За риба с Цанко: Рапаните и тази година ще прогонят рибата в открито море

Опитът за определяне на участъци за улова на охлюва пришълец отпаднаха заради “Натура 2000”

Миналата есен бе една от най-трагичните за морските риболовци. Въпреки голямото наличие на чернокоп и сафрид по Северното Черноморие малцина успяха да се похвалят с добър улов.

Дори тези, които имат лодки, напразно се надяваха да набарат пасажите, които минаваха директно от Крим към Босфора на 12 мили навътре в морето.

Избяга всичко, дори традиционният за плитчините по буните във Варна барбун се ловеше само от корабите зад хоризонта. Явлението беше наблюдавано чак до река Резово.

Учените още нямат обяснение на трагичния феномен. Но в последните есени стана традиция

рибата да заобикаля

брега с под 20 м

дълбочина

И със сигурност една от причините е дънното тралене за рапани, което няма да спре, докато съществуват нации като японците и корейците, за които месото на този морски охлюв е върховен деликатес.

“Уважаеми колеги, през последните 3 г. ми прави впечатление, че продължава безконтролното, безобразното и безнаказаното тралене на морското дъно. Според мен това е основна причина за липсата на риба, унищожаването на мидените полета, морската флора и фауна като цяло.

В същото време явно, че институциите не са си на място. Визирам и Гранична полиция, и ИАРА. По крайбрежието всички са си наврели главите някъде.

Непосредствено до брега, на по-малко от 500 м се хвърлят мрежи. Миналото лято един турист щеше да се удави, заплете си краката в една мрежа, хвърлена на 10 м от брега.

Никой от капацитетите в страната не излезе с ясно и категорично становище по проблема”, казва един от потребителите във форума.

Дали е прав?

Беше време, когато комисарят по риболова към Европейската комисия дойде във Варна. Всички очакваха, че след като траленето на дъното в Европа е забранено, ще дойде край на разораването на участъците, които задържат рибата.

Но нищо такова не стана. Нашите преговарящи успяха да убедят колко много хора се прехранват от траленето и преработката на рапаните и така нищо не бе забранено. Чак през 2013 г. се заговори за определяне на отделни прозорци - участъци, в които единствено траленето да бъде разрешено. После обаче се оказа, че по същото време “Натура 2000” се разширява и ги засяга. Екоорганизации заведоха дела в съда.

“Беше възложено на Института по рибни ресурси във Варна да определи тези прозорци, но колегите не са знаели, че има оспорвания в съда.

Така всичко пропадна”, каза научният сътрудник Виолин Райков от Института по океанология.

Все пак у нас бяха забранени дънните тралове, които изстъргваха всичко по пътя си. Останаха обаче разрешени т.нар. биймтралове, които имат дървена греда, която трябва да вкарва в мрежата само рапаните.

Гредата обаче чупи мидите, тъй като рапаните живеят заедно с тях, защото ги нападат и ядат. Унищожаването на мидените полета пък лишава рибите от биологично разнообразие и превръща дъното в дъно на блато, от което пасажите бягат. По принцип се трали за рапани до 20-ия метър и е ясно защо рибата вече не слиза към брега.

Черно море е на косъм от екологична катастрофа, категорични бяха варненски рибари по време на работна среща с учени от Института по океанология под наслов “Предизвикателства пред управлението на рапана веноза като инвазивен вид и морски биологичен ресурс”.

Причината за надвисналата опасност е в огромната популация на рапани, които

унищожават масово

морската фауна, твърдяха дискутиращите.

“Черната мида е унищожена изцяло на много места по крайбрежието до 30 м дълбочина. Именно рапанът има вина за това. Независимо по какъв начин, популацията на този хищник трябва да се контролира, и то много сериозно. Готови сме да спорим с учените по този въпрос колкото е нужно”, казва Емил Милев, председател на риболовната браншова организация “Черноморски изгрев”.

Тъй като рапанът веноза няма естествени врагове, единственият начин да се контролира неговата популация е чрез изземването му, твърдяха собствениците на кораби, които се занимават с улов на рапани.

Новата теория за необходимостта от унищожаването на рапана по всякакъв начин дори бе подкрепена и от някои учени. Траленето не е толкова вредно за морското дъно, колкото се смяташе до този момент, казаха те и потвърдиха научните открития на собствениците на кораби.

“В никакъв случай не може да се каже, че траленето не причинява вреда - щети винаги има и това е неоспорим факт. Новите изследвания обаче показват, че те не са толкова сериозни, колкото се смяташе до момента.

Много въпроси все още обаче стоят на дневен ред и ще ни трябва сериозно финансиране от страна на държавата, за да продължим изследванията си”, твърди Валентина Тодорова, доктор по хидробиология от Института по океанология.

Тодорова се застрахова обаче, като каза, че може да се финансират също леководолази и капани за рапани, чрез които събирането на хищните охлюви се случва безопасно за останалата морска флора и фауна.

Рибарите по Черно море обаче продължават да се оплакват от многократно намалелите рибни ресурси. Преди 30 г. с една въдица и една лодка се вадеха по 30 кг риба. Днес - рядко повече от 2-3 кг.

Основната причина не

са делфините, не са и

кормораните,

а най-вредният метод за риболов - траленето, категорични са старите риболовци.

“Високата цена на рапана на японския пазар обуславя влагането на огромни суми за кораби и за властите, които трябва да контролират риболова. След преминаването на корабите с тралове дъното на морето остава практически остъргано и унищожено.

Именно затова в следващия програмен период на ЕС ще се борим за субсидиране на устойчивите форми на риболов, като например гмуркането за ръчно вадене на рапани и миди, за сметка на траленето.

В противен случай скоро природа няма да остане и по морското дъно, се казва и в становището на екоорганизациите.

Водолазът Орлин Иванов е от хората, които са си вадили хляба с улов на рапани.

“Дребният се плаща по 0,75 лв. за килограм, а едрият рапан върви по 0,95-1 лв. Гмуркаме се около скали или места с каменисто дъно в морето, където има миди.

Там са и рапаните, които се берат с ръка. Виждал съм рапан да си пуска хобота и да улавя дори риба, макар че това е доста рядко.

Този хищник атакува най-вече с хобота си мидите. Миналата година се тралеше на север от нос Калиакра до Дуранкулак”, казва той.

Според доклад на учени от Института по рибни ресурси от 2005 г. черната мида отново възвръща изгубените си територии в битката срещу рапана. Отчетени са запаси от 100 000 т.

При рапаните обаче е регистрирано намаляване на размерите.

Хищният охлюв не е характерен вид за Черно море, той е пришълец по нашето крайбрежие, обясниха от Института по океанология. Най-вероятната хипотеза за неговото пренасяне по тези места е свързана с руските кораби по време на Втората световна война.

Единствено този флот е пътувал от Черно море до крайбрежието на Япония и вероятно пренасянето на хищника се дължи на тях.

Именно крайбрежията на Япония, Тайван и Корея са родината на рапана веноза. Някои твърдят, че японците нарочно са го пуснали тук. Отначало рапаните се използваха най-вече за сувенири и пепелници, на това екзотично време отмина.

Вина за небивалата популация на морския хищник има и глобалното затопляне. Черно море по принцип било по-студено от естествената среда на рапаните, но в последните години температурата на водата се повишава и този вид започва да се чувства все по-добре в тукашните условия.

Така в последните години може да се говори за хиперинвазия на хищника, категорични са от Института по океанология.

Трябва да се отбележи, че на някои места по крайбрежието не са останали никакви миди. Унищожавайки мидите обаче, рапанът веноза нанася косвена вреда и на всички други морски обитатели. Причината е, че популациите от миди филтрират водата и всъщност действат като естествена пречистваща сила на морето.

Колкото по-малко обаче остават те, толкова по-замърсени стават водите.