Калин Врачански, актьор: Влюбен съм!

Кой е той

Калин Врачански е роден в Червен бряг на 9 юни 1981 г. Израснал е в Роман, община Мездра, област Враца, има брат и сестра. Дълги години тренира таекуондо. Завършва гимназия с профил "Банково дело" и НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Здравко Митков. Играл на сцената на театър "София", Театър 199 и театър “Българска армия”. Участва в сериалите "Стъклен дом", "Забранена любов", "Дървото на живота" и други.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Врачански, на 12 февруари бе премиерата на "Стреляй по артиста" на Николай Ламбрев във Военния театър. Вие сте гост-актьор в нея.
- Да. Аз съм свободен електрон, така да се каже, не съм на щат никъде. Но пиесата е "Лес" - едно от най-съвършените и сложни произведения на класика на руската драматургия Александър Островски. За своя 144-годишен живот по световните сцени тя е била обект на много интерпретации. Режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски я предлага в своята версия "Стреляйте по артиста".

- Заглавието е провокация към артиста, поставен на ниско стъпало, който трябва да защитава човешкото си достойнство. Случвало ли ви се е да правите същото?
- Съгласен съм с думите на режисьора Николай Ламбрев, защото голяма част от актьорското съсловие живее на ръба, малко са добре оцеляващите. Слава Богу, на мен не ми се е случвало да участвам в халтури, не съм правил компромиси. Може би само като млад, докато учех, тогава играех почти всичко, но като процес на обучение.

- Според режисьорката Росица Обрешкова е странно как може актьор да играе крал Лир, а после да раздава пари по телевизията?
- Хахаха, знаете ли, едно време, когато започнаха българските сериали, се говореше, че са изключително "ниска топка" и не е престижно да се участва в тях. Година по-късно мнението на всички се промени, тъй като всички започнаха да гледат тези филми. Още повече че ти си постоянно на сцената, за да си артист, а не само актьор. В тази връзка това участие на колегите ми в телевизии, шоупрограми също се случва на живо, то пак се играе пред публика, не си сам да си разиграваш някакви сценки и да си ги записваш. Ти не губиш от актьорските си качества, напротив - учиш се дори да импровизираш, което никак не е лесно да ви кажа.

- В пиесата "Стреляй по артиста" влизате в трагичен образ. Такъв ли сте в живота?
- Не съм такъв в живота, по-скоро гледам от леката страна да приемам нещата. За мен по-труден е комедийният образ, да разплачеш е по-лесно. Смятам, че ме избраха, както каза режисьорът, заради това, че виждал в мен романтичен образ. Не знам дали съм такъв.

- Романтичен бе и Васил Левски, ролята за която Максим Генчев не ви избра, защото сте имали кръчмарско излъчване.
- Левски е изключителна личност в нашата история. Успех желая на Максим Генчев с филма. Аз лично него никога не съм казвал, че го мразя, защото всеки има право на избор да харесва или не някого.

- А харесвате ли образа на Влади Виолинов - млад човек, който намира реализация чрез брак с богаташка в последната си пиеса?
- Мога да изиграя това, но в живота този тип мъжко поведение никога не бих изживял. Не бих се оженил заради пари, бракът по сметка не е за мен.

- Влязохте в ролята на грозника Квазимодо в "Парижката Света Богородица" в театър "София"? Сега там започват да се играят постановките и на английски.
- Да, разбрах. Моят грозник с красива душа се получи като предизвикателство. По време на репетициите Лили Абаджиева изискваше различни психологически състояния. Казваше: "Представи си, че твоя най-близък го няма. Трябва да си този човек, не да играеш."

- Вътрешната красота изобщо има ли значение, или хората се впечатляват само от външния вид?
- Естествено, че има! Дориан Грей е пример. Невинаги вътрешното отговаря на външното и обратно. По дрехите посрещат, по ума изпращат.

- Кой е най-големият ви гаф на сцената?
- Преди да започна да играя в театър "София", работех с кукли в Кърджалийския театър. Тогава играех в представлението "Български народни приказки и песни". С една колежка правим ламята от "Тримата братя и златната ябълка" - аз управлявам главата и едната ръка на чудовището, а тя - другата ръка. Трябваше да говорим в синхрон. В сцената, в която малкият брат пази ябълката и чака ламята, така оплетохме текста, че колегата, който играеше брата, се обърка тотално и много се притесни. Единственото, което успя да каже беше: "Какво?!" На мен ми стана адски смешно, пуснах куклата и излязох от сцената. Тогава главата на ламята и едната и ръка увиснаха във въздуха. Колежката също се притесни, грабна куклата и излезе. Публиката умря от смях.
Голям гаф имах и в представлението "Есенна скука". Аз играех заточен помешчик, който разнообразява ежедневието си, като тормози слугите. В една от сцените слугите посягат да се бият и аз трябва да ги разтърва, като поставя патерицата помежду им. Вместо това я стоварих върху главата на единия. Тя изкънтя, сякаш беше празна. Всички замръзнахме, защото ни напуши страшен смях. Но колегата, когото ударих, реши да обиграе ситуацията. Тръгна към мен с каменно лице и с много дълбок глас каза: "Това боли!" После откровено се посмяхме.

- Добре, а новият ви проект с Асен Блатечки в театъра кога ще видим?
- Съвсем скоро. Колкото до филма "Люси" и с неговите снимки, доколкото знам, до края на годината трябва да приключим.

- Сравняват филма ви с "Бързи и яростни".
- Ооо, страхотна емоция е да работиш с Асен.

- Преди време изиграхте Захарий Зограф и споделихте, че мечтаете за една-единствена любов, да намерите половинката и да изживеете живота си с нея. Промени ли се нещо оттогава?
- Продължавам да мисля така. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек - да намери единствената си любов, с която да остане до края си, а не да се лута насам натам в търсенето й.

- А вие намерихте ли единствената си любов, или още я търсите?
- Влюбен съм, но не мога да кажа. Все пак има хора, които нямат късмета да я срещнат и през целия си живот.

- Съвсем скоро ви снимаха да се целувате с колежката Теодора Духовникова. Целувате ли се за довиждане и с по-грозничките си колежки?
- Хахаха, аз нямам грозни колежки. Вече обясних, че ние с нея сме само колеги.

- В психологията има пет основни човешки движения - подчинение, съблазън, прошка, ревност, страх. Кое от тях ви е най-трудно да пресъздадете в живота?
- Като актьор нищо от споменатите не ми е трудно да пресъздам на сцената. Макар че най-трудното е да си убедителен. В живота може би първите две от споменатите ще са ми трудни.

- Кога един актьор трябва да слезе от сцената?
- Когато се почувства изхабен. Иначе няма конкретно време за това. Стоянка Мутафова, с която играя в постановката "Златният телец", е типичен пример за жизненост и работоспособност. От нея всички се учим. Изключително енергична и готина е тя.

- Сега за какво мечтаете?
- Мога да кажа за какво не мечтая - за слава. Тя не ми е приоритет. Искам само да си върша добре работата и да стана още по-добър в това, което правя. Защото винаги има още какво да науча.