Актьорът Валери Йорданов: Видях духа на Чочо

Играхме "Хъшове", когато той ми се яви

Кой е той

Актьорът Валери Йорданов е роден в София на 22 февруари 1974 г. В НАТФИЗ влиза в класа на проф. Стефан Данаилов и се дипломира през 1996 г. Играе в Младежкия театър, "Сфумато", Театър 199. През 2001 г. ролята на Стефан от "Йестърдей" му носи две номинации за "Аскеер" - за водеща мъжка роля и за изгряваща звезда. С ролята на Бръчков в "Хъшове" печели "Аскеер 2005" и наградата за млади театрални дарования "Иван Димов". Снима в много сериали - "Хайка за вълци", "Дървото на живота", "Връзки", "Емигранти", "Откраднати очи" и т.н.

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес"!

- Валери, вчера пред Народния театър се откри изложбата "Чочо - три лица от сцената, екрана и живота", посветена на Чочо Попйорданов. Не го ли забравихте хъшовете?
- Нееее, изключено! Вече 10 години играем в Народния театър "Хъшове" и залата е пълна догоре. Има хора, които знам, че са го гледали 20 пъти, знаят наизуст репликите и пак си купуват билети. Всички актьори вътре станахме като едно семейство, хора, с които сме си най-близки. И сега ще ти разкажа нещо, което ми се случи онзи ден пак на постановката "Хъшове". Сега ролята на Чочо се изпълнява от Деян Донков, а тази на Христо Мутафчиев от Деян Ангелов. Играя аз и както ставам от масата и отгоре така падаше осветлението, че срещу мен се яви Чочо. И това продължи няколко минути. Фактически през цялото време си комуникирах с Чочо, разбираш ли? И така до края. После колегите ме питаха: "Човек, какво ти стана, къде гледаше нагоре, лошо ли ти беше?У Отговорих им: "Не, беше ми много готино, хора, много готино". Та Чочо ще ми се явява до края на живота, сигурен съм! Може да е в други представления, в отделни части от пиеси или с реплики, които сме учили заедно, но няма да го забравя.

- Липсва на всички ви, така ли?
- Страшно много липсва! Преди всяко представление се опитваме да уловим и да си върнем енергията, която той остави. Понякога се шегуваме, припомняйки си случки с негово участие. В сериала "Хайка за вълци" той играеше Жендо, а аз Койчо. То вярно, че оттогава минаха 13 години, но продължихме да се обръщахме един към друг с "тате" и "сине". И затова... Чочо ще си остане светъл спомен, както казваме - "Той си беше природно бедствие".

- За малко си щял да се откажаш от професията. Защо?
- Лични ми бяха причините. Имах период, в който три пъти съм излизал на свободна практика и тогава беше живот "на мускули". Слава Богу, винаги съм се връщал в театъра заради роли, които са ми предлагали и съм мечтал да изиграя. Просто съм имал късмет. Трябва да отпаднат щатовете в театрите, но държавата все пак да се грижи по някакъв начин за театрите - дали чрез бюджета си или чрез облекчение на данъците, както е в Русия, тя да прецени. Големият проблем у нас е системата. Не може една академия да бълва всяка година по 100 актьори, а "селото", метафорично казано, в което живеем, да има нужда от 30 актьори. Това го има навсякъде и не е само в културата. Но в театъра, ако се премахнат щатовете, всеки ще се бори за определена роля с кастинг и така ще се създават различни типове театър. Тогава всеки от тях ще си намери собствената публика и ще оцелеят най-добрите като в природата - на принципа на естествения подбор. Така да живеем, както казва Крал Лир: "Не давай на човека нищо друго освен най-необходимото и той ще заживее като скот", няма смисъл, не е градивно.

- По този повод осем професори начело с твоя - Стефан Данаилов, правят сдружение в подкрепа на младите хора.
- Мастера винаги е подкрепял студентите си. Той е като наш духовен баща. Никога не сме разбирали, когато той има някакъв проблем или нещо около него не е наред. Но винаги сме усещали празниците, защото е намирал начин да почерпи и да ни развесели. Стефан Данаилов е мъдър човек и винаги може да помогне със съвет. Когато някой негов ученик се хване с нещо, което няма смисъл, той му казва: "Пич, това не е готино според мен. Помисли го, може да ти попречи професионално". Друг път окуражава: "Трудно е, но има смисъл, не се отказвай". Понякога му се обаждам, но не си позволявам да го притеснявам. И другите правят това - всеки от нас има нужда да го чуе, да го види. Това е една голяма любов, в която има и много уважение.

- Уважение има и между теб и Христо Мутафчиев, защо част от гилдията застана срещу него?
- Този въпрос е деликатен. Първо, защото не знам какви точно са проблемите, срещу които се оплакват колегите. Не членувам в този съюз на артистите. Но съм имал моменти, когато съм се възмущавал заради това, че не е защитен актьорският труд. Не може хонорарите ни са да толкова ниски за 12-часов работен ден, когато американци снимат у нас и българи са масовка или са каскадьори. Трябва да е като по света - не можеш да изиграеш главна роля в чужбина, ако синдикатът им там не ти разреши. Но случаят ДХристо МутафчиевУ за мен е много личен. Този човек много го уважавам, от него не съм видял нищо лошо. Напротив, точно той ми помогна, когато имах здравословни проблеми. На мен, ако някой ми помогне, го помня цял живот и никога няма да застана срещу него. Много е тежко, когато хора, които уважаваш, нападат човек, когото обичаш. Именно за това не искам да взимам страна. За мен Ицо е хъш и това е!

- Докъде стигна сценарият ти "Шекспир като улично куче", който бе селектиран от независимата филмова фондация "Скриптийст". Кога смяташ да го заснемеш?
- Движението в българското кино рязко спря. Много проекти в момента са блокирани. Лошото е, че заради застоя губим чуждестранното съфинансиране от две европейски страни. В Кан искаха сценария да го купят, но казах: "Не, благодаря, ще си го направим сами". И какво? Седим си сега и чакаме в типично българския окоп, в който се намира и моят герой от Нино от "Ничия земя", за когото ти разказах в началото на разговора. Все пак аз продължавам да се надявам нещо добро да се случи.

- Как мина премиерата на "Ничия земя", в Народния театър "Ив. Вазов", в която участваш с Филип Аврамов и Йосиф Шамли?
- Невероятно. Работата с режисьора Стоян Радев е страхотно изживяване, защото е доста кинаджийска, т.е. избягваме всякакъв театрален момент. Представлението е адаптирано от босненски режисьор, спечелил преди години "Оскар" за чуждоезичен филм. Радвам се, че хората харесват пиесата.

Лили АНГЕЛОВА
снимки: Борислав ТРОШЕВ