Италианската звезда Тото Кутуньо: Ракът е победим, аз съм доказателството!

Кой е той?

Салваторе, известен като Тото Кутуньо, е роден на 7 юли 1943 г. във Фосдиново, Италия. Музикалната му кариера започва през 1970 г., когато работи като композитор, включително и за Адриано Челентано, Далида, Мирей Матийо, Джони Холидей и Жо Дасен. През 1978 г. започва успешна солова кариера. Две години по-късно печели първа награда на фестивала в Сан Ремо с песента Solo Noi. С песента Insieme: 1992 през 1990 година печели конкурса „Евровизия“. Отново на фестивала в Сан Ремо през 2005 г. се класира за шести път на второ място. Италианската звезда обра бурните аплодисменти вчера на концерта си в зала 1 на НДК заедно с прочутия сицилиански тенор Джузепе Ранцани. На сцената с тях излязоха и 52-ма музиканти от оркестъра на "Класик ФМ" под диригентството на Алтеризио Паулети. Концертът на Кутуньо у нас е по покана на "Жокер медия".

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Кутуньо, винаги радвате публиката ни със свое изпълнение на български на концертите си. Трудно запеваеми ли са нашите песни?
- Хахаха, българският е най-трудният език, на който съм пял. Печелил съм овации и на японски, но явно вашият език ме затрудни повече. Харесвам България, мечтая си да летя с делтапланер над Витоша, както и да обиколя Черноморието ви. Знаете ли, София е фантастичен град, който обичам страшно много. Тук записах струнните инструменти и цигулките, или оркестралната и симфоничната част на новия ми диск, който ще излезе през октомври. Записах ги преди 6 месеца. Имам прекрасни връзки - и с музикантите, и с техниците. Харесвам българските жени и храната ви.

- Тук сте със съпругата си Карла, но като любимец на жените изпратихте целувки на всички дами в залата.
- Да, искаше ми се да стисна ръцете на всички мъже и да целуна всички жени. Но...тук е Карла, майката на сина ми, затова бях по-сдържан. (Смее се.)

- Тото, помните ли първата песен, която написахте, преди да станете и вие певец?
- Ооо, беше доста отдавна, но, разбира се, че помня. Аз имах офис в центъра на Милано, където отивах всеки ден, и точно в този офис се роди L'еte indien. От какво съм се вдъхновил ли? В Милано, където има мъгла, където температурата е странна, си мечтаех за един остров, на който да отида с моята жена... Така се роди L'ete indien. С тази песен на Жо Дасен станах популярен, затова ми е най-любима.

- Казвате, че още сте срамежлив. Като ви направихме комплимент, че изглеждате на 30 години, се изчервихте.
- Хахаха, продължава да е така. Това е част от характера ми. Изглеждам като човек, който лесно се гневи, но не съм такъв. Обичам хората по принцип. Най-добре се чувствам, когато пиша песни. Не толкова обаче да пея. Никога не съм се смятал за певец. Певците са нещо друго. Ето например - моят приятел Ал Бано е певец! Аз се озовах случайно в ролята на човек, който пише песни и ги пее, защото, знаете ли, никога не съм търсил някаква популярност. Тя просто дойде от само себе си. Баща ми Доменико работеше във военноморските сили, но хобито му беше да свири на тромпет, така че той ми даде първите уроци по музика, когато бях на 4-5 години. Разбра веднага, че съм талантлив и надарен, затова още тогава започнах да се уча на музика. Татко свиреше в една музикална група, така че ме водеше на репетициите. Един ден маестрото ме попита - защо не дойдеш да свириш с нас, на барабана например. Започнах и така станах барабанистът на тази група от град Ла Специя. Свирих до 14-годишна възраст. Преминаването към ударните инструменти беше много просто. В същото време учех и пиано. Продължавах да ходя на училище, но музиката ми беше в душата. Израснах с музиката и я избрах по-късно за своя съдба.

- С много от популярните италиански музиканти - "Матиа Базар", "Рики е повери", Ал Бано, продължавате да изнасяте заедно концерти в Източна Европа. Можем ли да кажем, че тя е вашето Елдорадо в момента?
- Да, така е. Ходим често в източноевропейските страни, защото нашият тип музика се харесва в тази част на Европа и сме доста търсени, това само може да ни радва.

- Обожавате морето, мечтаете да напишете музикална комедия.
- Правилно сте запозната, точно така. Морето е част от живота ми. Аз имам къща в Рапало, до Портофино, в Лигурия. Там съм обикновено от април до октомври, но пътувам непрекъснато между Рапало и Милано. Имам си и една лодка. Когато съм с нея в морето, емоцията, която изпитвам, е най-голямата, която мога да си представя. Обичам да съм сам.

- Казвате, че не бихте написали песен за артист, когото не харесвате. Промени ли се това през годините? В състояние ли сте да преглътнете егото си заради космически хонорар?
- Абсолютно не! Не бих се продал за нищо на света. За мен да пиша и творя музика като цяло е едно неповторимо удоволствие. Това дали пиша за себе си или за репертоара на други колеги, не е от значение. Разбира се, имам си персонални предпочитания, предвид това дали една песен би направила мен или друг артист, когато я изпее, по-щастлив. Винаги се замислям и над този факт.

- За вас са изписани много неща. Какво още не знаем?
- Не се знае за моя личен живот, за който никога не говоря. И не искам да говоря. Но мога да ви кажа какво харесвам, хобито си. Преди се занимавах с много спорт - тенис, плуване. Сега доста по-малко, защото преди 8 г. имах "инцидент"... за който вече мога да говоря. Чувствам се като оцелял по чудо и с това казвам всичко. Но някои неща повече не мога да ги правя.

- Т.е. заболяването рак ви промени изключително много като човек...
- Да, приближих се много повече до Бог.

- Разкажете. Преди време споделихте с нас, че Ал Бано е изиграл голяма роля в битката ви с рака на простатата преди 7 години. Как приехте това изпитание - като урок, като незаслужена несправедливост свише или като тест за волята и приятелския ви кръг?
- Да, абсолютно и без никакви съмнения това беше едно от най-тежките изпитания за мен. И Ал Бано ме подкрепи. Свърза ме с лекар, чиито умения ме задържаха тук, сред вас. Сили ми даде да победя болестта и желанието да живея - едно толкова силно желание. Вкопчих се в мисълта да се завърна отново на сцената, да пиша нови песни за моята публика. Знаете ли, искам чрез вас да посъветвам нещо българите. Ако искате да сте здрави, мъже, след като навършите 50 години, идете на преглед на простатната си жлеза. Това може да спаси живота ви. А на жените, навършили 40, искам да кажа същото - превенцията спасява вас и семействата ви. Всичко, хванато навреме, се лекува. Ракът също. Аз съм доказателството.

- Думите ви са трогващи. Да сменим темата - не ви ли се занимава отново с телевизия като водещ?
- В телевизията съм бил повече от 10 години. Участвах в две издания на "Доменика ин" по РАИ тв, бил съм и в други предавания. Но, честно казано, днес не ми се занимава вече с телевизия.

- Единственият ви син Нико, който в момента е с приятелката си в Париж, още ли се занимава с футбол?
- Ами да, предпочита да се състезава на игрището, отколкото да се занимава с музика. С него по-скоро се опитвам да съм в приятелски отношения. Ролята на бащата я включвам само в трудни за решаване ситуации. Но аз никога не съм бил от амбициозните родители. По-важното за децата ни е да разберат, че могат да разчитат за всичко на родителите си.