Актрисата Емилия Радева: Много плаках, като ме пенсионираха

Коя е тя?

Емилия Радева завършва актьорско майсторство при проф. Боян Дановски и проф. Кръстьо Мирски във ВИТИЗ през 1954 г. Работи в Пловдивския театър и в трупата на армията. Гастролира в Театър 199, Народния и Сатиричния театър. Някои от най-популярните й роли са в сериала "Дом за нашите деца", "Иконостасът", "Любовницата на Граминя", "А бяхме млади" и др. Емилия Радева е носител на награда "Аскеер" за цялостно творчество от миналата година.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Радева, след ден в Народния театър ще се състои премиера на участниците в клуб "Артисти със сребро в косите", които ще изпълнят върхови свои роли. Как се роди идеята за това представление?
- Идеята е на ръководителите на Съюза на артистите. Специални благодарности на Христо Мутафчиев. Всички в клуба сме хора над 70-те - Красимира Казанджиева, Емилия Цанкова, Гинка Станчева, Любомир Бъчваров, Димитър Стефанов, Весо Вълков. Наш режисьор е Никола Петков. Той измисли сегашното представление да е спектакъл, на който всеки от нас да представи каквото има готово, каквото си спомня. Аз ще представя откъс от Стефан Цанев "Животът това са две жени", монолог на майката. Режисьорът реши да направим и втора част на спектакъла. В нея ще изиграем едно действие от пиесата "Женитба" на Гогол. И сега репетираме усилено. След премиерата на 20 май ще има и второ представление на 28 май.

- Вие изиграхте най-запомнящите се екранни и сценични образи на майката в българското изкуство.
- Да, в "Иконостасът" играх и себе си в образа на Султана, която убива жив плод в утробата на дъщеря си Катерина, Юрталанката в "Снаха", Марьола в "Татул", ролята на Невена в "Дом за нашите деца", кралица Елизабет Първа в Шилеровата пиеса "Мария Стюарт" и много други.

- Имате аристократично излъчване, а цял живот живеете с чувството на аутсайдер. Защо?
- Така е. Останах сираче на пет, майка ми почина, баща ми бе обущар в Радомир и едва оцелявахме. Износвах дрехите на двете си по-големи сестри, а като пето дете ми купуваха обувки чак когато предишните ми омаляваха така, че петите ми изскачаха. Дори се смятах за грешница, като си уших първата пола от вълнен месал за хляб... И все пак никога не се отказвах от мечтата си - събирах изрезки със снимки на кинозвезди и исках да стана като тях. После, макар и бедна, се класирах да уча във френския колеж в София. Естествено, живях в дома на роднини в столицата, слугувах им, нямах пари. И знаете ли, в гимназията седях зад Елка Константинова (бившата министърка на културата), постигнах нейния успех, но винаги чувствах разликата, че не съм "от род".

- А защо ви наричат "ледената кралица" на киното?
- Знаете ли, вярвам, че всичко е съдба. Аз съм длъжница за съдбовната си среща с Николай Лилиев, който ми уреди прослушване с големия Николай Масалитинов. Той чу материалите ми за кандидатстване във ВИТИЗ. Хареса ме, после ме приеха сред първите по успех. Просто аз не се усмихвам много често, само когато има повод. Затова може би ми е тръгнало това "ледената кралица".

- Пътят ви е бил труден, но продължавате да играете.
- Така е, нямам енергията на Стоянка Мутафова, но ме канят във филми. Ето сега участвах в една френска продукция - "Черешката" на Жером Енрико. Преди това се снимах в 12-серийния филм за Ванга миналата година, изиграх свекървата на Вангелия Гущерова. Накуцвах, бях с бастуна, но станаха хубави драматични епизоди. С парите от този филм си платих биографичната книга "Коя съм".

- Познавали сте се с Ванга?
- Да. Ходили сме при нея с Невена Коканова. Бях нещо притеснена за внука ми, а тя ми каза, че няма проблеми. Много се обичахме с Невена, защото и двете приемахме трудностите като изкупление. И не мога да си представя да бях живяла един обикновен живот. Няма да забравя думите на Невена Коканова месец преди да ни напусне, когато се видяхме: "Еме, дойде време да заплатя за всичките хубави неща, които съм изживяла." За тях като че ли по някакъв начин заплащаме, ми каза. Беше права.

- Преди години се обидихте на режисьора Асен Шопов, когото помолихте за ролята на Талевата Султана по повод 80-ата си годишнина и той ви отказа. Простихте ли му?
- Понякога трудно преживяваме някои неща. Но на един човек няма да простя, няма да му кажа името. Как да намеря сили за това, когато дори не ми се обадиха, не се обосноваха, нищо.

- Миналата година взехте "Аскеер" за цялостно творчество, преди това го получихте за най-добра женска роля.
- Така е. Но за съжаление много рано и принудително ме пенсионираха - на 59 години. А ето, имам колеги, които още играят. Много беше тъжно да видя как свалят портрета ми от фоайето на Военния театър. Покрусена го отнесох у дома.

- И си взехте тресчица от дъските на сцената за спомен.
- Точно така. Тогава много плаках. Като на черно-бяла филмова лента преминаха всичките ми роли. Но още си спомням, когато репетирахме "Квартет" в Сатиричния театър, Георги Калоянчев, гледайки ме от залата, се провикна: "Емилийо, като те гледам каква актриса си, чудя се как можа театърът ти да те остави!" Има гласове, които трябва да чуваме повече от други, които не млъкват. Гласът на Калата е от тези, които няма да си простя, че пропуснах покрай ушите си.

- Като част от терапията против депресията, която ви обхваща след смъртта на съпруга, актьора Любомир Димитров, пишехте?
- Да. Две години ме лекува психологът Мадлен Алгафари. Тя ме посъветва да правя нещо с ръцете си. Реших да издам първата си книга - "Недовършен пъзел", после продължих със "Здравей, самота" съвместно с дъщеря си Катерина Димитрова. Виждала съм много пъти смъртта в очите, ето и онзи ден сърцето ми излезе от строя. Нищо обаче не може да се сравни с душевната болка, която изпитах след смъртта на съпруга ми.

- Голяма любов сте били. Имате незабравими спектакли с него в Театъра на армията, частни постановки, в чужбина...
- С Любо имахме невероятна химия. Вярно е, че ме ухажваха от много страни, дори великият Гяуров, но връзката ни с Любо беше съдбовна. И колкото повече години минават, усещам, че ми липсва. Понякога си спомням за хубавите му ръце, за миризмата на афтършейв около него.

- Имате дъщеря и внук. Те с какво се занимават във Франция?
- Катерина завърши ВИТИЗ, сега е в Париж. Работеше в техния "Дисниленд", после в една бижутерия. Сега прави фирма за напитки и храни. Внукът Леандър-Любо завърши, сега се ориентира с какво иска да се занимава.