Маестро Мартин Пантелеев: България унижава артистите си. Мечтая да открия политик със съвест

Публикувана: 25.01.2016, 15:56 6349 Автор: БД Онлайн

Кой е той
Мартин Пантелеев е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен свири на цигулка, завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров", учи и дирижиране и композиция. По-късно завършва и майсторски класове в Хамбург, Майнц и Лондон. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ. През настоящия сезон дирижира Кралската филхармония в Лондон. Брат е на друг популярен музикант - Веско Ешкенази.

- Г-н Пантелеев, може ли да се каже, че цигулката е първата ви любов, а дирижирането - последната?
- Една от много причини да обичам безкрайно цигулката е, че благодарение на нея успях да опозная необятния свят на класическата музика. Тя търпеливо ме водеше из дебрите на симфонии и опери, които от 9-годишен свирех в различни оркестри. Този опит ми даде една солидна основа за развитието ми като диригент. Първите ми спомени с цигулката бяха доста "скърцащи", а при дирижирането, когато на 19 години за първи път имах шанса да репетирам "Кармина Бурана" с Филхармонията на нациите u Националния литовски хор, сърцето ми щеше буквално да изскочи от страх, но преди всичко от радост!
- Освен че сте диригент, вие и композирате. Кое е по-трудното и това, че правите различни неща, означава ли, че още търсите точното си призвание?
- Ако използваме изкуството за нашето лично его, то е безпощадно и превръща неверниците в карикатури. Дълбоко вярвам, че за да създаваш изкуство, то трябва да е неизменна част от теб, да не можеш без него. Талантите са ни дадени архетипно. Нашата цел е да ги открием, развием и да им служим. Всичко, което правя, не е самоцел, а вяра, че чрез творчеството имаме шанса да оставим малка частица от нас във вечността.
- Имате и писателска дарба. Кога е по-трудно да опишете емоция - на лист или чрез инструмент?
- Писането на думи е просто това, което сърдечно искам да споделя. А музиката говори със сърцата и душите ни. Отговаря на въпроси, на които думите не могат. Обичам да описвам мои състояния и спомени и ме радва, че има интерес, но съм твърде критичен, за да смятам опитите ми за сериозни.
- Ако е вярно, че музиката е страст и огледало на нашия живот, възможно ли е музикант да се влюби в партитури?
- Разбира се, защото партитурата е нов свят! Но за разлика от любовта към материален обект, било то човек, град, вино или някоя вкуснотийка, тук попадаме в Космоса. Или дори в Божественото! При големите композитори се усеща любовта в нейния най-истински смисъл.
- Преди години имахте идея за рок опера или участие на филхармония с рок състав. Ще се осъществи ли подобен проект скоро?
- Да, преди няколко години преработих "Барселона" на Фреди Меркюри за оркестър, хор и солисти. Един от концертите се състоя в кралската зала „Концертгебау“ в Амстердам, на който присъства лично Брайън Мей, който през сълзи ми сподели, че най-накрая мечтата на Фреди е била изпълнена. Беше много емоционален момент за мен и ми се иска да го представим и на българската публика.
- Доколко брат ви Веско Пантелеев има влияние върху вашия избор в музиката?
- Още от дете той ми помага и дава важни съвети. Неговата кариера го свързва с най-големите имена от световните сцени и работата му с тях е безценна хазна, от която аз имам привилегията да се уча.
- Живеете в Германия, не мога да не ви попитам за отношението ви към бежанците, особено след случаите на насилие?
- Мястото, където живея със семейството ми, има 3000 жители и приеха 280 бежанци. Съпругата ми, която освен концертната си дейност и преподава, често ми споделя хубавите си впечатления от децата и родителите бежанци. Аз също имам такива впечатления. Но престъпленията трябва да се наказват, и то сурово. Но не можем да слагаме хората под един знаменател! Не можем да не помагаме на бедстващи, защото сред тях има престъпници.
- Познавате лично Меркел, разговаряли сте с нея на концерти. Виждали ли сте наши политици на свое участие?
- Меркел наистина обича музиката и най-вече операта. Тя и нейните колеги не ходят на концерти, защото обществото го изисква или заради протокола. Германците уважават културата си и великите си композитори. България от друга страна е много по-богата в културно-исторически аспект. Но в последните 26 години не само че няма уважение, а дори стана унизително да се наричаш артист. Подигравка! Обяснение за културата на политиците ни нямам. Нека се погледнат в огледалото и си отговорят на въпроса кой е Панчо Владигеров, Марин Големинов, Димитър Ненов. Никой не изисква нещо повече от малко респект към България и културата ни. Фактът, че мои колеги са принудени да циклят паркети и да карат такси след премиери и концерти, е национално падение, което ще тежи на съвестта на много от хрантутниците, возещи се на наш гръб в чисто нови мерцедеси. Но на въпроса - да, един път Бойко Борисов дойде на наш концерт и след първото произведение си тръгна под предлог, че "Челси" имат мач. Неговият колега Плевнелиев и съпругата му обаче останаха. Това бе преди 4 години.
- Политическата обстановка в страната вълнува ли ви? Гласувате ли на избори, ако ви предложат да влезете в партия, ще се съгласите ли?
- Вълнува ме лабиринтът без изход и ме води до отчаяние. Оказва се, че всеки избор е грешен. Обикновеният човек е на ръба на нищетата. Аз съм дете на прехода и ми е ясно, че мечтите ни бяха напразни. Знам, че няма вълшебна пръчица, която да изцери алчността. Надежда да открия политик със съвест остава мечта, затова обществото е на ход. Трябва ние да диктуваме темпото и тоналността. Да си диригент на оркестър не е лесно, а когато от теб зависи съществуването на една цяла нация и постъпките ти са от историческа стойност, трябва да си човек с изграден морал. Такъв политик или партия засега не познавам!
- Работите заедно със съпругата си, като изнасяте концерти "Пантелеев дуо". Как се работи с любимия човек?
- Музиката бе причината за нашата връзка. Именно затова, когато сме заедно на сцената, сме истински щастливи.
- Дъщеря ви също се занимава с музика. Смятате ли, че музиката развива интелекта и е желателно всяко дете да свири на инструмент, независимо дали ще стане по-късно музикант?
- Медицински доказан е фактът, че не само интелектът, а всички мозъчни дейности се развиват и обогатяват нашите възприятия. Дори болести като склероза и алцхаймер се наблюдават много по-рядко у хората, които се занимават с музика. Разбира се, не е задължително то да е професионално, а просто с любов. В България политиците решиха, че часовете по музика са твърде много и ненужни и зачеркнаха голяма част от тях. Поредното невежество, граничещо с морално престъпление.
- Добре, а за друга музика – чалгата, как си обяснявате това, че придоби толкова широки размери - само заради липсата на добро образование у нас ли стана така или заради кризата, която удари българина?
- Това е порнографски продукт на целенасоченото изпростяване на нацията ни. Една евтина, но добре организирана акция, която привлече прослойката на слабо образовани и душевно бедни хора.
- Картите таро са ваше хоби, кой ви запали по тях? Наистина ли "виждате" бъдещето по тях?
- Поетесата Ингрид Лелай ме запозна преди много години с тези магически карти, но наскоро Димитър Димитров ми помогна да навляза още по-сериозно в тази материя. Гледането е нещо много отговорно и трудно. Изисква се вътрешна енергия и концентрация, граничеща с медитация. Сложен процес, който е не само развлекателен, но и често се оказва съдбовен.
- Преди години сбъднахте детската си мечта, като станахте таксиметров шофьор за 30 минути. Коя от детските си мечти не сте осъществили още?
- Да летя в Космоса.