Еротичната писателка Мартина Дечевска: Българинът е сексуално закрепостен

Коя е тя?

Мартина Дечевска е родена в Пловдив, но живее и твори в Ню Йорк. Тя е позната на читателите с работата си като журналист за списанията VICE и Maxim, както и културното предаване на БНТ "БунтАРТ". Дечевска е и кореспондент на bTV Новините за Щатите. Дебютният й роман "Самота" е от книгите, които трудно се побират в стилови рамки. Книгата разказва историите на две млади жени. Роберта попада в плен на киберсоциопат, който й поставя нелек избор - със силата на думите си да накара трима души в социалната мрежа ImageBox да се самоубият. Валерия пък сама слага живота си зад решетките, превръщайки се в робиня на неподходящ мъж заради изкривена садо-мазо версия на любовта.

Лили АНГЕЛОВА

Снимки: Антоанета ЙОТОВА

- Мартина, направихте фурор с нецензурираната книга "Самота", написана пет години преди популярната в момента "50 нюанса сиво".
- Сексуална революция не знам дали ще предизвика книгата, но със сигурност секссцените ще се сторят на някои хора доста брутални. Сексът в книгата не е самоцел, той се появява в сънищата на героинята Роберта, докато е затворена сама в стая само със своя компютър. Тя трябва да накара потребителите на мрежата да се самоубият и по този начин ще възвърне свободата си, т.е. сексът е отговор на подсъзнанието на момичето. Но мога откровено да кажа, че маркиз дьо Сад е част от моето вдъхновение за творбата ми. Други, от които съм се учила, са Анаис Нин и нейните дневници, от "Историята на О" на Полин Реаж. И държа да отбележа, че нищо в книгата "Самота" не е цензурирано.

- А защо я нарекохте "Самота"?
- Започнах книгата през 2008 г. в Тунис, когато бях на почивка с майка ми. Дали аз съм била самотна? Не мисля. Смятам, че самотата може да бъде доста градивна. Моята героиня Валерия си я представя като възрастен мъж с бейзболна шапка, който седи във влак и минава гара след гара, перон след перон. И аз харесвам тази гледна точка за самотата. Освен това аз като човек на новото поколение, родено през 90-а година, съм прекарала много време пред компютъра. Именно там ми хрумна тази сюжетна линия. Впоследствие се срещнах тук у нас с момичета, които се занимават професионално със садо-мазо секс и го правят за удоволствие. Те дори не печелят пари с това. Разказите им много ме вдъхновиха.

- В "50 нюанса сиво" героят има тежко детство, което отключва у него желанието да причинява болка, която по-късно свързва със секса. А твоите героини защо обичат чрез болката?
- Много ми се иска в България да не се мисли за хората, които обичат различни еротични практики, включващи садо-мазохизъм, като за болни. Защото, знаете ли, аз познавам много такива хора. Повечето имат брак, щастливи са с деца и са на изключително високи властови позиции. Сексът, в който те са подчинени, ги кара да се отпускат точно по този начин. Защото това е най-доброто освобождаване за този тип личности, които по цял ден държат живота си под контрол. Колкото до моята героиня Валерия, тя пък хлътва по своя женен мъж господар и чрез това запълва своята душевна празнота. Но истината е, че правейки такъв тип секс, ти не си непременно болен. Просто искаш да разшириш границите на възможното удоволствие за себе си.

- Добре, а докъде е удоволствието и откъде започва патологията в този вид отдаване?
- Всичко в този вид секс се прави с пълното съзнание между пълнолетни хора в определени граници. За всички те са различни. Патологията няма място в садо-мазо секса. Различно е.

- Това, за което пишете, не е ли обратното на това, което сте като същност?
- Хахаха, не точно. Това са образи, родени от моето подсъзнание. Смятам, че литературата ти дава възможност да изживееш различни животи с всяка една книга и героиня. Знаете ли, наблюдавам, че тук в България има много повече садо-мазохизъм във връзките на хората, считащи се за нормални, отколкото във физическото им съвкупление. Душевният тормоз е по-стряскащ от физическия. И Рей Бредбъри пише в "Сирената" за подобни разрушаващи отношения. Но пък и друго забелязвам в мъжете у нас - като чуят за садо-мазо и мислят, че тях някой ще ги напляска, ще ги набие, плашат се. Много е закрепостен българинът!

- Болка ли е любовта, Мартина?
- Мисля, че да. За моята героиня името на господаря й е точно Болка. И тя се храни от това чувство за саморазрушение, от този декаденс и мрак да се отдава безпрекословно. Тази болка нея я държи. Има физически обяснения за болката и удоволствието в мозъка, които са на милиметри една от друга и лесно едното предизвиква трептения в другото. Болката прави чувството на удоволствие по-интензивно за тези хора. Защото, знаете ли, дори да се влюбиш също е болка, тъй като често любовта идва неканена и ти посочва човека, когото най-малко очакваш.

- А откъде взехте информация за психологическото поведение на героинята си Валерия, която дълго живее сама затворена в стая с компютъра си?
- Изучавах с години поведението на затворници под строг тъмничен режим. Те живеят без никакъв досег до други хора освен тези, които ги хранят. В днешни дни в САЩ има около 30 000 такива затворници. Гледала съм и много документални филми пак със затворени хора, които в един момент единственото, което правят през деня, е да крачат напред и назад и да си броят стъпките. Странното е, че този тип хора изпадат в депресия, ако в стаята тяхното приятелче паячето например, не дай си Боже умре (смее се). Много от тези хора полудяват и е много трудно за тях да се възстановят психически след затворническия си престой.

- А до каква степен го има автобиографичния елемент в книгата ви?
- Авторът винаги оставя една частица от себе си в образите, които създава. Лично аз съм прекарала страшно много време в мрежите. Родена съм през 1990 г. и съм точно от това поколение, което прекарва голяма част от тийнейджърските си години в интернет.

- Как попаднахте в Ню Йорк?
- Майка ми спечели зелена карта. След като завърших "Журналистка", започнах да отразявам протестите за няколко различни телевизии по света. Вълнуваше ме движението "Окупирай Уолстрийт", дори подобна беше темата ми на завършването.
Издадох книгата си "Самота" сама, защото много обичам независимото изкуство и смятам, че това е бъдещето. За редакцията се доверих на Тео Чепилов, сценарист и един от създателите на сериалите "Стъклен дом", "Домашен арест" и "Под прикритие". Той запази максимално структурата и концепцията на романа.

- Готвите пърформанс представяне на "Самота" с "Дарк ейнджълс"?
- Да, има такава култура у нас и момичета, които танцуват и представят движението по този начин. На 3 април подготвяме този фетиш пърформанс заедно с "Дарк ейнджълс", които съществуват вече от година у нас. На 7 април заминавам обратно за Ню Йорк, където ще отразявам "Tribeca Film Fest" и ще работя повече по музикалния си блог.

- Как се отнасяте към критиката, когато тя има отношение към вас, Мартина?
- Тук у нас черният пиар е доста по-силен и хората предпочитат негативното да си кажат, а не позитивното. Книгата ми "Самота" не е за всеки, тя е за определена публика, макар че не мога да разделя читателите си на мъже и жени. Вярвам обаче, че тя ще намери своята публика и нека да има шарени мнения, така животът е по-весел.