Звездите в училище - щури любовчии

Трудно е да си представим всички звезди като ученици в една класна стая, първо защото е невъзможно тя да побере толкова таланти и второ, защото те все пак са на различна възраст. В навечерието на 15 септември обаче решихме да ви срещнем с няколко от тях. Върнахме ги назад в ученическите им години. Ако има нещо общо между спомените им, освен щуротиите и първите любовни трепети, то това е, че с удоволствие биха се върнали отново в онова хубаво време.

Александра Сърчаджиева
Слагахме "пърдящи" възглавнички

От време на време се биех, веднъж се сбих с едни момчета, но само защото те започнаха. Аз първа никога не посягам (Смее се). В този случай трябваше да се защитя. Слагахме "пърдящи" възглавнички на столовете на учителите. Много мразехме преподавателя по трудово и на него му слагахме кабарчета.
Като ученичка не бях любовчийка, защо така и аз не знам. Макар че си имах "гадже" още в детската градина. Всъщност може би само аз съм си мислела така.

Асен Блатечки
Много се биех

Много се биех в училище, ей така, за спорта. Още в първи клас, мисля, че бяха минали не повече от десетина дни от започването, извикаха баща ми, за да му кажат, че съм ступал деца от по-горните класове. Пък той попитал: "А какво? Да седи и да го пердашат ли!?" Тогава учителките го помолили поне да не ги бия в училище и той се съгласил. Дойде и ми каза да ги бия извън училището.

Бях голям любовчия и първите ми трепети започнаха преди да чуя първия звънец. Аз не съм ходил в детска градина, но Мариана беше. Отивах да я взема оттам, прибирах я вкъщи, бях приятел с майка й и баща й. Те знаеха, че ние ще се женим (Смее се). И всъщност с нея ми е първата целувка на един хамак между двата блока, завити под едно одеяло. Бяхме на 5-6 години. Не помня кога е била първата истинска целувка, но първия секс всеки го помни - на мен ми се случи на 12. Дебилна работа.

Графа
Занесох къщичка с хлебарки

Според мен няма ученик, който да не е преписвал поне веднъж в живота си. И аз доста пъти съм преписвал и са ме хващали. Веднъж даже ми написаха единица. Друг път пък направих така, че да се анулира часа. Занесох къщичка за хлебарки с около 50 от тези гадини вътре. Момичетата се разпищяха и часът беше напълно провален. Няколко пъти съм носил от миризливите течности, които се продават в ку-ку магазините. Отварях ги и в класната стая ставаше абсолютно невъзможно да се диша, налагаше се да излезем.

Стефан Цанев
Забодох решението върху гърба на учителя

В училище бях добър математик, печелил съм републиканска олимпиада. Любимият ми предмет беше астрономията, а литературата не харесвах. Бях влюбен постоянно, но мълчах мрачно като Печорин. Пишех стихове, а моят приятел Данчо ги вземаше и с тях сваляше мадами, лъжейки ги, че той ги е писал за тях, пък аз подсмърчах отстрани. То не бяха любовни трепети, а треска. Едва ли има нещо по-красиво от това безумие... Ако можех да се върна назад във времето, щях да кажа на всички ония момичета, че ги обичам.

Не съм преписвал, другите преписваха от мен. И веднъж ме хванаха - бях закачил решението на задачата с карфица отзад върху сакото на учителя, той се разхождаше между чиновете и всички преписваха.

Кристина Димитрова
Целувах се в тоалетната на детската градина

Много исках да играя футбол с момчетата и се опитвах да се вмъквам в техните мачове. С едно момче се сваляхме и той постоянно ме спъваше на терена. Накрая стана от играчка-плачка - паднах и си счупих ръката. Бях в 6-и клас. По това време се ухажвахме по този начин. Аз дори в 1-ви клас имах ухажор, който, като минаваше покрай мен, постоянно ми "хвърляше" по една целувка в движение. А в детската градина много се обичахме с едно момченце, с което и досега сме приятели. Мразехме да ядем супа от юфка, беше отвратителна. Отивахме в тоалетната, изсипвахме си паничките и се целувахме. Първата ми любов беше в 9 клас, Здравко се казваше. Продължи 2 години - много сериозна връзка. Афиширахме я и пред родителите си. Дори семействата ни се събираха. И досега сме приятели.

Жени Калканджиева
Бягах от час и пушех

Бях доста палава - бягах от час, имах неизвинени отсъствия, но винаги съм уважавала и почитала учителите си. Може би, защото успявах да балансирам между двете - хем да съм непослушна, хем да съм отличничка, те ме харесваха и дори толерираха някои мои постъпки. Избраха ме за нещо като ръководител на класа. Участвах в първото ревю на училището, после бях знаменосец.

Интервю на Славяна Манолова

Костадин Чакъров:
Кръглата маса беше пародия

Девети септември е повод за равносметка, но спокойна, без озверяване, смята политическият съветник на Тодор Живков

Костадин Чакъров стана известен на широката общественост след 10 ноември 1989 г. с книгите си "Вторият етаж" и "Нашествието на демократите", в които описа близкото си познанство с Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова като техен политически съветник и разясни от своя гледна точка какво се случи в България преди четвърт век. От 2010 до 2013 г. Костадин Чакъров е председател на Съюза на комунистите в България, който смята за единствения истински наследник на някогашната БКП. Тъй като вече доброволно е "предал щафетата" на младежите в своята партия, определя статута си като "комунист на свободна практика". Датата, на която излиза днешният ни брой - 9 септември, беше повод да поговорим с него безпристрастно, доколкото е възможно, за миналото и неговото отражение в настоящето, за призмата, през която едни и други хора оценяват събитията, свързани с този ден. В разговора ни съвсем естествено се преплетоха и спомените на Костадин Чакъров за Тодор Живков, чийто рожден ден беше преди два дни - на 7 септември.

- Г-н Чакъров, като комунит или социалист се определяте в края на краищата?
- Като комунист, разбира се. Вижте, много тежък удар беше нанесен върху социалистическата идея и Тодор Живков казваше, че трябва да минат поне 50 години, за да се заговори наново за социализъм. Защото социализмът е непреходен - както християнството е небесният проект, така той е земният проект и неговото бъдеще може би най-добре го хвана през 80-те години един архиепископ от Латинска Америка, който се казваше Ромеро. Той виждаше синтез на християнството с марксизма, искаше да направи ново течение и имаше голямо влияние. Папата се видя в чудо - четири пъти ходи при него, за да го неутрализира. След като не успяха, постъпиха по един изпитан начин - разстреляха го по време на проповед в Боливия. Това, което искам да кажа, е, че според марксизма обществото се развива и трупа материално и духовно благополучие, за да върви към обществено разпределение. Но историята направи гримаса и социализмът победи в най-бедната страна - Русия - 90% неграмотна, с милиони дългове и убити, в жестока гражданска война. Затова се стига до военен комунизъм, бюрократичен, тежък, централизиран, репресивен. Затова Тодор Живков казваше по време на съвещания, че социализмът е недоносче, но това никога не беше обяснено. За пръв път във вашия вестник искам да кажа какво имаше той предвид.

- Какъв социализъм направихме у нас след 9 септември 1944 г.? Кои бяха неговите грешки?
- Не мога да говоря за осъзнати грешки, тъй като ние взехме едно към едно съветския модел. Първоначално се смяташе, че социализмът ще се строи с народните маси, патриотичните индустриалци, земеделски собственици и т.н. Но дойде 1947-1948 г. и се въведе съветският модел, бяха прогонени политическите противници. Както казва Ленин, този модел е стъпил на революционното нетърпение. Това желание за бързо постигане на резултат доведе до норми, които изравняват хората. Изравняването в първите години се възприемаше като еднаквост. Оттук се наложи централизираната плановост, всеки беше планиран като хранене, като облекло и всеки, който излезеше извън това, можеше да бъде обвинен в оеснафяване, обуржоазяване, незаконно забогатяване. И тук искам да ви разкажа нещо, когато Тодор Живков ходи във Виетнам в края на 70-те години. Тогава техен генерален секретар беше националният им герой Хо Ши Мин. Живков го попитал защо всички - инженери, лекари, работници - получават еднакво, след като Ленин допуска разлика едно към три. Хо Ши Мин му отговорил: да, това е правилно, по-добрите да получават повече, и ние ще го направим един ден, но сега не можем, защото, ако дадем на един три, това означава, че двама души тази вечер трябва да си легнат гладни. Това беше емоционалната страна - всички трябваше да сме равни, и това продължи много дълго време, като започна да се смята, че трябва да сме едва ли не еднакви. До 80-те години представата за социализма беше тази.

- Какво би направил Живков, ако беше жив?
- Вече нищо, защото историческите условия са други. Но би следвал своята програма - той беше започнал да изтегля БКП от управлението на държавата, прие се Указ 56 за частната инициатива, издигна се лозунгът "Държавата - собственик, колективът - стопанин" - нещо, което китайците възприеха, прилагат го до ден днешен и виждате сега къде са. А ние вместо това се хвърлихме да възстановим собствеността в нейния най-нещастен вариант, разбихме земеделието, индустрията, взеха ни пазарите, експортът ни намаля в пъти и сега получаваме пари от нещастните гастарбайтери, които чистят тоалетните чинии на европейските дебелосерковци и гледат старците им.

И още...

Кучкова по панделка, Камелия пече мръвки

Песен на Надка Караджова връща родилка от отвъдното

Смъртта на кап. Георги Георгиев остава загадка

Опит за преврат разтърси "Ислямска държава"

Разврат, секс и издънки застрашават живота на Обама

Смятат първият габровски индустриалец за луд

Наше момиче от Охрид спасява Конан Дойл

Три пъти повече младежи загиват от инсулт

Биологичен тероризъм заплашва с апокалипис