Тери Гилиъм в България: Когато Хийт Леджър почина, легнах на пода и се отказах да продължа със снимките на "Сделката на доктор Парнасъс"

- Господин Гилиъм, някога в България имаше студийни кина и там ставаха огромни опашки за вашия филм "Бразилия". Ще продължавате ли да ни давате храна за ума, душата и сърцето, а не храна за бебета, както казвате в едно свое интервю?

- Опитвам се да правя филми, които карат хората да мислят. Обичам да си мисля, че хората са интелигентни, а не бебета и че искат да виждат по различни начини света, а не само по този, по който медиите им казват. Смятам, че филмите ми са по-скоро документални за света, в който живеем, но маскирам това. Моята теория е, че когато искаш да кажеш нещо важно или трудно, трябва да слушаш Мери Попинз. Тя казва: "Лъжица захар помага горчивото лекарство да се преглътне по-лесно."

- Във вашите филми вие често демонстрирате вашите лоши чувства към бюрокрацията. Това плод на вашите битки с Холивуд ли е, или обратното - тези ви чувства са причината за проблемите ви с големите филмови студиа? Показвате и малко недоверие към медицината. Имате ли доверие на лекарите ви?

- Вярвам само на хората, които познавам лично, на моите приятели, на нищо друго не вярвам. Странно, но филмите, които съм направил в Холивуд, са най-лесно получилите се. Имахме звезди, имахме пари, а бюрократите от студиата се плашеха много лесно. Хубаво е да имаш големи звезди за приятели като Брад Пит, Джеф Бриджис, Роби Уилямс. Колкото и успешни филми да съм направил, когато представя следващата идея на хората, те се плашат. Не разбират какъв би могъл да е този нов филм. Казвам им: "Ще бъде като всички останали", но те не ми вярват. Може би е глуповато от моя страна, че спрях да работя с Холивуд. Май трябва да започна пак - там се работи по-лесно.

- Вие сте аниматор. Смятате ли някога да направите пълнометражен анимиран филм?

- Говорил съм за това. Но засега нищо повече. Предпочитам да работя с живи актьори. Те са по-изненадващи. Когато правя анимация, имам пълен контрол върху всичко и ми става скучно от мен самия. Мога да мисля с години за един проект, докато не се отегча, но когато дойдат актьорите, променят всичко.

- Как не сте отегчен от филма за Дон Кихот?

- Не съм отегчен, защото това е медицинско състояние. Като мозъчен тумор е - докато не го отстраня, няма да мога да продължа живота си. Отново работя по тази идея. Вече минаха 25 години, откакто се роди идеята, и все още съм болен от тази болест.

- Имате ли план да започнете снимки?

- Ако кажа месец, ще прецакам целия проект, така че няма да кажа нищо. (Смее се.)

- Ако пред вас стои млад режисьор, кои са трите съвета, които бихте му дали?

- Търпение, повече търпение и ужасно много търпение. Всъщност първият ми съвет би бил да си намери свястна работа. (Смее се.) Освен ако не си бесен и не искаш да провалиш живота си, не ставай кинорежисьор. Но ако имаш същото заболяване като мен - давай.

- Как успяхте да продължите работата по "Сделката на доктор Парнасъс", след като Хийт Леджър почина? Как режисьор изобщо се справя с подобна ситуация?

- Предполагам, че съветът ми би бил да си намерите кинематограф като Никола Пекорини и дъщеря като моята Ейми, защото, когато той почина, се отказах. Когато той си отиде, все едно почина член на семейството ми и не исках да довърша филма. Никола и Ейми ми казаха, че трябва да продължим проекта, те ме убедиха. Това беше прекрасно, защото Джони Деп, Колин Фаръл и Джъд Лоу се намесиха и завършиха филма. Прекрасно е да видиш, че все още обичта и уважението съществуват и в кинобизнеса.

- Къде и как ви свари новината за смъртта на Хийт Леджър? Каква беше първата ви реакция от новината?

- Тъкмо бяхме приключили снимките в Лондон. Беше събота вечер и аз излетях за Ванкувър. Той излетя за Ню Йорк. По план Хийт трябваше да се присъедини в сряда или четвъртък. Във вторник бях в сценографския отдел и се опитвах да спестя някакви разходи за снимане. Дъщеря ми ми каза, че трябва да отида в офиса. Отвърнах й, че в момента съм зает, тя обаче настоя. Отидох и тя ми показа сайта на Би Би Си. Там имаше новина за смъртта на Хийт Леджър. Казах си, че е невъзможно той да е мъртъв, та ние бяхме заедно два дни преди това. Другата ми дъщеря Холи пък наглеждаше апартамента му в Ню Йорк и се бяха видели във вечерта на смъртта му. Но той беше мъртъв. Това, което направих, беше да легна на пода и да се предам. И наистина на мен все още ми е трудно да повярвам, че него го няма, защото той беше изключителен човек, не просто прекрасен актьор. Всеки, който го е срещнал, оставаше с чувството, че той е специален. Когато усетиш загубата на такъв талант и човек, това е непоносимо. За щастие, всички бяха решени да завършим филма и го направиха.

- Вие сте аниматор, който е минал през актьорство и режисура. Какво ви накара да се занимавате с толкова различни по своята същност професии?

- Забравихте да споменете, че се занимавам и с режисура на опера. (Смее се.) Ако бъдете в Рим през следващата седмица, заповядайте на "Бенвенуто Челини" в Римската опера. Предполагам, че просто е приятно да пробваш нови неща, за да видиш дали можеш да се справиш. Това е начин да се чувствам млад. Вече съм над 100-годишен, ужасно стар съм, макар че изглеждам доста млад.

- Операта застрашен вид ли е, както казахте в едно ваше интервю?

- Определено е застрашен вид. Поставял съм две опери на Берлиоз - "Проклятието на Фауст" и "Бенвенуто Челини". Започнахме с Английската национална опера в Лондон. Има едно нещо, което много харесвам там - насърчават хората да ходят по джинси, не е нужно да сте с костюм и папийонка. Много бях доволен, когато поставихме "Проклятието на Фауст". Билетите се разпродадоха напълно, въпреки че 41% от публиката никога не беше стъпвала на опера. Поставям само опери, които никога не са имали успех. По този начин няма да бъда сравняван с предишните по-велики версии. И двете опери имаха огромен успех.

- Ако израствате сега в Америка, какъв щяхте да бъдете - терорист или бихте се борили за свобода?

- Не знам. Времената в Америка в момента са много различни. Объркващо е - това е или много опасно, или много глупаво време. Още не съм сигурен кое от двете. Когато бях там през 60-те, усещах, че се случва нещо различно, и смятахме, че сме на страната на доброто. После пътувах из Европа 6 месеца и когато се върнах в Америка, усетих, че не мога да живея там повече. Бях много гневен от ситуацията там. Тогава беше ясно кое не е наред, а сега не е така. Това се отнася не само за Америка, но и за целия свят. Потискащо е, защото системата явно не е работи, не е справедлива. Но не мисля, че решението е да се присъединим към "Ислямска държава".

- В интервю през 2014 г. разказвате за филма "Бразилия" и за времето, когато са излизали зрителите от залата. Как се чувствахте тогава и впоследствие, когато филмът стана много успешен?

- Стана ми добре. Знаех си, че филмът ще подразни много хора. Той взе че успя и аз се зарадвах. Когато правя филм не знам какво точно съм направил, докато не го види публиката. Най-хубавото беше, че имаше много хора, които наистина откликнаха на филма, а това е достатъчно. Интересното е, че френските критици първи похвалиха "Бразилия".
Прожекцията в София беше много странна. Намаляваха звука - музиката и диалозите, и един глас превеждаше абсолютно всички герои. От друга страна заради стария режим никой не си тръгна от прожекцията.

- Какво е мнението ви за бъдещето на киното? Системата в момента много го затруднява поради комерсиалната експлоатация на филмите.

- Нямам идея, защото нещата се променят много бързо. Големите студиа харчат огромни бюджети за реклама и промоции и смазват малките разпространители. Малките независими разпространители имат много по-малко пари, които да влагат във филми, различни от "Железният човек" или екранизациите на комиксите на "Марвел". За публиката е трудно да намира интересните филми, тъй като те нямат пари за реклама. Във връзка с намесата на "Нетфликс", "Амазон" и т.н. мисля, че могат да се направят още много интересни филми, но няма как да се гледат. Непрекъснато виждам в метрото хора, които си гледат на айфоните някой филм, и ми се иска да ги убия. (Смее се.) На практика те имат много по-голям избор какво да гледат, обаче не получават преживяването да го направят в кино. Другият проблем е, че средната класа беше смазана - хората са или изключително богати, или ужасно бедни. Същото е и с филмите - или можеш да похарчиш 200 млн., или 2 млн. Заради това се постарах с "Теорема нула" да направя пропорциите такива, че филмът да се гледа по един и същи начин на кино, айпад или айфон. Ходенето на кино за мен е неточно религиозно преживяване, но влизаш в една зала, там има огромен екран, ти си малък. Когато го гледаш на айфона, ти си големият, а той е малък. (Смее се.)

Когато трябва да определим наградите на Академията, гледам филмите вкъщи на моя телевизор. Хубавото е, че като намаля мащаба, ми е по-добре. Казвам си: "По-добър режисьор съм от този там." (Смее се.) В живота всичко в момента е сведено до удобството. Което ни прецаква. За мен най-важно е уважението. Трябва да направиш усилие да видиш филма. Ако похарчиш пари, за да видиш филм, ще ти отнеме повече време, преди да се откажеш да го гледаш. Ако си го гледаш на айфона, си казваш: "Това не става. Следващото."

- Как се отнасяте към навлизането на новите технологии в киното? Появи се вече и първи филм, който е сниман на смартфон.

- Има и друг, който гледах в интернет - сниман със задната камера на тойота. Много е смешно. Актьорите вървят по улицата и колата се бута, за да ги улови. Истината е, че не ми пука как е заснет филмът. Важното е какъв е сюжетът. Когато видя в интернет, нещо направено вкъщи, си казвам, че е страхотно, но аз съм прекалено стар, за да правя малки филми за малък екран. Но е смешно, когато видиш филм, заснет дигитално, който е надраскан в постпродукцията. Слагат едни петънца, за да изглежда все едно е заснет на лента.

Ако филмът ми хареса, няма да се замисля как е заснет. Но ако съм отегчен, ще си кажа: "А, да, това е снимано на лента."

В интервюто са използвани и въпроси на други медии