Жана Бергендорф: Лили Иванова е най-хубавият ми подарък за Коледа

КОЯ Е ТЯ?

Жана Бергендорф е родена на 20 октомври 1985 г. в София. Започва да пее от шестгодишна. В рода й музиканти са майка й и нейните баба и дядо, които са юристи, но свирят на цигулка. Кариерата й стартира през 2003 г., когато тя заминава в Южна Корея да пее по заведения. През 2007 г. се запознава със съпруга си Стефан, който е датчанин. През 2010 г. се местят да живеят в Дания. През 2013 г. Жана печели българското издание на "X фaктор".

Венелина ИВАНОВА

- Жана, как се промени животът ви след "Х фактор"?
- Промяната беше тотална. Получих всичко, за което съм мечтала - емоцията, работата, договора с "Вирджиния рекърдс"... Изключително благодарна съм на Саня Армутлиева и екипа й за всичко, което правят за мен.

- Наскоро се срещнахте на сцената с Лили Иванова по време на неин концерт в "София лайв клуб". Какво ви каза тя?
- Срещата ми с Лили Иванова беше най-хубавият подарък, който съм получавала за Коледа досега. Тя ме хвана за ръка пред цялата публика и каза, че ме харесва като певица, и ми пожела: "Светъл път нагоре". Беше изключително вълнуващо и трогателно. Лили Иванова за мен е изключителна жена, певица, човек, който обожава това, което прави. Тя се е отдала изцяло на музиката въпреки грандиозните лишения, които изисква една такава преданост

- Какъв път извървяхте, за да стигнете до днешния си успех?
- Пътят ми беше дълъг - започнах да пея на 6 години, а към успеха продължавам да вървя до днес. Това бяха години на лишения, грешки, но и ценен опит. От 10-годишна се занимавам професионално с музика, а по-късно работата ми в клубовете и другите ми ангажименти ме оформиха като музикант.

- Кога беше първата ви професионална изява?
- Бях във втори клас в 54-о СОУ "Иван Рилски" в София, когато попаднах при вокалните педагози на "Врабчетата". По-късно, на 13 г., ме приеха в Детския радиохор. След това реших да оставя пеенето на заден план и да наблегна на ученето.

- Каква музика харесвахте в ученическите години?
- Аз харесвам старите групи. Израснах с АББА, "Ролинг стоунс", Браян Адамс. Вкъщи обаче се слушаше и много опера и класическа музика.

- Преди да осъзнаете, че искате да се развиете професионално в музиката, каква мечтаехте да станете?
- Мои хобита са шивачеството и фризьорството. Завърших шивашки техникум и 6-месечен курс за фризьори. Умея да шия и често го правя. Обожавам да се занимавам с коси, да ги фризирам, но ми е мъчно да режа коса. Като бебе на прощъпалника си съм хванала ножица. И до днес обичам да я ползвам при удобен случай.

- Случвало ли ви се е да участвате в публично събитие, облечена и фризирана от вас самата?
- Да, дори наскоро на церемонията по връчване на наградите "Жена на годината" (Жана печели в категория „Сцена/музика“) визията ми беше направена от мен - от прическата и грима до избора на дреха - рокля на дизайнера Мира Бъчварова, за чиято нова колекция скоро заснехме цяла фотосесия! Доставя ми страхотно удоволствие.

- Как се случи на 18 г. да подпишете договор за работа в Южна Корея?
- Случайно. Срещнах на улицата сина на вокалния ми педагог по онова време Адриана Венкова от група "Врабчета" и той ми каза: "Знаеш ли, майка ми събира певци за работа в Корея". Много бързо реших да рискувам и така заминах...

- Какъв е животът в Корея?
- Страхотен. Аз останах да пея и да живея там 7 години. Мечтата ми е някой ден, на старини, отново да се върна в Корея.

- Къде пеехте там?
- Ангажиментите ми бяха в огромни клубове, тип бирарии, които имат по няколко салона и събират около 1500 души.

- Какъв бе репертоарът ви?
- Разнообразен - световни хитове, руска музика, корейска, дори и българска. Корейците много обичат българската народна музика и обожават хората ни. Жалко е, че нашите песни, завещани от предците ни, са по-високо ценени и обичани от чужденците, отколкото от самите нас.

- Кога срещнахте съпруга си Стефан?
- На 4-ата година от престоя ми в Корея се запознах със Стефан.

- Къде се срещнахте?
- В заведението, в което работех, запознаха ни.

- Любовта ви от пръв поглед ли беше?
- Не знам, надявам се да я било от пръв поглед. Но едно е сигурно, между нас имаше много силно привличане. Той е корабен инженер, занимава се с поддръжка на специализирани софтуери и тогава имаше договор за работа в Корея. Когато изтече, решихме да се преместим да живеем в Дания. Аз имах нужда от промяна, исках да създам нещо ново и така се появи синът ми Леон.

- Защо му дадохте това лъвско име?
- Ами (смее се), защото той е моето лъвче!

- Какъв е животът в Дания?
- Сив, скучен. Датчаните са много студени хора, не умеят да се забавляват и не обичат чужденците.

- Защо отпаднахте рано от датския "Х фактор"?
- Заради раждането на сина ми аз не бях пяла. Явих се на конкурс, защото имах подозрения дали още го мога. Гласът е мускул, който бе изоставен от мен заради майчински ангажименти. Журито ме одобри, но напуснах рано, защото ми казаха, че не става да участвам на английски, а датският ми не е добър.

- Съпругът ви как се справя с българския?
- (Смее се.) Ами той се прави, че не го знае, но не може да живееш 7 години с българка и да не си понаучил езика.

- Вкъщи на какъв език говорите?
- Езикът си е наш - семеен и е англо-българо-датски. Синът ми се оправя много добре и с трите езика, ходи в страхотна детска градина.

- Стефан успя ли да се адаптира към живота в България?
- Да, той се чувства много добре тук, много му харесват хората и начинът на живот.

- Жана, как се виждате след 10 години?
- Надявам се да съм здрава, да имам професионални успехи и с поне още едно или две деца.