Шефът на асоциацията на готвачите Андре Токев: Обожавам бургери, мразя шкембе

Кой е той?

Андре Токев е роден в Лайпциг, Германия. Прекарва по-голямата част от детството си между традиционната българска кухня и интересните немски специалитети. Учил е за готвач в профилираното училище в Банкя, а обучението си за главен готвач завършва в Германия. Създател и председател е на Българската асоциация на професионалните готвачи. В момента участва като жури в най-гледаното шоу по Би Ти Ви - "Мастър шеф". Токев е женен, има две красиви дъщери - Ренате и Елиза.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Токев, готвили сте на Бил Клинтън, Дъстин Хофман и много други холивудски особи. Помните ли случка, която ви е впечатлила?
- Толкова са много виповете, че не мога конкретно да отговоря. Но последно преди година готвих за Чарлийз Терон. Тя се хранеше особено, като часовник. Калкулираната й храна включваше плодове и зеленчуци, паста, после пилешко, риба.

- Помните ли първото си ястие?
- Мисля, че бях 5-6-годишен, когато помагах на немската си баба. Спомням си дори една снимка оттогава - правим гъска с червено зеле и картофени кнедли. Но аз никога не съм бил злоядо дете. Израснах между немска и българска кухня, освен това съм живял три години в Алжир. Така свикнах с различните вкусове храна. Иначе имах периоди, в които исках да стана ръгбист или дизайнер. Слава Богу, накрая намерих себе си в готвенето.

- А има ли храна, която не обичате?
- Определено шкембето е тази храна (смее се).

- Започвате деня си с чай от джинджифил. Има ли храна, която бихте ни забранили?
- Така е, обичам джинджифил. Но, честно казано, не смятам, че храна може да бъде забранявана. А и това, което преди 10 години се считаше за вредно, днес се отрича. Последното, което четох по този повод, бе изследване на японски институт, в което се твърди, че бялата захар е по-малко вредна от захарозата, която се съдържа в плодовете.

- Обичате бургери, нали?
- Да, обожавам, но да знам, че аз съм си направил месото или заведението, в което го консумирам, е качествено, с добра хигиена на готвене. Има разлика между едната и другата фастфууд.

- Може ли човек да изрази чувствата си чрез храната?
- Разбира се, готвенето не е задължение. Човек трябва да влиза в кухнята с удоволствие. Само така може да изрази чрез храната всичко онова, за което думите не стигат.

- Помните ли какво сготвихте на жена си за първи път?
- Ооо, това беше преди повече от 25 години. Но след толкова години съвместен живот на нас с жена ми са ни нужни само бутилка шампанско, хайвер, малко черен хляб и десерт. Ако въобще се стигне до десерта...

- А кое е идеалното място за първа среща?
- Кухнята, разбира се, но ако и двамата обичат да готвят. Може и хотелът на морето, ако харесват припичането на слънце и шума от вълните. Или хижата в планината, ако са любители на природата и дългите преходи. Що се отнася до идеалното меню, със сигурност за жените трябва да се включи шоколад.

- Така е. А какво не можете "да преглътнете" у една жена?
- Лигавенето. Предпочитам естественото държание, без излишни превземки.

- "За" ли сте за това храната да се използва в секса, както във филма "9 седмици и половина" например?
- Ооо, разбира се. Не съм съгласен само когато храната се разхищава. Просто така съм възпитан. Идеално е, ако влюбената двойка си угажда с малини или ягоди и си ги топят в шоколад. Поливането с шампанско също е еротично.

- Какво искат жените и какво мъжете в кухнята, шеф Токев?
- Знаете ли, аз не правя разлика между мъже и жени в кухнята. Полът там няма значение. Иначе жените обикновено искат внимание, а мъжете най-много се радват на успеха.

- Вие сте създател на асоциацията на българските готвачи. С каква идея я направихте?
- Идеята, с която тръгнахме да изградим асоциацията на професионалните готвачи, бе да направим нещо за българския готвач. Когато се върнах от Германия, ми направи лошо впечатление, че всички в бранша са разединени, че няма концепция за израстване в тази професия. Именно затова я създадохме асоциацията, а не за да се пазим от нападките на този или онзи, както често у нас се разбира, когато се създава някаква организация. Чрез нея вдигнахме нивото на българския готвач и аз съм горд от това, което се случва. Дори само фактът, че у нас се прави шоу за готвачи, в което могат да участват хора, обичащи кулинарията, вече ни говори, че образът на тази професия е тотално променен.

- "Мастър шеф" е най-гледаното шоу по Би Ти Ви. А какво ще отговорите на колегата си шеф Петров, който пуска жлъчни коментари по адрес на предаването, че чрез слушалките в ушите ви подсказват как да действате?
- Хахаха, знаете ли, имаме слушалки в ушите, защото това шоу няма водещ. Такъв му е форматът. А що се отнася до шеф Петров, аз не се вълнувам от негативните коментари. Но ето ви и другото мнение - шеф Манчев, с когото сме приятели и много се уважаваме, пръв се обади да ме поздрави за предаването. Направи го, макар с него да сме конкуренти, защото и той има шоу по друга телевизия. Но аз съм позитивен човек.

- Е, понякога минавате и за лошото ченге?
- Няма как, трябва да сме взискателни, да показваме добро ниво по телевизията. Така мотивираме хората да спрат да ядат каквото и да е и да почнат да уважават себе си чрез храната.

- Трудно ли приехте за себе си да сте жури, били сте и водещ?
- Не, не беше трудно. Приех го като закачка. Аз първо бях консултант на проекта и после дойде предложението за съвместна работа с Виктор и Петър. Стиковахме се и мисля, че ни се получи.

- А сложно ли е да се сътвори кулинарен шедьовър пред камера?
- За мен не, защото вече съм свикнал с камерата и тя не ми пречи да творя в кухнята. Много по-важно е хората, като гледат, да могат и те да си приготвят тази храна.

- Имали ли сте провали на снимки?
- О, да, това е рискът на живото предаване - никога не можеш да предвидиш дали това, което си замислил, ще се случи по начина, по който си го планирал. Но аз не крия своите неуспехи. Веднъж например правих картофени кнедли и сместа трябваше да изстине, но продължихме да снимаме и кнедлите станаха като блини, а не кръгли. Но дори в такива случаи зрителите винаги са ме разбирали.

- Така е. А вие разбирате ли участниците в "Мастър шеф", когато от притеснение не им се получи храната?
- Хахаха, разбира се. Винаги може да се прецени кога един човек има добра подготовка и кога от притеснение не му се получава продуктът. Все пак обаче характерът на шоуто е състезателен, при това с награден фонд 100 000 лв., затова най-важното ни е човекът, който ще вземе тези пари, да е най-добрият в момента на представянето си. Вярно е, че гледаме и потенциала на участниците. Имаше едно момче, на което дори дадохме шанс да се обучава в кухнята на някои от журито.