Росица Обрешкова, племенничката на Стефан Данаилов: Кривошиева продаде любовта си към Ламбо

Коя е тя?

Росица Константинова Обрешкова завършва "Актьорско майсторство" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" при проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Специализира режисура при проф. Маргарита Младенова. В НАТФИЗ преподава във факултета по сценични изкуства. Главен асистент е на проф. Стефан Данаилов.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Обрешкова, за пет години нямате нито едно интервю. Защо?
- Защото нямаше какво важно да кажа. Днес с разкъсано сърце разбрах, че шеф на комисията по култура става г-н Слави Бинев. Знаете ли, за първи път в живота си аз осъзнах какво означава да знаеш и познаваш миналото на един човек. В този случай е точно така. Защото, ако за някои хора във властта дълги години имаме съмнения, че са свързани с различни групировки и не са им съвсем чисти делата, то в този случай аз познавам г-н Бинев. Уви, преди доста години през 90-те бях емигрант в Южна Африка и единствената ми среща с човек от подземния свят беше точно със Слави Бинев. Този човек по това време също беше там, а аз бях на гости при брат ми, който живее в Кейптаун. Управлявах малък ресторант и един ден Биньо, както му викаха на човека тогава, влетя, хвана един от моите негри за гушата и почна да крещи: "Ръцете ми смърдят на негър, ще те убия бе, ще те убия, виновен си ми". Ама защо, така и не се разбра. Едва спасих момчето от неговите лапи. И този човек, видите ли, сега ще застане на мястото на вуйчо ми като шеф на културната комисия! Та това е мястото, Бога ми, на човека, който учреди този пост - Стефан Данаилов. Да, разбира се, вуйчо не пожела отново да седне на този стол, защото всички знаем, имаше заболяване, трябва да е по-спокоен, но защо точно Слави Бинев трябва да е на това място? Какво да им кажа сега на моите студенти - "Давайте деца, утре Народният театър може да стане чалга клуб, почвайте с префасонирането, защо?". Та именно Слави Бинев беше човекът, който каза по БНТ, че единственото нещо, което си заслужава да бъде експортирано от България, е чалгата. Вие разбирате ли за какъв човек става дума? И знаете ли, докато за Вежди Рашидов имаше някакви "не"-та от занимаващите се с изкуство, че става министър на културата, все пак му се дава втори шанс, защото може да намери пари за култура. Но този човек с претенции за какво иска да стане шеф на културата?

- А кой трябва да изпълни тази роля?
- Изобщо не трябва да е важно кой е като име, но да върши работа. Да дава приоритет на културата, да има независими комисии, с които да се даде шанс на театъра да се развива, и много други неща да се случват с изкуството у нас, а не да се радваме на трохиците. Както казва Явор Гърдев: "Толкова е абсурдно, че даже е вярно" (Смее се.) И пак искам да кажа, не опира всичко до парите. Хора на духа трябват, а те рядко действат с агресия.

- Един вид човек "змей". Помните ли постановката "Змей" в Смолянския театър, с която доказахте таланта си пред критиката?
- Ооо, да. Такава магия се получи тогава, но сега си давам сметка, че във времето май предадох змея си. Не можах да удържа.

- Живели сте в Щатите, защо се върнахте?
- То и тук вече става като там. Затрупват времето ти с измамни блестящи неща, вместо да го "крадеш" от себе си, като влезеш в книга или идеш на театър. Промиват ни мозъците с молове, като на пътека във фитнес тичаш и гледаш тлъстата пържола - и тя виси, и ти след нея, казваш си: "Сега ще имам къща, кола, още малко да поработя, айде давай..."

- Липсва ли ви социализмът?
- Няма как да кажа, че беше лошо, аз нищо не съм знаела за Белене например. У нас като че ли не преоценихме социализма. Една част или крайно го отрече с падане на мавзолеи, или обратното - намираше го за прекрасно, златно време.

- Учили сте в руско училище, а после в английската гимназия във Видин.
- Да. Искам да кажа, че единственият път, когато съм използвала връзките на вуйчо, беше, когато учих в английската гимназия във Видин. Знаеш ли, на мен винаги ми е било мъчно, че хората смятат, че успявам, защото съм племенничка на Ламбо. Да, сигурно в едно състезание аз съм с една крачка по-напред, просто защото съм отраснала с тази фамилия. Аз помня, че когато реших да уча във ВИТИЗ, вуйчо пръв ми каза: "Научи монолог и ела да те чуя. Ако ставаш, добре, ако не - аз ще ти го кажа". И изпитът ми беше - аз сама в хола пред него. Но го разплаках. Той и майка ми Росица са най-големите ми цензори.

- Помните ли баща си Константин Обрешков?
- Помня нашите лета, как ме учеше да плувам. Баща ми е детството. Рядко го сънувам, имах един невероятен сън как плувахме с него около стадо делфини.

- Там на морето на Царево сте си правили карнавал децата на актьорите, организиран от Мария, жената на Ламбо?
- О, да. Вуйна беше много артистична и забавна жена. Тя беше единственият човек, който се шегуваше невероятно готино с вуйчо.

- Гледате ли "ВИП брадър"? Вашето семейство бе особено засегнато от участието на Ирен Кривошиева и сина на Ламбо.
- Гледах съвсем малко този сезон, но знаеш ли, аз видях с очите си как една медия може да нахълта нахално неканено в живота на едно семейство и да го съсипе. Руснаците имат една дума: "Втаргается...", сякаш да нахълташ неканен в човешкия живот. Не е въпрос после да се извиняват за случката след това. Сега го гледах, за да разбера докъде е възможно човек да стигне за пари, какво се продава в България. И знаеш ли какво видях? Че всичко тук е за продан - честта на семейството, любовната ти история, всичко е за продан. Всяка истина, всяка тайна на душата ти. И после защо хората на духа като Стефан Данаилов, като майка ми например са друг тип, ами затова, защото са от друго тесто.

- Мастъра оказва влияние върху вас?
- Сигурно го копирам, няма как. Зад него обаче седи една харизма, която не може да се разбере. Кресне ти и след пет минути вече се смеете заедно.

- Кара ли ви се като шеф?
- Бъзика ме и в началото много страдах.

- Гушкате ли го като вуйчо, той все пак преживя много.
- Опитвам се, ама малко не смея. А така ми се иска да го смачкам от прегръдка (смее се). Той ни е такава подкрепа с майка ми и с дъщеря ми Стефана, гръб на цялото ни семейство е и сме му много на главата, но всякак ни обгрижва. Както казва майка ми - "Уж малкото братче, вместо кака да помага, а той на кака помага".

- Майка ви направи добра книга със събран архив.
- Да, получи й се. За разлика от Ламбо тя много събира материали. Защото е важно да го има този капитал в културата. На какво да стъпим, ако изтрием това, което е било?

- Написахте "Нина" - пиеса с преживявания от дневника на майка ви от болничната стая, когато баща ви е умирал. Така ли изкарахте болката от нея?
- Да, но явно тогава бях много млада.

- Сега бихте ли направила подобно нещо за Ламбо, ситуацията е същата.
- Ами аз бях написала една пиеса за него, но май не му допадна много. Мечтая си да го режисирам, разбира се. Дори според мен трябва да направят филм за него. Гледам, че сега театърът малко повече от преди го плаши, макар че продължава да играе в "Пигмалион". В момента той работи с мъжката част от класа ни, ще постави през януари пиесата "Небесният отряд" на Джордж Лебович. Тя е история за холокоста, за една група мъже, на които дават отсрочка два месеца живот в името на това да работят в пещите. Тази постановка вече е играна от класа на Ламбо, когато там беше Асен Блатечки. И сега пак се връща към нея, което е страхотно. В момента той с това се занимава. Аз пък ще направя женска пиеса - "Красиви тела", с момичетата от класа. В "Сълза и смях" я поставиха преди време, участваха Силвия Лулчева, Нона Йотова и други. Мисля, че ще се справим.

- Имате прекрасен клас с Ламбо - красиви момчета и момичета.
- Така е. Последното, което направихме - "И само туй любов" по Шекспир, много ми помогна Савата Драгунчев.

- Имате ли си любимци от тях, на премиерата се смяхте на грешките на учениците си?
- Защото в мига, когато сбъркаш, се получава най-истинското, най-интересното. Много преживяхме с тези деца. Но знаете ли, аз не мисля, че един актьор, който прави невероятни сериали и играе в "Крал Лир" трябва да води лотария. Има нещо бъгнато в това, не е нормално. И не става дума за пари.

- А на вас играе ли ви се? Веднъж замествахте студентка в "Тирамису"?
- Играе ми се, но понякога. На мен ми е интересно, докато репетираме, после ми става скучно. Затова предпочитам да съм от другата страна.

- Кой трябва да стане шеф на Народния театър, според вас?
- След Слави Бинев мисля, че и Митьо Пищова ще се справи блестящо. А още по-добре този Митко Пайнера. Ще си промотира българските актриси, ще им промени външността като за износ и каквото си требе, ще направи. Може да назначат и Васил Божков да оглави комисията за паметници на културата. И той има афинитет към култура човекът, най-малкото знае кое е истинско, кое менте. (Смее се.)

- Всяка жена трябва да има своя змей, казвате. Влюбена ли сте?
- С течение на времето започвам да си пренареждам чарковете по-лесно. Чувствам се като машинката на Тим Бъртън във филмите. Да, разбира се, имам приятел, но тази влюбеност в змейове вече отмина. Сега е време за улегнали страсти. Нещо напоследък взе да ми става много лесно и това не ми харесва. Като че ли е време да почна да поставям пиеси извън столицата или в някое мазе.

- А иска ли ви се да се омъжите в бяла рокля?
- Дъщеря ми би се радвала най-много на това. Те с баба си са мацките. Аз съм гаменът в семейството. Но Стефана и майка ми са големи зози, така ги наричам.

- Зодия Стрелец сте и вие, и майка ви, и брат ви, и Стефан Данаилов. Не сте ли в сатурнова дупка?
- Хахаха, знам ли. Аз поне нямам време за сатурнови дупки. Моят рожден ден на 20 декември ще го изкарам на премиерата на "Красиви тела". А за Ламбо имаме специални приготовления. Той никога няма да е сам, докато ние всички, които го обичаме, сме до него.

Снимки: Борислав ТРОШЕВ