до психологията.

- В коя точка по света искате да се загубите поне за малко някой ден?
- Обичам да се „губя“, така се заземявам. Това е метафорично казано. Обичам да пътувам и да откривам различни неща. Обожавам Италия. Може би някъде из Тоскана...

- Как си се представяте след 20 години?
- Обикаляща света с близките ми. Снимаща кино и правеща театър. Да продължавам да изразявам себе си по най-добрия начин. Да рисувам и да пиша. И можеща да се загуби където и когато си поиска, но винаги с мъж до себе си, който да ме „открива“.