Антон Дончев помни наизуст 100 телефонни номера на приятели

Романът “Време разделно” от Антон Дончев е написан за 45 дни с молив в ученически тетрадки и в ръкописа няма нито една поправка.

“Как да правя поправки като не съм го чел”, шегува се акад. Дончев. Първият читател и коректор е неговият баща - пощенски чиновник. С червен химически молив той пише тук-там по текста “не разбирам”, когато не разчита почерка на сина си. А лелята на писателя го преписва на машина. “Направо си е едно семейно дело”, казва авторът.

Наскоро акад. Дончев подари над 50-годишния ръкопис (романът излиза 1964 г.) на Библиотекарския институт. Екип начело с доц. Красимира Александрова - директор на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, внимателно реставрира страниците. Предстои да излезе фототипно издание на “Време разделно”. “Най ни затрудниха тези поправки с червен молив, просто прояждат хартията”, разказа г-жа Александрова.

“И досега пиша на ръка - не крие акад. Дончев. - Но ще призная, че съм си купил може би първия персонален компютър в България - беше на цената на една кола “Лада”. Сега е музейна рядкост. Не прописах на него. По ирония на съдбата и синът ми, и внукът ми са компютърни спецове. Аз на него си чета само имейлите, но не пиша такива.”

Известният писател е интересен феномен. В телефона си няма нито едно име - само телефонни номера. Но винаги знае кой го търси, защото помни като код последните четири цифри. “Знам само стотина номера целите - набирам ги по памет. Много любопитно нещо е мозъкът. Не помня лица, но пък помня ситуации - обстоятелства, пейзажи, цветове, движения - те са живи в главата ми като на филмова лента”, разказва Антон Дончев, който на 14 септември навършва 86 години.