Актрисата Александра Василева: Слуги сме всички българи

Публикувана: 07.04.2016, 13:39 4876 Автор: БД Онлайн

С Диана и Жорета сме страхотен тандем

Коя е тя

Александра Василева е родена на 13 октомври 1978 г. в София. Като дете играе балет, но не стига до изпитите за Хореографското училище. В 10-и клас попада случайно в театралната студия на Бончо Урумов в театър "Сълза и смях". Кандидатства актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и е приета първа по успех в класа на проф. Крикор Азарян. Завършва през 2001 г. и няколко години работи на свободна практика в провинциални театри. През 2004 г. получава "Аскеер" за дебют за ролите си в "Свекърва" в Пловдивския театър и в "БиФем" в Сатиричния. На следващата година е отличена с "Икар" за най-добра женска роля. От 2003 г. е омъжена за театралния режисьор Григор Антонов. Двамата имат дъщеричка Арлина на 8 годинки.

- Алекс, само дни след премиерата на "Слугините" в Народния театър "Иван Вазов" под режисурата на Диана Добрева влезе в ролята на Соланж, слугинята, която иска да убие господарката си. Случвало ли ти се да искаш да убиеш някого?

- Хахаха, да убия - не, да пребия - да. Но, слава Богу съм спокоен и уравновесен човек. Пиесата е много интересна с това, че в нея образите са крайни. Претърпяхме много версии на репетиции, за да се сработим точно кой от нас в кой образ да влезе. Между другото, аз от много отдавна мечтая да работя и с Диана, и с Жорета. Според мен ни се получи химията, така да се каже, страхотен тандем сме. Но все пак зрителите ще имат последната дума. Иначе, ако трябва метафорично да погледна на постановката, слуги сме всички българи, но на различни господари. Освен това, у нас никога не се знае кой дърпа конците, накъде ги движи и как се развиват нещата. Някъде четох, че България била чистилището, ада на света. Склонна съм да вярвам и на това определение.
- Проф. Крикор Азарян, Мариус, Иван Добчев и Маргарита Младенова - какво си попи от всички свои учители?
- Проф. Азарян - страшно щастие е, че попаднах в неговия клас, защото това, на което ме е научил, абсолютно никой друг не би могъл да направи. Той смяташе, че трябва да се справяме и сами, да предлагаме своя версия на нещата, които ни се случват. Казаше: "Първо ще ви науча на режисура, после на другото". Освен това, той никога никой не късаше на изпити, под предтекста, че времето ще отсее кой е талантлив и кой не. Не вярвам всеки преподавател във ВИТИЗ това да го умее и да има този подход. Коко е уникален! Той ни караше например в първи курс да играем всичко друго, но не и хора. Била съм магаре, телефон. Искаше да развие по-крайното в нас като актьори, учеше ни да бъдем по-смели. Мариус пък ме доразви като актриса и като смелост. Той ми даде по-друг, "откачен" поглед към нещата. При Иван Добчев и Маргарита Младенова попаднах след ателие в "Сфумато", дето се вика - с честен кастинг. Тогава си спомням, че направих един много хубав опит в ателието за Борис Христов и Добчев дойде да ме прегърне, а цялата залата плачеше. Беше събитие и смея да твърдя, че този опит отприщи ателието в много смела посока. А пък "мечоците" (фирмата "Трите мечки" на Вергов, Карамазов и Бахаров) казват в интервютата си за "Дакота", че всяка друга актриса би била компромис, което не мога да скрия, че ужасно ме ласкае. Да обобщя защо ме харесват - не знам, защото не мога да се погледна отстрани. Захари казва, че съм работохолик: може би пък и на това се разчита - да бачкаш и да не се примиряваш, че нещо е "готово". А аз обичам да бачкам. Искам да стъпя на сигурна основа, за да мога след това да се оттласна и да жонглирам. Такава съм си.
- Получи се страхотен екип. Имали ли сте ситуации, в които да спорите?
- Не смятам, те са много емоционални, но винаги знаят къде да спрат с това. Имали сме ситуации на "понаостряне", но после всичко си идваше на мястото.
- Режисьорът Владо Пенев проявяваше ли се като диктатор, или си остана докрай един от вас?
- С Владо Пенев никога не сме работили на принципа: "Режисьорът заповядва". Той е приятел на всички и ние му се доверяваме. Това е верният подход , според мен. Освен това, всеки по време на работа даваше идеи, включително и аз, още от първата репетиция.
- След като изигра лошата украинка в "7 часа разлика" и елитната политическа пиарка в "Четвърта власт", задава ли се участие в нов сериал?
- Говори се, че "Четвърта власт" ще се продължи. Надявам се. Иначе много се забавлявах след тв ролята на Алесия. Всичките ми приятели ми говореха на руски, в магазините също ми казваха "До свидания" и ме питаха дали не съм рускиня, защото много съм приличала. Само истински руснаци са ми казвали, че руският ми е безобразен, иначе явно заблуждавам българите. В училище съм го учила, но малко.
- В страхотна форма си, преди време се снима за "Плейбой", как се поддържаш?
- Снимах се в "Плейбой", но облечена, сега искам гола (Смее се). Доскоро карах колело, но ми го откраднаха. Слагах един грозен клин за дегизировка, но пак пътувах в шпалир от клаксони. Налагало ми се е да отбивам нахалници, като играя луда. Друг път се направих на куца.
- Дъщеря ти Арлина вече е във втори клас и носи името на дядо си, твоя свекър генерал Арлин Антонов. Поколения ще го помнят с легендарната акция срещу ромската престъпност в гетото на Пазарджик. Нужни ли са днес на България такива хора?
- Бих казала, че на тая държава са й необходими само такива хора, които да гонят с автомати онези, които им дават подкупи. Той ми е разказвал някои истории от времето, когато е бил шеф на НСС - какво се е случвало и той какво е правил. Ако държавата се състоеше от такива личности, нямаше да сме на това дередже.
- Съпругът ти освен действащ режисьор е и съветник по културната политика на президента Росен Плевнелиев. Съществуват ли универсални препоръки как да се оправи нашата държава?
- Да, така е. Аз се гордея с моят мъж и никога не му давам акъл, той си знае работата.
- Той ли си остава най-строгият режисьор, с когото си работила?
- Ами строгичък е и ме кове след всяка премиера по най-безмилостния начин. Както той казва: "Прекалено много хора ти мажат филийката, затова някой трябва да те приземява". Той всъщност един път в живота си е плакал, когато Арлина се роди.
- Има ли ревност във вашата двойка, съчетана от две силни творчески индивидуалности?
- Ревност има, понякога. И аз го ревнувам, и той ме ревнува, макар да не си го признава. Но това сигурно е нормално за хора, които държат един на друг, особено ако са по-емоционални.
- Дъщеря ти ще поеме ли по твоя път, иска ли братче или сестриче?
- Те ще избере това, което иска като професия. Нейното поколение деца са тези, които ще оправят света, в тях ми е надеждата. Толкова са различни от нас, като светоусещане, емоция. Ето сега и аз нямам търпение да дойде лятото и да изкараме ваканцията си заедно семейството. Това са най-хубавите ми дни, защото през цялото време съм отдадена все на някоя роля. А колкото до това дали искам още едно дете - искам разбира се, особено като гушна бебе. Малко се притеснявам от трудното си първо раждане и това ме спира отново да опитам. Но кой знае, може пък времето да е дошло и за друго бебе?