Таня Боева, попфолк певица: Напук на Диомов запях чалга

КОЯ Е ТЯ

Таня Боева е родена на 3 ноември 1973 г. в Тополовград, но живее, учи и израства в Димитровград. През 1995 г. участва на "Златният Орфей" и печели първа награда с "Космичен блус" в категорията за млад изпълнител. През 1996 г. отново пее на сцената на "Златният Орфей", но този път в раздела за българска популярна песен и печели втора награда за песента "Сребрее косата ти рано, мамо". Като попфолк певица тя получава най-голяма популярност. Омъжена е за композитора Мишо Бургуджиев, от когото има син Росен.

Венелина ИВАНОВА

- Таня, как изпратихте старата година и къде посрещнахте новата 2015 г.?
- На участие. За мен беше удоволствие да пея навръх Нова година в Еленското ханче, чийто собственик е наш дългогодишен семеен приятел.

- Каква беше за вас миналата година?
- Аз не съм човек, който помни лошите неща, и за мен миналата година беше много хубава и успешна. Свързвам я с много пътувания до Дубай, Америка, Испания, в които преоткрих себе си. Тези дестинации ми дадоха и различни позитивни усещания. Но аз съм човек, който дори и в лошото успява да намери доброто, и смятам, че всяка лошотия в живота ни се случва за добро. Уверила съм се в това.

- През 2015 г. имате 20-годишен юбилей на сцената. Как ще го отпразнувате?
- Не усетих кога минаха 20 години, като насън. Представям си да направя голям концерт, готин и пищен, но дано да успея да намеря спонсори, защото хубавите неща струват много пари. И задължително на сцената с жив оркестър и някои песни с по-нова версия. Ще изпея и песните ми от "Златният Орфей". Има време, до септември ще го мисля.

- Какви спомени пазите от "Златният Орфей" през 1995 г., когато спечелихте първа награда за млад изпълнител?
- Беше като приказка за мен. До този момент това е най-силният връх в живота ми и може би ще остане най-силното усещане за успех в целия ми живот. Чувствах се като младо момиче от малък град, тръгнало да влиза между обиграните с много повече опит, бях и млада, и плаха. Но помня как преди това с майка ми се разхождахме по улиците на Димитровград и аз й казвах: Мамо, представяш ли си да спечеля "Златният Орфей". Исках го с цялата си същност. Така материализирах с мисълта си победата.

- Кой ви насочи към участие в конкурса?
- Стана съвсем случайно. Обади ми се една композиторка дали искам да изпея песента й, защото певицата се отказала. Аз веднага се съгласих. Вече бях завършила училище и пеех по заведения и ресторанти. Песента бе по-джазова, не беше най-подходящата за мен, аз бях по по-динамичните поп песни. Отидох да запиша парчето в студиото на покойния вече Найден Андреев. Той е моят гуру. Бях уплашена, защото за него ми бяха разказвали, че е серт. Беше силен характер, прям, абе истински човек, който не се усмихваше на всеки, не беше лицемер. Започнахме да записваме и изведнъж той ме погледна и ми каза: "Ти ще участваш ли в конкурса за изпълнители? Трябва да участваш, защото ти си откритието за "Златният Орфей". Аз не знаех дали може, той ми каза: "Може, регламентът го позволява. Просто подготви две песни - една наша и една чужда, и се яви".

- Какви спомени пазите от самия конкурс?
- Бях оценявана от други хора, не от Найден Андреев. Председател на журито беше Йорданка Христова, журираха Емил Димитров, Петя Буюклиева, Марги Хранова и други, общо бяха 13 от най-големите и утвърдени имена на българската естрада.

- Имали ли сте директна комуникация с Емил Димитров?
- Да, лека му пръст. Той беше много благ човек, добър, с изключителна харизма и излъчване. Аз му бях любимка, където ме видеше, ми казваше: "Къде си, съкровище? Ела да те прегърна!". По време на "Златният Орфей" неговото топло отношение ми даваше усещането, че и за мен има място между вълците и хиените, защото аз наистина бях много плаха.

- С какво според вас го спечелихте?
- Бях като нешлифован диамант, бях много скромна, срамежлива, младо момиче от малък град, но смятам, че успях да ги спечеля с харизмата и гласа на сцената. Помня, че на четвъртия ден, когато съобщиха името ми сред 6-те финалисти, които ще продължат до финала на петия ден, аз просто си казах: "Бъди реалист, стигна дотук. Утре можеш и да загубиш". И на следващата вечер, когато чух, че съм победител, не ми се вярваше. Миро от "Каризма" тогава стана 3-и в състезанието. Помня, че тогава деканът на Консерваторията ми каза: ДВратите ни са отворени за теб без изпит". Посъветвах се с Найден Андреев, но той ми каза: "Недей, ти си ценна, защото си неподправен диамант. Влезеш ли в Консерваторията, ще те уеднаквят". И не се записах да следвам, но се записах на уроци по пеене. Послушах го, той е моят учител, той е гуруто в моя живот, лека му пръст.

- А как се насочихте към попфолка?
- Стана напук на Стефан Диомов. През 1997 г. участвах в конкурса "Бургас и морето" с една рокаджийска балада. Но тя не беше одобрена за участие, а Диомов ми каза: "Песента ти е много музикантска, не става, трябва да е по-комерсиална". Помня, че тогава полудях и си мислех: "Къде, ако не на конкурс, да покажеш по-музикантската си песен!". Тогава бях дива, млада, непокорна, израснах с песните на Марая Кери и Уитни Хюстън, те ми бяха на сърце, те ми отиваха, защото аз съм по-топъл, нежен и кадифен глас, попът ми беше на сърце. Но напук, като искат комерсиална, започнах да пея и комерсиална музика. Така стана преходът към попфолка при мен.

- Имате зелена карта. Мислили ли сте някой ден да се преместите да живеете в САЩ за постоянно?
- Честно ли? Да, мислила съм. Защото тук живеем някак летаргично, нещата през годините се промениха в държавата ни към по-лошо, а животът си минава, сменят се поколения и никаква промяна към добро. Когато бях бременна със сина ми Роската, случайно пуснах документи за американската лотария и спечелих. Така автоматично синът ми и съпругът ми също получиха зелена карта. Вече 7 лета всяка година ходим в Щатите и аз ежегодно правя концерти там. Но човек ако направи такава крачка, той започва живота си отначало. Мисля си, че е редно да отидеш там, където имаш приятели. Аз имам приятели в Сиатъл, Чикаго и Финикс, но пък от професионална гледна точка Лос Анджелис и Ню Йорк са по-удачни за моя тип бизнес. Но все още само разсъждавам, не съм готова за такава промяна.

- Харесвате ли живота в САЩ?
- Да, там се чувствам добре. Забелязват ме, очевидно съм различна и виждат магията и харизмата ми. Миналата година бяхме в един български ресторант в Чикаго и един американски изпълнител, като научи, че в заведението има певица, ме покани да изпеем нещо заедно. Аз веднага скочих и изпяхме "Съмъртайм". След това си седнах на масата, а той дойде и ми даде картичка, като ми каза: "Вие сте различна, ето ви адреса на една модна агенция. Нищо не правете, просто им изпратете няколко свои снимки! И гласът ви е страхотен, но визията ви, уау!".

- Изпратихте ли снимки до агенцията?
- Не, все още не съм ( бел. ред.- смее се). Но може някой ден и да пратя.

- Показват ли възхищение американците към визията ви?
- Да. Последния път, когато ходихме до Лас Вегас, постоянно ме спираха американски семейства и ме молеха за снимка. Наричаха ме Парис Хилтън. Аз постоянно обяснявах, че не съм Парис, но се снимах с тях. Бях с прическа на букли, облечена в костюм, за тях обаче си бях Парис Хилтън.

- Какво ще си пожелаете през новата година?
- Знаете ли, освен здраве най-важното нещо е човек да не спира да мечтае и да не се отказва от мечтите си.