Джаз певицата Камелия Тодорова: Майка ми умира
Опитвам се да я спася с хонорара от "ВИП брадър"
Акценти:
Хубаво е, че експлоатират Крисия
Лили Иванова ми е изключвала микрофона на сцената
Не съм стъпвала в казино
Коя е тя
Камелия Тодорова е родена в София. Завършва естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. В началото на 80-те години се обръща към поп музиката и към джаз наградите си прибавя Гран при от конкурсите "Златният Орфей" през 1980 г. и "Шлагерфестивал" в Дрезден от 1982 г. Четири сезона играе и в театър "4х4" и се снима в 6 филма, сред тях са "Прилив на нежност", "Бон шанс, инспекторе", "Търновската царица". През 1984 г. емигрира в Англия заради любовта си към продуцента Майкъл Кунтсман. През 1994 г. се завръща в България. Преподава джаз пеене в Нов български университет от 2006 г. Била е омъжена два пъти, разведена, с две дъщери близначки.
Лили АНГЕЛОВА
- Г-жо Тодорова, ще изнесете голям концерт с музикантите от Софийската филхармония на 12 септември в двореца "Врана" пред погледа на кметицата Йорданка Фандъкова и Симеон Сакскобургготски. Вие ли ще пеете госпъл?
- Ще се пее госпъл, но не от мен, а от Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов". Ще има соул и български хитове, като аз ще изпълня песни в моя стил. Домакини на спектакъла "Нощи в бял сатен" ще са кметицата ни и Сакскобургготски. На сцената с мен ще се качат Михаил Йосифов, както и Националният филхармоничен хор.
- На същата дата дъщеря ви Рахел ще е подгряваща на групата "Рудиментал".
- Хахаха, да не го бяхме предвидили това, но е интересен факт, да. Рахел е много талантлива, не искам да я хваля, но си изпипва нещата, нещо, на което съм я научила.
- Станаха популярни изявите в операта. Лили Иванова пя там, вие готвите ли подобен проект?
- Аз съм пяла в операта, но във варненската преди Лили Иванова - през 2007 г., но не го казвам, за да се изтъквам.
- Говорите ли си с примата на родната ни естрада?
- Лили е човек, който винаги е изпитвал хубави чувства към мен и аз към нея. Има обаче момент, когато ние сме заедно на сцената и тя винаги изключва микрофона ми. Това ставаше преди и може би вече съм го споменавала. Е, разбира се, не тя, а инженерът й, човекът, с когото работи, и до днес прави това. Ето това аз не разбирам като поведение. Но не се сърдя. Това е неин подход. Предполагам, че това не е само към мен. Просто когато тя е на сцената, иска да е най-силна и недопуска друго присъствие над своето. Нейно право си е. Това, че се бори със зъби и нокти в кариерата си, е достойно за уважение от мен.
ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме в хартиеното издание на "България Днес"
- В световен мащаб обаче сте по-популярна от нея. Записвате първия си сингъл в Англия с Роджър Тейлър от "Куин". Работили сте заедно с Майкъл Болтън, Джордж Майкъл, Бой Джордж...
- Да, бях първият артист на музикалната компания от Източна Европа. Приеха ме. Приличах им по-скоро на скандинавка. При подписването на договора ме запознаха с барабаниста на "Куин" и му предложиха той да направи един нов ремикс на записа. Наложи се да отида в студиото на "Куин" в Монтрьо да довършим новия аранжимент. По време на моя запис се появи цялата група и така се запознах с мениджъра им Джим Бийч, с Фреди и Брайън. През 1985 г. излезе сингълът и после Фреди се премести да живее в Мюнхен, където подготвяше собствен албум. Срещахме се на партита. Фил Колинс също много хареса парчето, което представих по MTV.
- В риалити шоуто "ВИП брадър" бяхте неподражаема. Сега гледате ли "Биг брадър"?
- Рядко, защото не ми харесват хората, които са избрали. Щях да се радвам, ако вътре бяха математици, физици, различни умни успели хора. Защо продуцентите мислят, че от тях не става гледаемост? Да не би да не могат те да се карат или да правят скандали? Но поне хората ще научат нещо от висенето пред екрана, а не като сега. Едно пълно безсмислие се лее от присъстващите в тази къща. Но ако ме питате, пак бих влязла вътре, ако ме поканят, заради майка си, която е много болна, умира, за да я спася с парите, които ще получа. Добре, че хонорарът беше приличен, благодарение на него платих за лечението й. Посветих й година и повече, никъде не съм ходила през това време, само до университета. Но не съжалявам.
- Можехте да спечелите и от участие в "Златният Орфей", бяхте от поканените...
- Да, но музиканти "отвътре" спретнаха интрига на Дариана Генова и затова пропадна цялата идея по осъществяването на фестивала. Държавата трябваше да го направи.
- Вие разчитали ли сте някога на държавата?
- Никога. Дори когато съм изпадала в нужда в чужбина, и към посолствата не съм се обръщала. Големият ни проблем е, че няма стратегия за менажиране на култура, за писане на история. Творците инвестират сами в продукта си. Сами се опитват да пробият и нямат никаква подкрепа от институциите. Когато поискат помощ от тях, се оказва, че продуктът им не е в тяхната програмна схема. Всичко, което е различно, е извън нея. Това важи особено за елитарното изкуство. То не се цени в България, тук то се хвърля в кошчето за боклук.
- Като преподавател в НБУ на какво учите студентите си?
- Опитвам се да поддържам амбицията и мотивацията им да се занимават с музика. Да изграждат себе си, защото, за да направиш кариера, преди всичко трябва да се оформиш като личност. Това зависи от психиката и физическата кондиция. Иначе да пееш по цял ден е лесно, но всичко трябва да става с мисъл. Ето, гледам и това талантливо дете Крисия. Хубаво е, че го експлоатират така, и знаете ли защо? Така придобива опит. Виждаме колко е важен той, наблюдавайки децата, които идват на кастинга пред Слави Трифонов за детската "Евровизия". Половината от тях са притеснени, нямат сценично държание. А Крисия нека я експлоатират, важно е да не я изморяват.
- Не мога да не ви попитам за филма, в който се снимахте със Стефан Данаилов - "Търновската царица". Защо не влезе в първите десет за 100-годишнината на българското кино според вас?
- Защото според мен класацията си я нареждат кинаджиите. Едва ли зрителите ще наредят на първо място "Време разделно". Но това е не само мое мнение. И аз не знам защо моят филм не бе сред призовите. Ако ме питате мен, аз смятам, че номер едно трябваше да е "Козият рог".
- Добре, но и кинаджиите твърдят, че големият проблем е липсата на държавна подкрепа.
- Държавата има голяма вина за положението на изкуството ни изобщо. Липсва всякаква стратегия за развитие на културата. Набляга се на исторически паметници, които са от значение, разбира се. Но трябва да се мисли за бъдещето, защото един ден то ще бъде история. Времето от 90-те години до днес е дупка. Как ще бъде запълнена в културен аспект? България няма с какво да впечатли и да привлече света освен с природата си, но и тя вече е занемарена. Много пари, с които се прави реклама на страната ни, отиват на вятъра, защото дори и тя не е както трябва.
- Защо мислите така?
- Ами защото се пишат небивалици. Само преди ден прочетох за себе си, че сме профукали парите от "ВИП брадър" с дъщеря ми по казина. Искам да кажа, че никога не съм стъпвала в казино и това са пълни измислици.
- Как се справяте в такива моменти?
- Ами как? Ето сега ги опровергавам пред вас. Иначе човек се ражда сам и умира сам, просто трябва да се научи и да живее сам. Да не разчита на много приятели и да цени малкото, които има. Аз съм благодарна, че в последните години намирам все повече хора, които ме уважават и разбират с един поглед. Живея само с настоящето и бъдещето, не с миналото.