Актьорът Филип Аврамов-Фицата: Спирам с театъра, ще свиря рок

Политиците само пръдват, нищо не остава след тях

Кой е той?
Филип Аврамов е роден на 9 септември 1974 г. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ при проф. Енчо Халачев. Работи няколко години на щат в "Сълза и смях", Народния театър и МГТ "Зад канала", но предпочита да е свободен артист. В момента можете да го гледате в 12 постановки на няколко сцени. Има главни роли във филмите "Писмо до Америка" и "Шивачки", както и в тв сериала "Патриархат" и "ТИЛТ". Участвал е в "Шоуто на Канала" и в "Царете на комедията".

Лили АНГЕЛОВА

- Привет, Фица, какво се случи след нелепия инцидент от преди дни, когато циганин се опита да разбие колата ти и след като го спипа, той побягна и бе прегазен от друг автомобил. Добре ли е човекът?
- Жив е, но няма да говоря по тази тема, защото разследването е в ход, а аз не искам да се меся в ситуацията. И без това много се изписа по случката.
- Добре, да говорим за филма "Летовници", който предизвика изключителен успех във Варна на фестивала "Любовта е лудост". Какво те предизвика да играеш в него?
- Филмът предизвика у мен много, много смях. Изненадах се от това колко е добър. Ролята ми не е голяма, но кастът, който Ивайло Пенчев, режисьорът, направи, е много добър. С такова удоволствие играхме целият екип, че смятам, че тази комедия ще има голям успех и навън, и у нас. Във филма играя кмет, по-прибрана ми е ролята, не съм разпищолен както обикновено. Приех да участвам и заради жена ми Милена Аврамова, която е част от екипа. Знаеш ли, не е добре да казвам така, но смешното напоследък е такъв дефицит, направо е като пустинна роза в Космоса, при такова нямане изведнъж се появи нещо хубаво, зад което стоят години работа и труд, ами трябва да се оцени от българите, да дойдат да го гледат.
- Казваш нямане, но българинът не е ли по-богат, след като на празници все към чуждото море го тегли, как мислиш?
- Ами какво му се предоставя тук? Една бетонирана джунгла. Навремето испанците платиха горчива цена, за да бутнат всички постройки на морето им, но пък сега берат парсата. А при нас няма да има такава оправия никога. Не след години, никога. Да не говорим за обслужването.
- Къде те намирам сега, ти явно си на морето?
- Да, в Созопол съм, ще играя в "Ничия земя", а по-късно се прибирам, защото утре имам нови снимки и рожден ден. Освен това бутнахме старата къща и сега се изтрепвам и там да работя.
- Ясно, но нямаш ли планове за рождения ден с двете ти любими жени и баща ти?
- Имам, но няма да е голям купон. Знаеш ли, решил съм, че този сезон няма повече да участвам в нови театрални неща. Ще го кажа така - изморих се, играя в 12 представления, не съм почивал цяло лято.
- Остаряването страхува ли те?
- Не, по-скоро се страхувам от хората, които черпиш, а после са готови да те убият. Напоследък много работя. Понякога се питам дали съм станал, или изобщо не съм си лягал. Сега бях в такъв цикъл, в който ми се случва и два дена да не спя. Ето затова спирам да играя в нови неща. Има и друго - аз обичам да съм част от спектакли, които се играят години наред, не обичам халтурките и еднодневките, не съм фен на полуфабрикатите. Ето сега ще се видя с Таня Лолова за рождения ми ден, много обичам да си говоря с тази жена. Вчера се измайтапи с мен, че като съм роден на 9 септември, за някои хора той трябва да се смята за 10 ноември. Ами права е, но малко хора ще разберат нашето общо чувство за хумор с нея (смее се).
- Сега започват риалити шоута, в тях влиза ли ти се?
- Абсурд. Този "Биг брадър" е за хора, които искат да се показват с нещо, което изобщо не е от полза за никой. Този експеримент е глупав, освен това го смятам за нагласен, това е едно пошло шоу.
- Добре, не мога да не те попитам и за новия директор на Народния театър "Иван Вазов" - Мариус Донкин. Всички го обявяват като обединителя на групичките в театъра, смяташ ли, че ще се справи?
- Разбира се. Той от години е в театъра и познава всички нас много добре. Разбира се за това място трябва да си и добър мениджър. Все пак не сме много активно играещите, към 50 човека сме. Аз не смятам, че трябва да се обединяваме всички, това е невъзможно. Мисля така дори от позицията на човек, който четири пъти е бил на учредителни събрания на гилдията и така и не успяхме да се обединим около никакви общи идеи. Просто всеки е сам за себе си и работи както намери за добре. Не казвам, че това е лошо.
- А ти мислил ли си някога дали можеш да се справиш с позицията на шеф?
- Глупости! Аз за разлика от други хора не преследвам своето ниво на некомпетентност. Знам къде съм добър и правя това, в което вярвам и харесвам.
- Напоследък повечето актьори стават режисьори, на теб това също не ти е чуждо, нали?
- Ами да, сигурно говориш за постановката "Tи Ви Ми Янко", която направих. Да, там експериментирах доста дълго време, спектакълът се игра на открита сцена на "Сълза и смях". Не знам дали мога да се занимавам само с режисура, но определено и аз се вълнувам от това като моите колеги.
- Политиката интересува ли те?
- Не, защото в парламента не заслужават моето внимание. Това е мръсна работа. Хората, които се занимават с политика, само пръдват и това е. Нищо не остава след тях. Никой не ги помни, защото няма с какво да се запомнят. Кой помни Бил Клинтън или Моника Люински, но всеки знае Брус Уилис или Робърт де Ниро. Не е ли така?
- А смяташ ли, че бг филмите улавят някаква промяна в разбиранията и поведението на съвременния българин?
- Едва сега започнаха да се раждат филмите, които отразяват промените у българина през изминалите 20 години. И чак сега узряха идеите за тях. Не може да има само застой. Новите филми се правят от нови хора, които не искат да живеят като коне с капаци. Българите вече желаят да се случи нещо, не могат да търпят нищо да не се променя. Толкова дълго страдаха. И филмите улавят промяната.
- Четох някъде, че сънуваш това, което ще ти се случи.
- Като чуят подобно нещо, хората не вярват. Щом има феномени като Ванга, значи бъдещето е написано някъде. Ако имаш отворени сетива за него, ще го видиш. Това не са случайни неща и не можеш да ги пренебрегнеш. Затова е важно и да имаш смелост да ги формулираш. Да изкажеш едни думи е изключително отговорно, защото може да са много жестоки. Веднъж наблюдавах в черква заснемането на сцена със сватба. Бяха довели истински свещеник, който трябваше да венчае наужким младоженците. Попът обаче отказа - как щял да изрече наужким думите за венчавка! Разбрах го добре, защото, като се занимавам с актьорство, знам силата на думите.
- Добре, Фица, като няма нови неща, с които да се занимаваш, каква музика ще правиш?
- Рок музика, тя ми е любима. Отскоро работя и с Калин Вельов, ето това го казвам за пръв път.
- Понеже знам, че не гласуваш, сега ще се престрашиш ли да го направиш - да си избереш президент?
- Абсурд. Не ме интересуват тези хора. Този страшен театър на абсурда не ми е интересен. Писна ми 25 години да ме убеждават, че тази земя, която е хранила толкова много поколения преди нас, вече не може да ни храни и трябва да си "внасяме" храна. Да вървят на п... си лелина! Няма такава държава.
- Защо с псуване, Фица?
- Защото в България, когато си нормален и културен, никой не ти обръща внимание. Хората разбират само когато им се псува или си груб. Надявам се в някакъв момент това да се промени. Дано да сме живи до тогава.