Емил Димитров-син: Веско Маринов крие перуката на татко

Гордея се с "инструмента" на баща си, имаше тайна любов с жена, 30 години по-млада от него

Нa 23 декември тази година великият Емил Димитров щеше да навърши 76 години. По този повод "България Днес" се свърза със сина на естрадната ни легенда - Емил Димитров-син. Зеленоокият му наследник е роден на 9 април 1970 г. в София. Завършва "Ударни инструменти" в Консерваторията и "Публична администрация" в Югозападния университет - Благоевград. Днес се занимава с бизнес и е щастливо женен за съпругата си Жаклин. Двамата имат талантлив син - Мартин.

- Г-н Димитров, минаха две представления за големия Емил Димитров - на 19 и 20 декември. Радва ли ви, че не е забравен?
- Разбира се, че ме радва, че има памет за него. Освен на хитовете хората се радваха на посланията, които ми отправяше от сцената. Това бяха времена, в които отношенията не бяха фалшиви и злобливи. Иначе двата спектакъла бяха различни по своята същност. Първият - на Ники Априлов по сценарий на брат му Влади, бе моя идея отпреди много години, която двамата претвориха в спектакъл по дневника на моя дядо - Факира Мити. Вторият проект на актьора Даниел Цочев и съпругата му Нели, под режисурата на Снежина Петрова, бе със симфоничен оркестър и акцентът бе публиката на Емил, животът му през нейния поглед.
- Докъде стигна проектът за паметник на Емил Димитров в родния му Плевен?
- Искам да благодаря на кмета на Плевен Гьорг Спартански, който е първият, който се зае с направата на този паметник. До този момент всички само обещаваха. Благодарение на него и на Ротари клуб – Плевен, събрахме достатъчно средства, за да пристъпим към конкурс за изграждането на паметник на баща ми в родния му град.
- На днешната дата баща ви щеше да навърши 76 години. Как отбелязвате този ден в семейството?
- На този ден винаги си говорим дълго с Богдана Карадочева. Те двамата с Емил бяха много близки. Обикновено си разказваме с нея разни случки, споделяме дните си. Освен това Богдана беше много близка с майка ми.
- В последното ни интервю с нея тя обясни, че й се пее, но вече не за любов, защото й било омръзнало от песни за любов.
- Възможно е. Но за мен винаги има смисъл да се пее за любов. Защото точно тя липсва навсякъде. Няма я в семейството, няма я към децата, между мъжа и жената я няма. Всичко се измерва в злато, коли, в парцалки. Рядко е вече да срещнеш нематериални жени и мъже.
- Такива станаха и текстовете на песните. Какво е отношението ви към новата звезда Гери-Никол с хита й за "голямата дупара"?
- Зрелището, еротиката и сексът винаги ще се котират, което не е изненадващо. Разликата между това и порното обаче е много тънка. А дали е редно едно момиче преди 18 години да пее подобни неща или не, не е толкова важно. Важното е, че тя е модел за поведение на деца и възпитава липса на индивидуалност. Ами погледнете как изглеждат младите момичета днес - еднотипно. Лошото е, че подобен тип звезди носят отговорност към обществото, която не разбират. Защото не всичко е пари. Това са преходни неща.
- Какво беше отношението на баща ви към попфолка? Все пак той пръв създаде песни на фолклорна основа.
- Така е, да. Той първи започна това обединяване на поп музиката с фолклорни елементи, ето например "Дилмано Дилберо" от 1968 г. е типичен пример. Той бе и първият, който изнесе този тип музика в Париж заедно с Богдана Карадочева и сестри Кушлеви. Емил не харесваше пошлостта в попфолка. И тя нямаше общо с песните му. Искам да кажа, че империята на "Пайнер" дори вече не е същата отпреди време. Разликата между изпълненията на девойките там и хип-хоп изпълнителките не е особено голяма. Мен от това ме боли, че обществото ни е "болно", защото от всички видове изкуства музиката реагира най-бързо на времето, в което живеем. И някак си това, което слушаме, е продукт на нашето общество. Приемаме и се радваме, че ги има тези текстове. Певците не са виновни, те просто търсят изява. Тук баща ми като текст и музика беше гениален. Той дори е имал моменти, когато не спеше с дни, докато намери мястото на едно "а" или "о" в песните си. Балансираше блестящо.
- Хората зажадняха за шлагерната музика - Веско Маринов направи фурор в "Арена Армеец".
- Така е. Песните му се запеваеми, със стойностни текстове.
- Вярно ли е, че перуката на баща ви е у него? Откраднал ли я е?
- Ха-ха-ха, да, но това не е кражба. Ами хората го обичат и искат да имат спомени от него. Спомням си, че когато той почина, Лили Иванова ми се обади с молба за едно от сценичните му сака с капси, дори искаше да си плати. Разбира се, че й го подарих. Тя бе единствената, на която дадох нещо от него. Другото, което разиграхме на търг тези дни, бе папийонка на татко, която се купи за над хиляда лева. Парите отидоха за паметника му. Но искам да кажа, че никога не съм разпродавал на търг вещите му, както се писа. Това не е вярно.
- Как се отнасяте към книгите, написани за него? Евгени Минчев пусна такава, Кичка Бодурова имаше глава, в която обясни за невероятния "инструмент" на баща ви?
- Гордея се, че в нашата фамилия е имало такъв "инструмент" (смее се). Няма лошо, книгата на Кичка не съм я чел. На Евгени Минчев му казах, че това е най-лошото нещо, което е излизало от неговото перо, и че съм очаквал повече от произведението му. Но всеки си живее с някакъв спомен за Емил - един с "инструмента" му, друг с музиката, трети с целувката му... Грета Ганчева също написа книга - "Моят Емил". Нейната гледна точка също беше различна. Ако аз някой ден напиша книга за баща ми, тя ще е "Вашият Емил", може би защото всички го виждат по различен начин, аз също. Освен това сега ще кажа нещо, което може да е интересно за някои хора. Наскоро излезе книга в малък тираж от Иван Иванов, един човек от Русе, който е описал последната любов на баща ми с много по-млада жена от него. Това се е случило след раздялата на баща ми и майка ми, любовта им е продължила повече от пет години и тази жена, която днес е омъжена и има деца, е разказала за любовта им с Емил. Но това е била невъзможна история, защото девойката е била на 20 и нещо години, а баща ми е бил над 50 години. Интересното е, че той е запазил тази тайна и само много близки хора знаят за нея.
- Вие къде сте били тогава?
- След казармата отидох да уча в чужбина. На 13 години излязох от нас и живеех на квартира. От 14-годишен работя, това също го казвам за първи път. Защо съм го направил? Вероятно защото съм зодия Овен, да кажем. Не обичам никой да ми е задължен, освен това все исках да се доказвам на баща ми. И когато го загубих, разбрах, че това е безсмислено.
- Децата на популярни личности са категорични, че трудно се живее в сянката на родителите им.
- Така е, защото всеки от нас иска да намери себе си, а изискванията на обществото към нас са много големи. Радвам се, че синът ми Мартин знае, че популярността задължава, и е отговорен от това. Моят татко много се радваше на Мартин, той беше бебе, когато Емил си отиде. А с днешна дата аз постоянно "виждам" някакви неща от баща ми в детето ми. Няма как, ген.
- Как ви възпитаваше баща ви, отделяше ли ви внимание?
- Да, макар че аз повече време отделям на сина си, може би защото не съм звезда. Иначе баща ми беше модел за поведение - наблюдавах го и от неговия живот си вадех заключенията и поуките. Той никога не ме е наставлявал с шамари. Ял съм ги само от майка си Мариета. Между другото тя много ме напътстваше как да се отнасям с момичетата. Обясняваше, че трябва да съм кавалер с жените. Казваше, че те само се правят на силни, но са много раними и чувствителни. И за да съм щастлив с тях, трябва и те да се чувстват добре с мен. И досега спазвам този съвет.

- Вярно е, приличате на баща си.
- По-скоро на мадам Сизи, баба ми. Тя е била русичка и зеленоока.
- Вярно ли е, че голямата френска звезда Далида е била влюбена в баща ви? Настанява го в дома си, прави го звезда в Париж, но не превзема сърцето му.
- Факт е, че е живял у Далида, дори цял етаж от къщата й е бил само за него. Имам много снимки от това време. Но той и с Патриция Карли е бил близък, имат няколко песни заедно. Какво да говорим, голям "инструмент" е имал. Наследил съм го... (смее се).
- Явно много са били талантите на Емил Димитров. Имал е и силна интуиция - отказал да се качи на самолета за Москва и по-късно той се разбива.
- Да, така беше. Той усещаше и различните вибрации на хората, беше и фаталист. Е, все пак баща му е фокусник, а майка му - баба ми мадам Сизи, се занимаваше с хиромантия. И двамата познаваха най-различни източни техники, бяха телепати. Емил например лекуваше ечемик. Нещо му баеше и хоп, удря леко окото с пръст и той изчезва. Аз обаче не съм наследил тези качества. Не съм адепт.
- Какво е отношението ви към Васил Андреев, човека до Емил дълги години?
- Човекът, който откри артистичността на баща ми. Невероятен текстописец, той изчисти плевенския му акцент, записа го на уроци по ораторство дори. Всичко движеше той. Факт е обаче, че всички жени, които бяха до баща ми, той е правил опити да ги раздели с него. С мен обаче беше различно. Аз му казвах: "Не ми се бъркай на мен, да не ти се забъркам аз в живота". И така си живеехме без проблеми с него.
- Колегиална завист е имало, преследвала е баща ви. Самият той казва: "Прегръщах славата като невярна любовница... И оцелях заради публиката".
- Така е, да. Истината е, че все по-често ми се случва да срещам 20-годишни, които знаят голяма част от песните му, но нямат понятие кой точно ги пее. Същевременно имам руски приятели около моята възраст и по-млади, които помнят парчетата му наизуст. Напоследък все по-често мисля да направя филм за него, защото животът му е много интересен. Ще направим и кастинг за главна роля.

- Г-н Димитров, остана ли нещо недоизказано за последни шест години, когато той се разболя, между вас с баща ви?
- Не, не остана. Това беше нашето време. Защото знаете ли, през годините той нямаше много време за мен. Сам се утвърждавах в живота си. Дори един дълъг период бягах от неговото име. В момента, когато го загубих, осъзнах, че това е било голяма грешка. Днес вече нося името Емил Димитров с истинска гордост. Защото никога не можеш да избягаш от кръвта и родителите си. Това е паметта за поколенията, която трябва да им предадеш.

Лили АНГЕЛОВА