Христо Шопов: На моменти съжалявам, че не останах навън и не се реализирах там

Заснех документален филм за динамичната стрелба. Искам да представя този спорт, тъй като имаме световни и европейски шампиони, за които почти никой не знае, казва един от най-известните ни актьори

След дълго отсъствие от театралната сцена един от най-известните ни актьори се върна пак в храма на Мелпомена, а само преди месец започна и голямо турне с две постановки - философската “Човек от Земята” и драматичната “Догодина по същото време”.

От дете той израства в коридорите и гримьорните в театрите - родителите му все пак са актьорите Наум Шопов и Невена Симеонова. Съвсем естествено той решава да тръгне по техния път. Кандидатства във ВИТИЗ три пъти и завършва през 1987 г. в класа на проф. Елка Михайлова.

Участвал е в десетки български и чужди филми, сред които са “Вчера”, “Маргарит и Маргарита”, “Любовното лято на един льохман”. Мел Гибсън избира точно Христо Шопов да изиграе ролята на Пилат Понтийски в режисирания от него “Страстите Христови”, който излиза на екран през 2004 г. Женен е, има дъщеря и син.

- Как минаха първите дати от театралното ви турне, г-н Шопов?

- Минаха много добре. Идеята е турнето да е поетапно и двете постановки - “Човек от Земята” на театър “Възраждане” и “Догодина по същото време” на “Сити марк Арт Център”, да мине през различни градове. Основната причина за това е, че трябва да се намерят свободни дати в градовете, защото предстои и летен сезон, когато в общи линии всички пътуват.

- Кои ще бъдат следващите етапи?

- Зная част от тях. На 17 май сме в Русе с “Догодина по същото време”, след това на 5 юни сме в Хасково, на 6-и - в Стара Загора, на 7-и сме в Търново, на 13-и сме в Пловдив, сега все още уточняваме дата през юни и за Смолян.

- Как решихте да се върнете към театъра след такова дълго отсъствие?

- То беше от около десетина години, никога не съм го смятал точно. Ами, стана случайно. Получих предложение, което харесах, и това е причината да се случи.

- Какво ви впечатли в постановката “Човек от Земята”, с която се върнахте в театъра?

- Много ми хареса самата история. Това, че краят е изненадващ, че е история, в която всеки вижда различни неща.

Част от публиката вероятно

е скандализирана от

някои от твърденията там

- Как се приема пиесата в градовете, в които я играхте? Тя е доста по-различна от постановките, които обикновено тръгват на турне извън София.

- Много добре, което изненада всички ни. Ние бяхме и в Карлово. Там хората трябваше да гледат друго представление на театър “Възраждане”, но така се случи, че не можеше да пътува. Хората я приеха страхотно, което зарадва всички ни.

- След представленията публиката остава ли да говори с вас, актьорите?

- Рядко, да. Главно за да вземат автограф, да се снимат. След “Човек от Земята” повечето от хората са стреснати от това, което са гледали, и са много развълнувани. Има хора, които остават да кажат, че много им е харесало и че са страхотно изненадани - имали са други очаквания в известна степен.

- Как решихте да участвате в другата театрална постановка - “Догодина по същото време”?

- Пак поради същата причина – режисьорът Георги Михалков е същият, с когото работим по “Човек от Земята”. Предложението дойде от него. За съжаление,

аз не съм гледал

представлението с

Анета Сотирова и

Тодор Колев,

много съм слушал за него

Но в момента, в който прочетох пиесата, си казах, че това е нещо, което искам да ми се случи.

- Беше ли риск - все пак се случва и в ново театрално пространство?

- Да, до голяма степен беше и риск, но смятам, че се оправдава. Мисля, че представлението се харесва. Определено то е адресирано за по-широк кръг от публиката.

- Влади Въргала, който я продуцира, казва за постановката, че е празник за хората - усещате ли го и вие така?

- Да, наистина хората се радват. Първо, то така е написана - оттам тръгва всичко. “Човек от Земята” е правена по адаптиран сценарий от филм - това не е пиеса. Ако говорим за риск, там рискът беше много голям. Докато тук има една формула, която при някои автори се получава страхотно. Тя е така направена, че да се хареса на максимален брой различни хора и всеки да види в нея това, което го вълнува.

- Вие не сте гледали Тодор Колев и Анета Сотирова, но тя вас ви гледа на премиерата. Какво ви каза?

- Тя каза, че ѝ е харесало, надявам се да е била искрена.

- С Тодор Колев в какви общи проекти сте били?

- Играхме в един и същ театър - “София”, в който преди години бях на щат. Аз много го харесвам.

- Бяхте ли приятели?

- Не. Първо, аз имах огромен респект към него и спазвах дистанция, която беше нормална. Второ, имаше доста голяма възрастова разлика, и трето, просто обстоятелствата не са били такива.

- Защо напуснахте театъра тогава?

- Театърът ме напусна по някакъв начин. Имам предвид театър “София” - не получавах интересни предложения, стоях доста години на скамейката и така до известна степен се стигна до това.

- Покрай театъра сега оставихте ли настрани киното?

- Просто това са някакви периоди.

В момента дори и за мен е

странно, но съм

по-активен в театъра

Актьорите не могат да планират тези неща - свързано е с проекти, за които ти или си поканен, или не си поканен. Но и от теб зависи дали да приемеш, или не. Така се случи сега.

- Кой беше последният филм, в който се снимахте?

- “Кербала” - полска продукция с малко българско участие.

- Премиерата на филма беше през март, гледахте ли го и хареса ли ви крайният резултат?

- Гледах го преди премиерата. Ако трябва да съм честен, аз не харесвам този филм, защото представя нещата тенденциозно.

- Какво имате предвид?

- Начина, по който е разказана историята - в общи линии е показана една гледна точка, което не прави чест на хората, които са направили този полски филм.

- Филмът е за 4-дневната операция през пролетта на 2004 г., в която полският военен контингент отблъсква атаките на ислямистите срещу кметството в Кербала. В първата линия на отбрана под полско командване са българските бойци. Преди снимките вие говорихте ли с български военни да ви разкажат повече за този атентат?

- Нямах тази възможност. От българска страна продуцент е “Мирамар”, които продуцираха Love.net и са мои близки приятели. Първо имаше опция част от този филм да се снима в България, но се оказа, че не могат да получат съдействие оттук. Когато аз поисках среща чрез “Мирамар” с хора, които са били там, за да имам информация, усещане за нещата от първо лице, се оказа, че такава среща не може да се случи.

- Как се подготвяте за ролите?

- Вероятно както вие се подготвяте за интервю.

- С много четене?

- Не съм убеден, че то винаги е от полза. Добре е човек да се съсредоточи върху конкретния материал. Ако се опита да придобие прекалено голяма обща култура за нещо, което не познава, може да се окаже, че ще го обърка допълнително. Така че е по-добре човек да се съсредоточи основно върху текста, по който работи.

- От кого и от какво най-много сте се учили през годините?

- Учил съм се в движение от много хора, главно подсъзнателно. От хората, с които работя, от хората, които гледам. Мога да кажа, че ако съм ученик на някого, това ще е Мария Карел, която ме е подготвяла. Че съм ученик на моя професор във ВИТИЗ Елка Михайлова, на която дължа страшно много.

- Влади Въргала казва за вас, че имате достойнство и хигиена в професията.

- Вероятно е така. Не казвам на всичко да, макар че понякога е трудно да отказваш.

- Съжалявали ли сте някога, че сте отказвали роля?

- По-скоро не, не мога да се сетя за нещо конкретно.

- А за роля, която сте приемали?

- О, да, но не бих ги коментирал, защото ще обидя хора, а не искам да го направя.

- Покрай снимките на толкова много чужди продукции не сте ли се замисляли да заживеете извън България?

- Преди години се замислях и на моменти съжалявам, че не го направих - да остана навън и да се опитам по някакъв начин там да се реализирам. Но така е било писано.

- В началото на годината в страната ни беше италианският актьор Матия Сбраджа, който изигра Каяфа в “Страстите Христови”. Какво си спомняте за него?

- Той е страхотен човек. Първият ми снимачен ден в този филм беше свързан с него. Пазя най-добри спомени от него и много се надявам някой ден да се срещнем отново.

- Замисляли ли сте се да застанете от другата страна, да се занимавате с режисура?

- Да, много пъти съм го мислел. Имам някои неща, които съм правил.

Заснех документален

филм, който

очаква реализация

в момента. Той е на спортна тематика. Работил съм и по проекти, които са били свързани с игрално кино, но по една или друга причина не са се случвали. Да се надяваме, че това ми предстои.

- Бихте ли разказали повече за документалния си филм?

- Той е изцяло готов, но чакаме да видим коя телевизия ще го вземе, за да го излъчи. Работих по него миналата година с екип от приятели, защото, когато няма финансиране, когато си сам във всичко, го правиш главно с приятели. Той е за спорт, който в България е познат като динамична стрелба. Идеята ми беше да представя този спорт на публиката, тъй като имаме световни и европейски шампиони, за които почти никой не знае. Те са герои в моя филм.

- Откъде този интерес към динамичната стрелба?

- Аз съм се занимавал в някаква степен, обичам да стрелям.

- Говорили ли сте вече с някои телевизии?

- Да, очаквам развитие. Нещата се придвижват бавно.

- Като говорим за телевизии, наскоро Би Ти Ви пусна “Вчера”. Вие гледахте ли го?

- Обадиха ми се много хора да ми кажат, че го дават. Не го гледах. На мен ми е трудно да гледам този филм вече. Аз съм го гледал толкова много пъти. В някаква степен ми става носталгично. Просто си оставам с усещането за филма - предпочитам да бъде такова, когато съм го гледал последните пъти.

- Синът ви още ли следва медицина?

- Да, сега завършва 4-и курс. Все още не е решил в какво ще се специализира.

- Той гледа ли ви в театъра и харесва ли това, което правите на сцена?

- Да, казва, че му харесва.

- Той защо не тръгна по стъпките на баща си и дядо си?

- Въпрос на избор. Аз лично съм доволен, че той направи този различен избор.

- Предстоят ли ви нови проекти?

- Не.

- Натоварен ли е графикът ви с такова турне с две постановки?

- Не, напротив - чувствам се много добре. Мисля, че актьорите са от тези професии, в които колкото са по-натоварени, са толкова по-доволни. По-натоварващо е да седиш и да очакваш нещо да се случи.

- Ако трябваше да минете през този път, пак ли бихте станали актьор?

- Не бих минал пак по този път. Определено.