За риба с Цанко: Каракудата изчезна в езерото Дуранкулак

След лина и щуката се насели в блатото, обезрибено от шаран и таранка

Прочутата сребриста дуранкулашка каракуда е вече изчезващ вид. Репортерска проверка показа, че в момента на въдица не се хваща нито една риба от този вид. Допреди 2 г. това бе най-масовата твар в уникалното изворно езеро Дуранкулак.

“Въпреки че цялото езеро се следи с камери и влизането с плавателни съдове е забранено, бракониерите продължават да шарят с гумени лодки и да пускат мрежи.

Таранката просто се изскубва от водата всяка нощ. Виждал съм по-дребните екземпляри да се продават на едро по 1,50 лв. за килограм, а по-едрите - по 2 лв. Местните търгуват за без пари само и само да не са капо от набезите си”, казва Павлин Петков от София, който

всяко лято от

10-ина години

идва в Дуранкулак

специално за таранки

Сребристата дуранкулашка каракуда е известна с това, че по вкус не отстъпва дори на шарана. Местният див вид шаран, с който пък бяха зарибявани през последните 25 г. редица частни язовири в страната, е почти напълно изчезнал.

Той стана жертва на руските военни уреди на ток, които успешно работят и досега в тръстиките и уморяват криещите се в тях шарани. Напълно изчезнал е и белият амур, който е изкуствено привнесен по времето на соца.

Архивите говорят, че през 2007 г. в блатото все още е имало някакво разнообразие от риби, чиито поколения обаче явно не са дочакали зрялост.

“Подготовката е слаба, захранка - домашно приготвена от каквото се намери. Нося си стръв само бял червей. Общо взето, меракът - голям, възможностите - ограничени.

Между другото, към 6,30 ч абсолютно без да се притесняват местните си минаха с лодката да си огледат мрежите и съвсем необезпокоявани се прибраха.

Захранвам и разпъвам, залагам на по-тежка плувка - 1,8 г, с идеята, че времето е доста променливо. Първо замятане и късане - на дъното има много шавар, който не се вижда, защото водата е зеленикава.

Второ замятане и ги почвам. Средно дребни и дребни бабушки, от време на време по някой батко. И така до 10,30 ч, когато слънцето измести мъглата и започна да пече. Поради липса на интерес откъм бабите реших да махна малко с блеснарката - около половин час. Никакъв интерес.

На директната излязоха 2 костурченца колкото пръст, та таях надежди, ама - не.

Равносметката: 45-50 дребни и много дребни бабушки, 2 костурчета колкото пръст, 3 шаранчета по 150-300 г”, дава точен отчет в един от форумите софиянецът Митко Димов.

През същата тази година, макар и рядко, на Дуранкулак все още можеха да бъдат уловени шарани по 1,5-2 кг. Таранките пък кълвяха постоянно на всичко - от белия и торния червей, до хляба и меката царевица. Те налитаха и на дългия местен черен блатен червей, на който отиват всички видове риби на това място.

9 г. по-късно от каракудите няма и помен.

За 2 дни миналия уикенд на въдиците на трима риболовци не бе уловена нито една каракуда. Появиха се няколко по-едри червеноперки по 300 г парчето.

Единственото, което

кълвеше, бяха

дребните и по-едрите

костури по 500 г

За сметка на това за първи път на въдица се появи щука. При замятанията на няколко пъти куката със стръв блатен червей изчезваше, но никой не подозираше, че на Дуранкулак вече се е завъдила зъбатата щука.

Нейното царство е съседното Шабленско езеро, но явно, че този воден звяр вече настъпва и в по-чистите изворни води на Дуранкулак. Последните 10 г. това направи линът, който придойде от същото място, и вече от него има екземпляри по 900 г. В началото на езерото по пътя към “Златната рибка” съм хващал линове по 2 кг, твърди бай Добри от съседното с. Черноморци, който е една от местните въдичарски легенди.

Като хвърля серкмето до тръстиката, вадя по 8-9 линчета по 300-400 г, твърди друг от местните. Линовете тук обаче кълват почти само на блатен червей - чак през септември тръгват и на грозд от бели червеи.

Добре е да се търсят на плитко между тръстиките рано сутрин и късно вечер.

Намаляването на популацията на каракудите

със сигурност

ще се отрази

на сомовете

в Дуранкулак, които преследват основно тази риба.

Допреди 5 г. все още се хващаха големи риби по 20 и 40 кг, но за тях се хвърляха огромни топки от качамак с множество забити в тях куки.

Други пък добавяха тахан халва. Големите хищници преследват ятата от малки рибки и раци около качамака и налапват цялата топка с куките. Въдиците обаче трябва да стоят денонощия във водата, а от две години ИАРА минава през нощта с лодките и реже влакната им.

Тъй като лодките са забранени в езерото, през нощта бракониерите опъват герими с плуване или с радиоуправляеми лодки. За да може да се зареждат те постоянно с малки рибки от забранените цапала, се използват ластици за бънджи, на които се връзват геримите с големите куки.

“Обявяването и управлението на защитената местност Дуранкулашко езеро представлява прилагане на директивата на ЕС за опазване на дивите птици и на директивата за съхранение на естествените местообитания и на дивата флора и фауна”, четем в официалните документи.

На базата на тези европейски директиви министерството на земеделието забрани от няколко години зони за улов в блатото, като

любителският

риболов също

бе ограничен

през годината. Той е разрешен от 1 до 31 март и от 1 юли до 31 октомври.

Освен това редица зони от брега също са забранени. Първата от тях е 100 м пред комплекс “Езерото”. Забранени са още южният бряг на голямото огледало - от югоизточното блато до полуострова срещу “Златна рибка”, обхващащо брегова ивица с дължина 1500 м. Северният бряг на голямото огледало, от двете страни на ресторанта, обхващащо брегова ивица с дължина 500 м, също не е разрешен.

Забранен е и западният бряг на голямото огледало на водоема, обхващащо брегова ивица от 500 м.

Никъде обаче не са поставени табели с означения за забраните и всеки любител въдичар трябва да си носи рулетка, за да разбере дали нарушава закона, или не. Старите табели бяха надупчени от куршуми и от тях останаха само ръждясалите им стойки.