Актрисата Александра Василева: След Алесия ме мислеха за рускиня

Искам пак да се снимам в "Плейбой"

Коя е тя
Александра Василева е родена на 13 октомври 1978 г. в София. Като дете играе балет, но не стига до изпитите за Хореографското училище. В 10-и клас попада случайно в театралната студия на Бончо Урумов в театър "Сълза и смях". Кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и е приета първа по успех в класа на проф. Крикор Азарян. Завършва през 2001 г. и няколко години работи на свободна практика в провинциални театри. През 2004 г. получава "Аскеер" за дебют за ролите си в "Свекърва" в Пловдивския театър и в "БиФем" в Сатиричния. На следващата година е отличена с "Икар" за най-добра женска роля. От 2003 г. е омъжена за театралния режисьор Григор Антонов. Двамата имат дъщеричка Арлина на 8 годинки.

- Алекс, след като изигра лошата украинка в "7 часа разлика" и елитната политическа пиарка в "Четвърта власт", задава ли се участие в нов сериал?
- Говори се, че "Четвърта власт" ще се продължи. Надявам се. Иначе много се забавлявах след тв ролята на Алесия. Всичките ми приятели ми говореха на руски, в магазините също ми казваха "Досвидания" и ме питаха дали не съм рускиня, защото много съм приличала. Само истински руснаци са ми казвали, че руският ми е безобразен, иначе явно заблуждавам българите. В училище съм го учила, но малко.

- В страхотна форма си, преди време се снима за "Плейбой", как се поддържаш?
- Снимах се в "Плейбой", но облечена, сега искам гола (смее се). Доскоро карах колело, но ми го откраднаха. Слагах един грозен клин за дегизировка, но пак пътувах в шпалир от клаксони. Налагало ми се е да отбивам нахалници, като играя луда. Друг път се направих на куца.

- Само дни след премиерата на "Слугините" в Народния театър "Иван Вазов" под режисурата на Диана Добрева влезе в ролята на Соланж, слугинята, която иска да убие господарката си. Случвало ли ти се е да искаш да убиеш някого?
- Хахаха, да убия - не, да пребия - да. Но, слава Богу, съм спокоен и уравновесен човек. Пиесата е много интересна с това, че в нея образите са крайни. Претърпяхме много версии на репетиции, за да се сработим точно кой от нас в кой образ да влезе. Иначе, метафорично погледнато, слуги сме всички българи, но на различни господари. Никога не се знае кой дърпа конците и откъде при нас. Като че ли у нас е чистилището, адът.

- Проф. Крикор Азарян, Мариус, Иван Добчев и Маргарита Младенова - какво си попила от своите учители?
- Проф. Азарян - страшно щастие е, че попаднах в неговия клас, защото това, на което ме е научил, абсолютно никой друг не би могъл. Той ни учеше да се справяме и сами, да предлагаме своя версия за нещата. Каза: "Първо ще ви науча на режисура, после на другото". Освен това той никога никого не късаше на изпити под претекста, че времето ще отсее кой е талантлив и кой не. Не вярвам всеки преподавател във ВИТИЗ това да го умее и да има този подход. Коко е уникален! Той ни караше например в първи курс да играем всичко друго, но не и хора. Била съм магаре, телефон. Искаше да развие по-крайното в нас като актьори, учеше ни да бъдем по-смели. Мариус ме доразви като актриса и като смелост. Той ми даде по-друг, "откачен" поглед към нещата. При Иван Добчев и Маргарита Младенова попаднах след ателие в "Сфумато", дето се вика - с честен кастинг. Тогава си спомням, че направих един много хубав опит в ателието за Борис Христов и Добчев дойде да ме прегърне, а цялата зала плачеше. Беше събитие и смея да твърдя, че този опит отприщи ателието в много смела посока. А пък "мечоците" (фирмата "Трите мечки" на Вергов, Карамазов и Бахаров) казват в интервютата си за "Дакота", че всяка друга актриса би била компромис, което не мога да скрия, че ужасно ме ласкае. Да обобщя защо ме харесват - не знам, не мога да се погледна отстрани. Захари казва, че съм работохолик: може би пък и на това се разчита - да бачкаш и да не се примиряваш, че нещо е "готово". А аз обичам да бачкам. Искам да стъпя на сигурна основа, за да мога след това да се оттласна и да жонглирам.

- Те използваха ли специална тактика за приобщаването ти в групата?
- Не, държаха се като дървета. Шегувам се. Не сме си лицемерили, кой каквото мисли, си го казваше и се поскарвахме доста в най-приятелския смисъл на думата. По принцип "мечките" те карат да се чувстваш специален и желан. Получи се страхотно екипче. Е, преди премиерата малко се понаострихме, защото Захари репетираше и при Явор Гърдев в "Квартет" и се разкъсваше, но беше, общо взето, суперприятно.

- Режисьорът Владо Пенев проявяваше ли се като диктатор, или си остана докрай един от вас?
- Не сме на принципа "Режисьорът заповядва!" - те затова са взели него, защото и той им е приятел. И като добър актьор с въображение, много ни помагаше чисто актьорски. Владо веднага ме пое, тласкаше ме да направя по-различна роля, да няма в нея нищо "намислено", да е чисто и просто една жена, която държи до последно на мъжа до себе си. Аз му се доверих и мисля, че това бе верният подход, макар че по време на работата всеки даваше идеи, включително и аз, още от първата репетиция.

- Имаше ли забавни моменти в работата ви?
- О, да. Владо Карамазов е толкова старателен и обстоятелствен в нещата, които върши по отношение на фирмата, че го бяхме произвели в "секретарката леля Влада". Захари пък му забрани да ми се смее. Владо се спукваше от смях на работите, които предлагах и правех, например в "секссцената". В един момент разбрах защо млъкна изведнъж: Захари му забранил, понеже така ми "клакьорствал" жестоко и като ми подадели пръстче, аз съм започвала да прекалявам. Усетих заговора и Владо ми призна: "Той ми забрани да ти се смея, както днес ти забранява на теб да ми се смееш на мен, за да не развалим стила на представлението". Юли също ме заплашваше с някакви санкции, за да не се разправям с Карамазов. Веселба! (Смее се.)

- Дъщеря ти Арлина вече е във втори клас и носи името на дядо си, твоя свекър е генерал Арлин Антонов. Поколения ще го помнят с легендарната акция срещу ромската престъпност в гетото на Пазарджик. Нужни ли са днес на България такива хора?
- Бих казала, че на тая държава са й необходими само такива хора, които да гонят с автомати онези, които им дават подкупи. Той ми е разказвал някои истории от времето, когато е бил шеф на НСС - какво се е случвало и той какво е правил. Но така или иначе май хората, които се опитват да правят нещо, системата ги изхвърля, защото самата тя е много порочна. Ако държавата се състоеше от такива личности, нямаше да сме на това дередже. А сега какво ни остава? Левски и Ботев, които са само на снимки и паметници.

- Съпругът ти освен действащ режисьор е и съветник по културната политика на президента Росен Плевнелиев. Съществуват ли универсални препоръки как да се оправи нашата държава?
- Аз го наблюдавам Гришата - откакто започна тая работа, той много се промени като човек. Но си знае работата и никога не му давам акъл.

- Той ли си остава най-строгият режисьор, с когото си работила?
- Ами строгичък е и ме кове след всяка премиера по най-безмилостния начин. Както той казва: "Прекалено много хора ти мажат филийката, затова някой трябва да те приземява". Той всъщност един път в живота си е плакал, когато Арлина се роди.

- Има ли ревност във вашата двойка, съчетана от две силни творчески индивидуалности?
- Ревност има, да. И аз го ревнувам, и той ме ревнува, макар да не си го признава. Но това сигурно е нормално за хора, които държат един на друг, особено ако са по-емоционални. Веднъж гледах късометражен филм на Митко Сарджев, в който Гришата като актьор се целуваше много страстно с една актриса. Лошо ми стана. Тогава си помислих и на него колко ли му е ужасно да ме гледа с различни мъже по сцената.

Лили АНГЕЛОВА
снимка: Борислав ТРОШЕВ