Петър Вучков, актьор и тв водещ: Тъжно ми е за "Минута е много"

КОЙ Е ТОЙ

Петър Вучков е актьор и телевизионен водещ. Роден е във Варна на 2 септември 1938 г. През 1964 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство. Въпреки че е играл в няколко известни филма, Вучков е най-познат като водещ на предаването по БНТ "Минута е много".

Венелина ИВАНОВА

- Г-н Вучков, вече 3 години не водите "Минута е много". Липсва ли ви?
- "Минута е много" живя 33 г. в българския ефир. Това предаване е рекордьор и пожелавам на всички формати да стигнат неговия успех. Истината е, че много ми липсва, невероятно много.

- Питат ли ви хората къде е едно от най-любимите състезания в родния ефир?
- И до днес, след като вече от 3 г. го няма, аз по 5 пъти на ден отговарям на случайни хора по улиците защо е свалено предаването. Спират ме и почват: "Абе, Вучков? Защо го няма това предаване? Знаеш ли колко много сме научили от него?!". Аз веднага се отнасям с уважение към тези хора, защото си давам сметка, че тях не ги интересува насъщният, тях ги интересува знанието. Затова аз отговарям на хората веднага така: "Не знам защо я няма минутата, вината не е наша. Ръководството на БНТ така реши. Но аз знам логиката каква е. Щом махнеш едно предаване от ефир, значи вече имаш на негово място друго, по-добро и по-стойностно.

- Не само в БНТ, но и в ефира на всички национални телевизии и до днес няма еквивалент на "Минута е много"...
- Да, защото в това предаване няма губещи. И ще обясня защо. Няма губещи, защото, ако зрителят вкъщи знае отговора на въпроса, изпитва неимоверно удоволствие. Ако ли пък не знае, в следващия момент той научава. Затова няма губещи в предаването.

- То е единственото българско предаване. Как се роди?
- Да, и до днес то е единственото българско предаване на авторката проф. Лилия Райчева. Тя го измисли предаването, измисли и мен. Аз преди това водех друго телевизионно състезание, тежка надпревара между 2 или 3 отбора и 5-членно жури. Тогава Лили беше бедна студентка, която работеше като асистентка в онези тежки телевизионни състезания, момиче от провинцията, ако Пловдив може да се нарече провинция, което работеше, за да изкара своя хонорар, за да може да си подпомага студентството. Когато написа сценария и го предложи на главния редактор Доктора, тя настоя само аз да водя предаването. Форматът на Лили Райчева беше съвършен. Ако не беше, той нямаше да издържи цели 33 години.

- Хората закачат ли ви с репликите на анимационното човече от предаването "Няма време, няма време"?
- Закачат ме постоянно по улиците и не само с "Няма време", ами и "Минута е много", "Браво". Това бе моят глас, записан на едни по-бавни обороти, които после се пускат на други обороти.

- На какво ви научи минутата?
- Много ми даде през годините, много знания. Но ако аз бях запомнил всички отговори на всички въпроси, които съм задал, щях да избухна. Така че нямаше да имам само медицински сърдечни проблеми, а и мозъчни ( бел. ред.- смее се).

- Кое днес ви липсва най-много - снимачната киноплощадка, театралната сцена или студиото на "Минута е много"?
- Малко филми съм снимал, играл съм много спектакли в театъра и той действително ми липсва, но най-много ми липсва "Минута е много".

- Имате ли си любимо тв предаване днес?
- Има страхотна конкуренция в ефира днес, има предавания, които си заслужават, любопитни са, има и други, които не са в интересите на Петър Вучков, но това е нормално, защото Петър Вучков е като всички хора. Аз подбирам какво гледам, но не очаквайте да казвам имена.

- За какво стига и за какво не стига 1 минута?
- 1 минута е огромно време днес, но и е малко време да успееш да покажеш на една жена, че я обичаш. Не да кажеш, а да покажеш. Защото в една любов доказателствата са безкрайно много и отнемат дълго време, дори цял живот.

- Губите съпругата си арх. Румяна Духовникова преди много години, но животът ви среща с Вихра, с която сте щастлив и до днес...
- Аз казвам, че имам трима синове, въпреки че аз имам двама родни, а средният ми син е син на Вихра. Но ние отгледахме трите деца заедно и моите синове, малкият и най-големият, имаха тайни с Вихра от мен. Представете си за какви отношения става дума! Действително Господ ме целуна, че ме запозна с Вихра. И тримата ми синове имат висше образование.

- За себе си казвате, че сте маниакален родител, който все се е тревожил дали ще отгледа добри хора. Кога бащата спира с тези тревоги?
- Никога не спираш да се тревожиш, защото си оставаш родител дори когато децата ти пораснат. Синовете ми се изучиха, стъпиха си на краката, и двамата имат зелени карти за Америка благодарение на Вихра. Малкият завърши фармация и след последния изпит всяко лято пътуваше за САЩ, където работеше каквото му падне и се прибираше ден преди началото на семестъра. Целта беше да научи английски, а пък и си спестяваше пари. Завърши, пък идват тревогите на какво момиче ще попадне. Слава Богу, има прекрасна съпруга.

- От него ли е внучката Рая?
- Да, негова е малката ни Рая. И както често ме питат приятели на кого е кръстена и аз отговарям: "На мен". И те: "Е как на теб, бе Петре?". А аз: "А кой е на вратата на Рая? Свети Петър, нали!" (бел. ред.- смее се).

- Има ли бъдеще за младите в България?
- Дали има или няма бъдеще в България не зависи от младите хора, а от нас - старите и хората на средна възраст, които заемат важните постове в държавата. Важно е дали ще направим така, че да създадем условия те да има защо да останат, а не да има защо да си тръгнат. Големият ми син и съпругата му с конкурс отидоха да работят в Базел.

- Следите ли събитията в Париж?
- Вълнувам се от това, което се случи в Париж. Възмущава ме атентатът, но се замислих дали реакциите на нашите масмедии не са прекалено големи, за да започнат онези изроди да си мислят, че са прекалено значими. Говоря за онези псевдомюсюлмани, които си позволиха да направят това. Те не са истински мюсюлмани. Защото "Корана" няма "убий", няма даже "бий", там пише, не нагрубявай.

- Имате ли приятели мюсюлмани?
- Да, много имам. Аз говоря няколко езика - полски, арменски - водя баловете им, аз говоря турски и имам двама братя депутати. На единия водих сватбата му на турски миналото лято в Търговище, те се обръщат към мен с "кардашим", което значи "брат ми". Аз уважавам тези хора, защото те са честни, почтени, достойни и с ценности.

- Радикалният ислямизъм обаче вече е факт не само в Европа, но и у нас...
- Във Велинград и Пазарджик се появиха бурки-мурки, бради и чалми при циганите, но това не са ортодоксалните мюсюлмани и мохамедани с честни сини очи, които каквото ти кажат, са точни и думата им тежи на мястото си. Това е разликата.

- Как изпратихте старата година?
- Със смесени чувства. Изпратих я удовлетворен, че не влязох в болница, нямал съм здравословни проблеми, нито аз, нито близките ми през 2014 г., а от другата страна ми е тъжно, че я няма минутата.

- Търговията на предавания е страхотен бизнес в XXI век. Някой проявявал ли е интерес към формата отвън?
- 5 предавания на "Минута е много" преди 5 години бяха купени от една японска телевизия и предполагаме с Лили Райчева, че те са си направили някакъв формат "ала минута е много" и спряха да купуват нашето.

- Какво ще пожелаете на българите през 2015 г.?
- На всички хора, независимо кой какъв като образователен ценз, като религия, като възраст е, на всички хора пожелавам здраве. И както казва една нация, която аз уважавам - еврейската: Здраве да има, другото ще го купим!