5 години спорове бавят бронзовия Аполон в Созопол

Проект за едно от чудесата

в древността не се реализира

заради липса на пари

Проект за 13,5-метров Аполон от бронз чака по-добри времена да стане една от големите забележителности на Созопол и България, какъвто е бил в продължение на хилядолетие в древността.

За внушителната статуя на гръцкия бог напомни преди месец шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той каза, че Гърция ще възстанови едно от 7-те чудеса на света - Родоския колос, докато нашият, макар и в умален мащаб, се бави по различни причини, включително и религиозни.

Намерението на община Созопол е да възстанови бронзовата статуя от V в. преди Христа на пристанището до остров Свети Кирик, който е най-близо до града. Според археолозите такъв монумент действително е имало в древността на парчето земя в морето, но после е бил закаран на части като трофей с кораб до Рим и изложен на Капитолийския хълм.

Там следите му се губят и се предполага, че е бил разрушен при нахлуването на готите в Римската империя през V в.

За статуята на Аполон се заговори още от 2010 г., когато кметът Панайот Рейзи обяви, че ще я вдигне за празниците на изкуствата Аполония.

Идеята му съвпадна с решението на Министерството на културата да превърне остров Свети Кирик в туристически център след оттеглянето на военните от него.

Замисълът е Созопол

да се сдобие със

запомнящ се

монумент като

Исус Христос

в Рио де Жанейро, колоната с лъва във Венеция, Трафалгар в Лондон и др.

Досега обаче това не се е случило, тъй като за статуята трябват много пари.

Според кмета Рейзи първоначално проектът е възлизал на 800-900 хил. лв. заедно с монтажа, но сега може и да надхвърли милион.

“Това са много пари, за да ги хвърлиш с лека ръка. Имаме по-важни социални приоритети, нещата трябва да се степенуват. Като намерим пари, ще го изградим”, казва созополският кмет.

В тазгодишния бюджет на общината няма заложен нито лев за монумента, което го обрича да събира прах по чекмеджетата поне още една година.

Идейният проект за огромния Аполон е на скулптора Крум Дамянов, който му дава модерна трактовка, стигаща и до абстракционизъм.

Според историци и археолози той се различава доста от древната статуя на античния скулптор атинянина Каламис. Единственото, което я доближава до оригинала, е височината, на която е проектиран.

Според древните хроникьори Аполон се е възвисявал на височина от 30 лакти, което се равнява на 13,2 м.

Колосът на Каламис, както е известна огромната статуя от древността, трябва да бъде монтирана върху 4-метров постамент от бетон, за да издържи на тежката пластика. Така ще надхвърля 17 м. Според представители на творческите среди внушителната височина задължава много да се внимава със статуята, за да не се превърне в кич или гротеска, тъй като ще се вижда отдалеч. Статуята трябва да гледа към града и ще е с гръб към морето.

“Тя е била известна в древността именно заради големите си размери”, обяснява бургаският проф. Иван Карайотов, един от големите познавачи на античността.

Според проф. Божидар Димитров

най-добрият вариант

е скулптурата да

повтори едно към

едно автентичната

от древността

Как е изглеждала тя в действителност, обаче никой не знае в детайли, за да бъде изработено точното копие.

Единствената визуализация на статуята е на древна монета от III в. преди Христа.

На тетрадрахмата Аполон е изобразен прав, гол и в едната ръка държи лаврово дърво, а в другата - лък със стрели. В проекта на скулптора Крум Дамянов обаче носи арфа и лък на гърба, което го отдалечава от символа му като лечител и покровител на изселниците. (Именно такива от Милет - днешна Егейска Турция, са създали Древна Аполония и са поръчали статуята на Каламис.)

По-крайните критици оприличават пластиката средно между мършав Дон Кихот и опърпан ловец, в които няма нищо божествено като излъчване.

От община Созопол не изключват да бъдат направени промени в проекта с цел да се доближи до оригинала. Преди това обаче ще я пуснат на обществено обсъждане, за да си кажат думата местните жители и специалистите.

Общинарите обаче са категорични, че рано или късно статуята ще бъде вдигната, въпреки че срещу нея се обяви и църквата.

Сливенският

митрополит Йоаникий

възразява, че с

бронзовия Аполон

се възхвалява

езически бог,

което е в разрез с каноните на православната религия.

“Не може в една християнска държава да се възражда култ към езически символ. За разлика от Аполон Родоският колос е съвсем друго нещо”, коментира главният секретар на митрополията в Сливен Вълкан Янев.

Оттам дори намекват, че по-удачно е преди Аполон в Созопол да се появи статуя на Христос, каквито има в други европейски градове.

Според кмета Рейзи бронзовият колос трябва да се разглежда като исторически, а не като религиозен символ и всякакви препратки към езичеството са неуместни.

“Созопол е носил името на Аполон в древността и няма нищо смущаващо в това днес да се издигне такава статуя като негов покровител. Нито църквите ще спрат да проповядват християнството, нито жителите на Созопол ще станат езичници. Това са отминали вярвания от едно много далечно време”, коментира той.

“Най-малко пък аз, който съм възстановил толкова църкви в България, бих могъл да бъдат упрекнат в езичество.

Вероятно дядо Йоаникий се е заблудил, че ще се възстановява храмът на Аполон на острова Свети Кирик”, допълва проф. Божидар Димитров, който е един от радетелите за възстановяването на колоса.