Вяра Аджова: Българинът е зажаднял за народна музика

Публикувана: 31.10.2016, 09:30 2466 Автор: БД Онлайн

Димитър Андреев

Вяра Аджова е българска народна певица. Заедно със сестра си близначка Надежда са един от най-обичаните и популярни дуети в жанра. Родени са на 6 септември 1947 г. в Самоков, в семейството на сладкар. Баща им е предлагал най-вкусните еклери и козуначени кифлички с шипков мармалад в своята сладкарница "Рила" в града. Сестри Аджови са се омъжили в един и същи ден. В една и съща година, с два месеца разлика родили и дъщерите си - филоложки по образование. Пеят, откакто се помнят, и не планират да спират. Имат издадени десет албума. Най-обичаните им песни са "Канят ме, мамо, на тежка сватба" и "Трендафилът мирише". Без тях не минава нито един техен концерт. Познават ги в Израел, Испания, Италия, Франция, Кувейт, Швейцария, Австрия, Унгария, Полша... През дългата си кариера и до днес сестри Аджови са едни от най-обичаните изпълнители на стари градски песни и автентичен български фолклор.

- Госпожо Аджова, в последния ден на октомври ще изнесете голям концерт в зала 1 на НДК, с който ще отбележите един прекрасен юбилей - 50 години на сцената. Разкажете ни нещо в аванс за това събитие, което се чака с интерес от приятелите на народната музика?
- Не искам да прозвучи нескромно, но концерт с такъв мащаб не е правен скоро. Хората за зажаднели за хубава народна музика. През лятото със сестра ми направихме турне в страната и се убедихме, че това е така. Надявам се да се получи един блестящ концерт. На сцената ще се качат изпълнители като Янка Рупкина, квартет "Славей", Даниел Спасов, Росица Пейчева, Милен Иванов, ансамбъл "Пирин". Надявам се нашата публика да остане доволна. Колкото до юбилея 50 години на сцената - ние вече започнахме да го отбелязваме, като пуснахме един диск "Златните шлагери", в който събрахме нашите най-обичани от публиката изпълнения на народни и стари градски песни.
- 50 години звучат много авторитетно. Разкажете за началото на кариерата си. Представяхте ли си тогава такова творческо дълголетие?
- Започнахме много рано. Пели сме в самодейни състави, печелили сме много награди, включително и за дует на годината. Най-голямата ни награда беше, че ни поканиха за записи в Радио София, когато бяхме едва 16-годишни. Това беше единственото радио тогава и така достигнахме до максимална аудитория. Някои от записите ни от онова време като "Айде, легнала е Лиляна" и "Море, много ни я хвалят" все още звучат в ефир. От онова време си спомням, че вместо да си играем като останалите деца на нашата възраст, ние ходехме на турнета с големите ни певци като Гюрга Пинджурова, Костадин Гугов, Борис Карлов и най-добрите музиканти. Много сме благодарни, че имахме този късмет да се учим от най-добрите в нашия жанр. Иначе дали сме си представяли да останем 50 години на сцената? Едва ли, човек не си прави никога такива дългосрочни планове. Няма как да не сме благодарни на съдбата, че ни е дарила с такива гласове, които издържаха изпитанията на времето. Животът ни не е бил лек и ние сме преживявали и преживяваме трудни моменти, но песента ни е помагала да ги преодоляваме.
- Като заговорихте за времето, което е било благосклонно към гласовете ви, неизбежно изниква въпросът през коя половина от кариерата ви е било по-лесно. Тези 25 години преди 10 ноември 1989 г. или тези след?
- Един способен човек може да се оправи във всяко време. Известните имена оцеляват. Ние лично не сме почувствали голяма разлика. Имало е трудни моменти, но те бяха такива и за целия български народ. Говоря за краткия период в края на 90-те. И при Тодор Живков сме пели, и при Бойко Борисов пеем. Имаме си ангажименти, не се оплакваме, а и не сме такива хора, които хленчат и се оплакват. В този смисъл искам да ви споделя впечатленията си от Букурещ. Това е един ужасно сив и мрачен град. Отдъхнахме си, като се прибрахме в София, всичко е чисто, излъскано, как да не поздравиш госпожа Йорданка Фандъкова за работата й като кмет!
- Коя част от репертоара ви харесва повече вашата публика - народните песни или старите градски?
- Eднакво добре се приемат и двете. Ние сме преди всичко народни певици, но започнахме да пеем стари градски песни преди около 20 години. Научи ни нашата по-голяма сестра. Стана малко случайно. Разпяхме се в гримьорната и един режисьор ни чу, харесахме му и той ни даде стимул на продължим и наблегнем и на този музикален жанр. Още първите ни изяви имаха голям успех. Гостувахме в предаването "На бяло сладко" на една русенска телевизия, което се прие много добре от аудиторията. Заснеха се 7-8 епизода. Според нас старата градска песен се слуша и ще се слуша много и в бъдеще. През лятото гостувахме на много места и навсякъде публиката приемаше възторжено изпълненията ни. Медиите са длъжници на старите градски песни, защото не дават достатъчно гласност. Няма кътче в България, където да не обичат тази музика. Хората пеят с нас, имат си любими песни от нашия репертоар. Не ни пускат да си тръгнем, преди да чуят фаворитите си "Трендафилът мирише" и "Канят ме, мамо, на тежка сватба".
- За финал - как си обяснявате вашето творческо дълголетие и верността на публиката?
- За да ни обичат, за да ни канят на концерти, за да имаме плочи, касети и CD, значи много сме се трудили. И трудните, и по-леките моменти посрещаме с песен на уста. Ако сега започваме съзнателния си живот, ако сега трябва да избираме професията си, пак ще бъде песента.