Милиционер чупи челюстта на Жоро Низамов преди изпитите във ВИТИЗ

“На 12-сантиметрови тънки токчета няма ходене, само гледаш да не паднеш”, така Георги Низамов през смях описва влизането си в образа на Ромина Пауър в последното издание на “Като две капки вода”.

Когато форматът стартира в тв ефира, той става преподавател по актьорско майсторство. Този път бе един от участниците. И тъй като вероятно екипът счита, че не е етично той да се състезава с останалите, го вкарва в дует със Светльо Христов. Така хем е в състезанието, хем е леко встрани, както обяснява самият той. “Подскочих един метър, като чух, че ще съм на сцената, толкова е забавно и приятно”, разказва за реакцията си, когато Маги Халваджиян му предложил този път да е един от участниците. Може да разказва с часове за всичките си превъплъщения, които прави по време на шоуто. И докато обяснява, личи, че е влагал цялата си душа. Не могъл да сдържи сълзите си, когато им се паднало да имитират Фреди Меркюри, защото изпитва истинско страхопочитание към легендарния изпълнител.

Дует в “Капките” се появява за първи път. А комбинацията между Светльо и Жоро е изключително атрактивна за зрителите. “Той е непредсказуем като характер, не знам каква глупост ще направи. Намерих му чалъма,

оставях го

да се измори

и тогава започвахме да вършим работа. Измислихме към 20 “гавърверсии” на всички парчета, които сме изпели. Но няма да ги реализираме, защото са твърде вулгарни”, разказва Жоро за работата със сценичния си партньор.

За да се появи като Бионсе, трябвало да обуе два чорапогащника един върху друг, за да изглеждат краката му по-тъмни. И двата чифта се разпрали, докато бил на сцената. Тогава бил качен на обувки с дебели токове, така че лесно балансирал, но с тънките едва пазел равновесие. “В гримьорната падаше страшен купон. Всички бяха много забавни. А Рачков и Зуека могат да вдигнат умрял кон от гроба от смях”, смее се Низамов. Докато върви форматът, почти не му остава време за почивка, но точно това никога не го е притеснявало. Петък и събота пее в столичен пиано бар. Наред с това репетира в Музикалния театър “Любов и смърт в Мулен Руж”, сценична версия на Бойко Илиев на “Дамата с камелиите”. Заради ангажименти той не успя да се включи в премиерните представления, които бяха в края на май, но през юни е пред публика.

Играе и в “Диагноза артист” в Студио 5 в НДК. Участва заедно с Ицо Ламбрев от група “Сигнал” и Деси Моралес. Режисьор е сценаристът в “Господари на ефира” Краси Колев, на когото Жоро дал свои текстове, а той направил драматургията.

Низамов е на сцена още от дете. Роден е в Тополовград, но е израснал в Ямбол. Един от малкото му спомени като невръстно хлапе е, когато на 3-годишна възраст си прави факла от найлон, от която разтопена част пада на ръката му. Белегът още стои. Баща му бил електричар, майка му - учителка в детската градина, той бил в съседна група, но, разбира се, тя постоянно била наясно какви ги върши синът й.

Всъщност родителите му не могат да се оплачат, защото бил от послушните деца и отличник в училище. В четвърти клас го взели в Ямболския драматичен театър. Баща му бил приятел с режисьора Владо Николов, който един ден му казал, че търси дете за ролята на сина на хан Крум. След този образ всеки сезон Жоро получавал роля.

Изиграл общо

9 в 400-500

представления,

като само с пиесата “Карнавал” направили 160. Доста пътували и из страната. Когато трябвало да гастролират някъде, автобусът на театъра спирал пред училището към обед, за да го вземе, и го освобождавали от часовете. Това, естествено, предизвиквало известна завист сред другите деца. А на всичкото отгоре получавал и хонорари - пет лева за представление и още пет като командировъчни. Майка му ги внасяла на влог. На 12 години Низамов имал спестени около 500 лева, доста пари за онова време. С каквото изкарвал от театъра, си плащал за лагерите, като по-голям - и за море. Първите гаджета се завъртели около него, когато бил около 15-годишен, вече ученик в математическата гимназия. На някакъв лагер се оказал наобиколен от мажоретките на читалището. “Бях по-затворен, но като се развихриха тия ми ти мажоретки, за да се направя на пич, си купих кутия цигари. Взех си чаша вермут, дойде ми настроението и същата вечер след два часа ми беше първата жена в живота. Всичко наведнъж. Тогава станах по-популярен”, обяснява актьорът.

След завършване на гимназия тежък инцидент проваля плановете му да кандидатства във ВИТИЗ. В края на август изпращали новобранци. Тръгвайки си от една такава вечер, се оказало, че с приятели вървят след някакви вандали, които били обърнали и разпилели кофи с боклук. Дошли милиционери и заварили оттам да минава компанията на Жоро, арестували го заедно с още две момчета. По това време гадже му била дъщерята на шефа на районното управление, към която той се бил запътил. “Родителите й ги нямаше, а когато ме закараха в милицията, брат й дойде нещо да донесе и се учуди, че съм там. Каза ми, айде тръгвай, сестра ми те чака. Единственото ми нарушение беше, че нямах паспорт у себе си, а и като разбраха, че съм гадже на дъщерята на шефа, милиционерите нямаше какво да направят и ме пуснаха. Единият обаче се озлоби и ме фрасна в лицето”, припомня си Низамов. Ударът е толкова силен, че му разбива челюстта и един месец лежи в лицево-челюстната хирургия в Пловдив. Обяснява, че устата му била пълна с телове и ластици, за този период отслабнал с 15 кг. Военната прокуратура повдигнала обвинение и на паметната дата 10 ноември 1989 г. било делото.

Осъдили

милиционера на 6

месеца условно,

с 2 години изпитателен срок, от милицията платили на пострадалия над 1000 лева обезщетение.

След като се възстановил, Жоро Низамов се върнал в театъра. Тъй като вече бил голям, трябвало да го назначат и го писали сценичен работник, а той продължил да играе на сцената. Малко по-късно баща му, който по това време работел в Украйна, го взел при себе си, за да му помогне да кандидатства в техния театрален институт. Точно по това време обаче Украйна се отделила от Съветския съюз и се оказало, че за да учи там, българинът трябва да плаща като чуждестранен студент и да подпише декларация, че ще играе в техен театър. Баща му му взел самолетен билет и го пратил да кандидатства във ВИТИЗ, но тогава не го приели. Отишъл в частна театрална школа в Пловдив, където три години следвал актьорско майсторство. Следващите три години играел в театрите в Кюстендил, Варна и Габрово. И отново кандидатствал във ВИТИЗ, този път драматична режисура при Пламен Марков. Именно той го насочва към вариететната режисура, защото всички спектакли Низамов обръщал в комедии.