Примабалерината Мария Илиева: Стари балерини ли ще оправят държавата?

Коя е тя

Мария (Маша) Илиева е завършила Държавното хореографско училище и Държавната музикална академия. От 1990 година е примабалерина. Най-известните й роли са на Жизел, Китри ("Дон Кихот"), Мадам Ортанс в "Зорба гъркът". От 2000 година е магистър по балетна режисура и педагогика. В периода 2001-2003 г. е художествен ръководител на Националния балет. Пред "България Днес" Маша Илиева коментира готвените промени, чрез които балерините ще се пенсионират на 53 години вместо на досегашните 43.

Бисерка БОРИСОВА

- Г-жо Илиева, новата пенсионна реформа предвижда балерините да се пенсионират на 53 години. Как реагира вашата гилдия на това?
- Не знам дали широката публика знае, че след дълги години хаос в това отношение преди 5 години излезе закон, за който дълго време се борихме - за навременното пенсиониране на балетните артисти. Защото това е една трудна професия, която започваш да усвояваш от дете, на 30 години си в разцвета на силите, но на 40 вече се движиш по-трудно. Излишно е да споменавам травмите, съпътстващи професионалния път, които нерядко водят до прекратяване на кариерата.
Сега предпразнично бяхме изненадани от публикациите, че ще има промени в закона за пенсионирането, което отново ни връща в миналия век. Естествено, като емоционални личности, първите реакции бяха доста остри. Веднага се появиха коментари в социалните мрежи като: "Който е направил това, не е гледал балет през живота си!" или "Да дойде някой политик да танцува на 53 години 2 часа!".
Но това не решава нищо! Хората ще си кажат: "То цялата Мара втасала, че тези какво искат...". Но искам да им кажа, че това е една рядка професия. Може би стотина човека в България, от тях на година ще се пенсионират десетина. И ето че на цялата Мара втасала политиците опряха до нас! Дали това ще оправи държавата, как мислите?

- Колко получава в България една балерина и каква е пенсията й след това?
- В България заплатите на балерините и балетистите са десетки пъти по-малки от тези на колегите в чужбина. Дори и в Македония са по-високи. За пенсиите не ми се коментира, то е ясно.

- За някои хора, включително политици, балетът е "едни момичета подскачат с бели рокли, не е като да копаят лозе или да работят в мина". Бихте ли им обяснили какво се случва с тялото на балерините през годините вследствие на натоварванията?
- Не вярвам да има такива политици! Да, има хора, които, когато им казвам, че работя в операта, ме питат: "Вие певица ли сте?". За жалост не съм, не мога да пея. А и нямаше да се наложи да водим този разговор, ако бях.

- Кога една балерина стига предела на физическите си възможности?
- За всеки е индивидуално. Все говорят балерините това, балерините онова, а и на мъжете в балета им е доста трудно, все пак трябва да ни вдигат. Нещо като вдигане на щанги с пробег. Нормално е един човешки организъм да се изтощи към 40-годишнината си.

- Бихте ли поканили политици на ваша репетиция, да се пробват и те с палците?
- Не, не смятам да каня никого! Освен спортист никой не би разбрал колко е трудно всичко това, което правим.

- С кои политици смятате да разговаряте по темата и оптимист ли сте за изхода от такава среща?
- Може би с тези, които решават съдбата ни в момента, или представете си, утре детето му ще работи в балета. Но не мисля, че да поканим някого е важно! По-скоро, когато се приема закон, някой трябва да дойде при нас, да изпрати специалисти и да се поинтересува как е в ЕС. Всъщност не чух да е имало специалист при решаването на съдбата на определена професия, а и на бъдещето й. Защо? Понякога сравняват нашия труд със спорта. И да, и не! Спортистите приключват активната си кариера съвсем млади. Например гимнастичките на около 25 години, футболистите на 30-ина, атлетите също. Ето, снощи гледам футбол и си мисля какво ли би било, ако тези момчета трябваше да ритат до 50 години?!

- Все по-често четем за наши прими, които работят в чужди опери, и за млади балерини, които предпочитат да работят в шоупрограми. Ще оцелее ли българският класически балет при това положение?
- Всеки избира сам пътя си, а понякога теб те избират. Нашата балетна школа произведе прекрасни балерини и балетисти, които танцуват в Лондон, Берлин, Амстердам, Осло, Хелзинки, в САЩ, Южна Африка, Франция, Испания, Италия. За Великден бях в Цюрих, където моя ученичка е примабалерина. Това е гордост за нас, за всички българи, че имаме толкова талантливи деца. Все пак би било добре те да останат тук и да продължат традицията. Но кой ли го интересува?
Така че каква ще е съдбата на българския балет, аз не знам! Но по цял свят това е едно обичано изкуство, защо да не е и у нас?

- Отмина ли онова време, в което момчетата не искаха да стават балетисти, защото ще им викат "гейове"?
- Това е смешно! Гейове има навсякъде, но неизвестно защо балетистите са набедени. На балетния конкурс във Варна се запознах с едно момче от Турция, което ми каза, че родителите му са продали къщата си, за да могат да отидат в Анкара той да учи балет! Това е една престижна професия, която ти дава възможност да се срещаш с много интересни личности, да обикаляш света, да изявиш себе си.

- От вашия личен опит смятате ли, че провокацията може да засили интереса към балета? Ако можеше да върнете времето назад, бихте ли се снимали отново за "Плейбой" след скандала, който се развихри? Традиция ли са интригите и ударите под кръста в балета?
- Ооо, мисля, че говорим за сериозни неща в настоящето, или по-скоро за бъдещето. Ако се връщаме към миналото - някой спомня ли си статията в съответния "Плейбой"? Защото там се третираше въпросът за тежката съдба на балерините! Ето тук и аз се питам защо хората, чиито интереси исках да защитя, скочиха срещу мен?
Относно интригите в балета сигурно имате предвид легендите за закованите за пода балетни пантофки, слагането на стъклен памук в костюма, заключването на конкурентката в тоалетната и още много подобни! За радост вече няма такива "забавления"! Прекалено малко останахме, за да си правим такива номера.

- За да оцелее, балетът в цял свят търси "сътрудничество" с по-модерни жанрове. Удачно ли е това?
- Да, балетът се развива и това е нормално. Класиката при нас, както и във всяко едно изкуство сътрудничи с модерните жанрове, получава се много добре и аз съм "за" с двете си ръце!

- След филма "Черният лебед" тръгнаха коментари, че балерините са "развратни" и "психо". Дразни ли ви това? Помогна или навреди този филм?
- Филм като филм... Не смятам, че той е фактор за това какви са балерините! Художествена измислица. По-скоро това е филм за фанатизма и неговите прояви.

- През 2009 г. сложихте край на кариерата си като балерина, но в края на миналата се завърнахте на сцената като режисьор на балета "Спящата красавица". В кое има повече тръпка?
- Да си на сцената е уникално преживяване! Но за съжаление не е за цял живот. В балета трябва да спреш навреме и да продължиш напред! Както се казва - и Стоичков спря да рита!