Актьорът Васил Драганов: Любо Нейков е кръстникът!

Кой е той?

Васил Драганов е роден на 6 ноември 1975 година в София. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Илия Добрев в НАТФИЗ. Познат е от малкия екран като Радко от "Столичани в повече" и един от "Комиците". Играе и в театъра - в "Хъшове", "Полет над кукувиче гнездо", "Бащата" и "Почивен ден". Участва в кинолентите "Кецове", "Мисия Лондон" и други.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме в хартиеното издание на "България Днес"

Кристина ДИМИТРОВА

- Весела ли беше Коледата на Васил Драганов?
- Разбира се, както всяка година и във всяка къща, където има деца, Коледата е един много обичан празник. Тази година празниците за моето семейство са по-специални, защото са обвързани с приготовленията около кръщенето на малкия ми син Давид, което ще се състои в края на януари. Така че освен с купуване на подаръци и работа се занимаваме и с организацията на това специално за нас събитие. Избрали сме и специално място - църквата "Света София", която е най-старата на Балканския полуостров. Там има силна духовна енергия.
- Кого избрахте за кръстник на Давид?
- Не сме се чудили много - това е шефът ми Любо Нейков. Изборът е изключително важен, защото кръстникът трябва да е успял и силен човек, който да може да влее от своята сила и енергия в живота на сина ми Давид, да му бъде опора и пример. Такъв човек е Любо Нейков и не сме се колебали за избора. А той веднага прие поканата, за което му благодарим.
- По традиция Любо Нейков трябва да получи подарък от кръщелника си. Избрахте ли го?
- Искам да подаря на Любо нещо, което да му остане за спомен, защото, както знаете, той си е доста добре материално, нямам с какво толкова да го изненадам. А и материалните неща са преходни. Затова мисля да му нарисувам картина. Рядко рисувам и го правя за специални случаи. Последната си картина подарих на Аня Пенчева, тя я е окачила в хола си, между Златю Бояджиев и Нерон. Викам й: "Аня, моля те, тая цапаница моята до тези големи имена в живописта!". Но се радвам, че тя хареса по свой начин подаръка. Та за Любо ще трябва много спешно да дорисувам една от започнатите картини. Аз рисувам заедно с дъщеря ми. Хващаме едно платно, тя го започва, след три месеца аз нещо цапна и така - двамата сме в нещо като симбиоза.
- Сериозно се занимаваш с рисуване значи?
- Да. Още отпреди около 30 години, когато ходех на курсове по рисуване. Тогава зациклих на ваза с цветя. Обаче минава време и се оказва, че това ми е единствената тема. Моето вече е импресия, то не е ваза с цветя - леко от Салвадор Дали имам влияние, от Ван Гог... Не претендирам за техния гений, но ме вдъхновяват. Сещам се за една история с художника Кольо Карамфилов, Бог да го прости. Бяхме на море на любимото ни Царево с Лиза Шопова и децата и аз му вадя от моите картини и му викам: "Кольо, ти си ми от любимите художници, кажи моля те, две приказки". Той гледа, гледа и ми вика: "Пич, слушай какво ще ти кажа - след 40 години ще бъдеш гениален". И аз изпълнявам (смее се).
- Ще има ли твои колеги на кръщенето?
- Събитието ще бъде в класически стил с близки и роднини. В черквата и след това на ресторант. Поканил съм от колегите ми актьори само Ненчо Илчев, защото сме по-близки и той има детенце. Защото за мен е важно да съберем дечица.
- Сигурно Коледата на твоите малчугани е вълшебна с баща актьор. Учиш ли ги да вярват в Дядо Коледа?
- Да, това е от нещата, които според мен са важни. Любов е на 10 години и вече не вярва в Дядо Коледа. Днес сама си избра подаръците. Но колкото по-дълго се запази вярата в Дядо Коледа, децата ще са по-щастливи. Именно това пази детството - вярването в нереални неща. Така порастването се забавя.
- Ти ставал ли си Дядо Коледа заради твоите деца?
- Разбира се. Имам една интересна история. Любов беше на 3 годинки и за съжаление тогава влезе в болница навръх Коледа с една пневмония. На празника отидох в Окръжна болница в детското отделение и предложих на старшата сестра да се преоблека като Дядо Коледа и да разнеса подаръците на всички болни деца. Така и така ще дам на моето, защо не и на всички деца? И те харесаха идеята. На другия ден всички сме строени там. Оставям Любов последна да чака за подаръка, за да стоя по-дълго при нея. И влизам в болницата - то беше радост, едно рева, друго се смя... Всички щастливи. Стигам до моята дъщеря и реших да си сложа едни очила, големи и характерни за съжаление. И в момента, в който влизам, Любов казва: "Татеее, аре стига де...". И ме разпозна.
- Как изглежда празничният филм на Васил Драганов?
- Моят коледен филм би изглеждал като един скеч, който съм си съчинил сега за коледните партита. В него има Дядо Коледа и Дядо Мраз, които се съревновават. Комедия в стил "кой е по-по-най". Първата реплика на Дядо Мраз е: "Ти ли бе, Дядо Коледа... аз съм Дядо Мраз и имам Снежанка. Кого си имаш ти, Дядо Коледа? Еленът Рудолф, това ли ти е гаджето?"
- Работиш ли много по празниците?
- Да, разбира се. За шестнадесета година ще съм водещ по празниците.
- Заради големите хонорари или заради себе си?
- Честно казано, и за двете неща. Ако някой ти каже: "На Нова година работя, защото ми е кеф", няма да е реално. Наистина парите са малко по-добре от друга вечер. Второ - след толкова години работа на 31 декември аз в момента не мога вече да седна нормално и просто да стоя и да празнувам. Една-единствена година преди две години си останах вкъщи. Треперех от нерви, чудех се какво да правя и просто полудях. Просто не мога - някак си на празници се чувствам особено и предпочитам да съм на работа, много по-добре ми се получават нещата. Съчетават се полезното с приятното, какво толкова, като ангажиментът ми е до 4 сутринта на 1-ви. Позволявам си едно малко уиски в 12, за да кажа наздраве. Не виждам какво толкова, като не злоупотребиш с алкохола.
- Но на 1 януари имаш и имен ден?
- Давам съвет на моите адаши. Преди години каних хора на 1 януари. Идват хората, сядат без никакво настроение, единият преял, другият препил. И така се мъчих 2-3 години. Накрая вече 10 години по старому празнувам - на 14 януари. Чувствам го така вътрешно. Събуждам се буквално на 14-и и моите приятели вече знаят, че са канени на гости. На 1-ви не приемам поздравления, не вдигам и телефон. Спя през целия ден.
- Какво очакваш като подарък за празниците?
- Като че ли подаръците някак настрани остават. Единствено си пожелавам още пиеси, още роли. Много ми се работи. Искам всеки ден да е както сега, през декември. Нямах нито един почивен ден, яко ангажиран бях с по три неща ежедневно. Снимаме сега и "Столичани в повече". Та 5-6 часа там, едно представление някъде и някакво участие вечер - по 3-4 часа спя и се чувствам щастлив. Просто сега съм на 40 години и мога да си го позволя. Сега е моментът.
- А ти какво подари на любимите си?
- Давид получи голям конструктор, обича да строи и създава. Кака му Любов е с 3-4- подаръка. Обича да рисува - затова чанта, която сама ще оцвети, и куп други дребни подаръчета. Нали е момиче и ми е любовта - успя да ме изнуди и тази година подобаващо. На майка им - парфюм, но изненада. Тя си го избра и аз тайно го купих.
- Има ли изненади и за Радко и "Столичани в повече"?
- Да, има. Специално при Радко има много добро развитие. Заложили са повече на моя образ, за което се радвам и това ще гарантира успеха на десети сезон (смее се).
- Каква роля си пожелаваш за 2016-а?
- Нека счупим каръка с комедийните сладникави ролички. Искам да изиграя нещо по така - Лошия!
- Имаше ли празненства с колегите актьори?
- Всеки празнува в театъра, в който е. Тук, в Народния, имахме много голям коледен купон с колегите от представлението "Лунатици", съчетан с рождения ден на режисьорката Роси Обрешкова. Иначе според мен актьорите, които се занимават с празници, нямат време за собствено парти. Абсолютно сме удовлетворени и щастливи, ако бачкаме.
- Какво ще пожелаеш на колегите ти от гилдията?
- Пожелавам да не сме толкова завистливи и да се научим да се радваме на успехите на другия. А на всяко семейство пожелавам най-малко по две деца!