Кондьо, чалга певец: Попфолкът е като травестит!

Жена ми е кротка и набожна, аз също ходя на църква редовно

Кой е той:
Кондьо Стефанов Савов е роден на 24 август в Сливен. Още по време на ученическите си години започва да се занимава с бокс, а спортната му кариера трае 9 години, през които печели няколко престижни титли.

Започва да пее професионално от 1986 г. След години като солист с оркестър в Югославия, Австрия и Швейцария се завръща у нас и подписва договор с „Ара“. Става известен с тоталните си хитове „Доко, доко“, „Мъни, мъни“, „Аман, аман“, „Снежна атака“, "Жив съм" в края на 90-те години на миналия век. Женен, с три деца, а вече и 2-годишно внуче.

Ани Романова

- Кога и за какво получи първия си бакшиш като певец?
- Това беше преди повече от 30 години, през 1986-а. Тогава бях 21-22-годишен, вече пеех с оркестър. На една сватба в Сливен взех първия си бакшиш, като първо дадох пари на музикантите, чак тогава взех аз. Беше за една песен, която ми поръчаха - „За венчаним столом“ на Мухарем Сербезовски. Още тогава помнех наизуст много песни, а оркестрантите се учудиха, че ги знам, и поискаха да остана техен солист...
- Години наред си пял в чужбина, преди звездата ти да изгрее тук... Какво си спомняш от онова време?
- Наистина няколко години пях в Швейцария, Австрия и бивша Югославия с оркестъра. Спомням си прекрасно едно скъпарско заведение в Санкт Гален, в което редовно гостуваха балкански звезди от ранга на Драгана Миркович, Синан Сакич, Миле Китич, Цеца Величкович... Тези мигове и срещи с тях са незабравими за мен. А пък в Югославия, където останах в Тузла с групата си за няколко години, танцьорка беше Малина, която по онова време още не беше пропяла...
- Защо все пак се върна в България?
- Честно казано, Малина стана причина да се върна тук, защото ме навиваше да издам самостоятелен албум. Но имаше и конкретен повод. На една Нова година в югославското заведение бях договорил троен хонорар заради празника. Пяхме цяла нощ, а аз бях звездата пред над 400 души. До полунощ всичко беше съвсем нормално, но след това празнуващите започнаха да искат стари хубави сръбски народни песни, които малцина изпълнители знаят. Така до ранни зори изпълнявах желание след желание. А на сутринта с шефа на заведението се скарахме, защото изкарах с музикантите си огромен бакшиш, а той не пожела да ми го даде целия, искаше огромен процент за себе си. Това беше капката, която преля чашата. И без това там вече ми беше омръзнало, така че реших да напусна и да се върна в България, за да издам касета със собствени песни.
- Каква е историята на прословутия албум с хита „Доко, Доко“?
- Първоначално направих връзка с „Пайнер“ с помощта на първия мъж на Малина. Там харесаха песните, но не се споразумяхме за цената на авторските парчета. После се обадих в „Ара“. Там чуха албума, нямаше никакъв проблем и с Ненчо Касъмов си стиснахме ръцете. После пък „Доко, Доко“, „Мъни, Мъни“ и други станаха големи хитове...
- Къде изчезна през последните години?
- Не съм изчезнал! Ходя по участия, но не обичам да се шуми покрай мен, не искам да съм на хората в устата, не давам и интервюта. Просто ходя по участия, по частни партита и събития. Знайно е, че пея всякакви песни, каквито хората пожелаят - сръбски, гръцки, романски, цигански... Това лято съм базиран на Южното Черноморие, имам много участия и ще остана тук до края на сезона, имам доста ангажименти. Иначе когато имам свободно време, се виждам с приятели, които са с Бога, и с тях нищим общи теми за живота.
- Вярно ли е, че жена ти е ревнива и си имал разправии с нея заради по-настоятелните фенки?
- Никак не е ревнива! Набожна е! Тя е кротка жена и съм й благодарен, че ме е търпяла през всички тези години на моите многобройни и дълги отсъствия от дома и семейството. А също и за това, че не се възгордя като съпругите на някои звезди еднодневки, че нормално понесе славата ми, че ми помагаше и подкрепяше в трудни за мен времена, които вече, слава Богу, са в миналото, както се казва, пито-платено. Сега всеки уикенд идва от Сливен до морето заедно с внука ми Димитър, който е вече 2-годишен. Ето, днес ходихме да му купим сандалки...
- Какво е славата за теб?
- Славата е едно нищо! Напразна суета! Важното е да си човек, да останеш състрадателен, смирен и добър. Ето, някои колеги певци си мислеха, че са вечни звезди, но славата им помръкна, а хората ги забравиха. Трябва да се знае и помни: всичко е суета на този свят, всички идваме и си отиваме от него, само Исус е вечен!
- Има ли разлика в чалгата от едно време и сега?
- Има, и то огромна! Сегашният попфолк е като травестит - ни мъж, ни жена, тоест нито е чалга, нито е поп музика... Не можеш да го разбереш какво е като жанр - мушнали му малко сръбско, малко хип-хоп... Нещо като манджа с грозде. Освен това едно време всички пеехме на живо, а сега играят компютрите. Така благодарение на техниката певците изведнъж стават „много добри“. А тези, които уж са правили песните - аранжорите, слагат нарочно повече текст, че да няма място за извивки, защото така по-лесно се пее... Получава се нещо от типа на „Зайченцето бяло“...

- Защо чалгата претърпя бум в началото на промените у нас?
- Чалгата е народната музика на Балканите, а ние живеем именно на Балканите, не сме американци! Не можем да избягаме от географското си местоположение и национална принадлежност. Затова ми е странно, когато някой твърди, че не понася чалга, а като чуе купонджийско парче, тайно си тактува под масата с крак и се кефи. Що се отнася лично до мен, и аз съм слушал „Юрая Хийп“, „Куул енд дъ генг“, Майкъл Джексън...
- А от родните поп певци кои харесваш?
- Няколко са. Георги Христов - един уникален глас, невероятен талант, който трябва да се постави на пиедестал. И понеже е много обичан, но в същото време и много мразен, той избяга от хорската злоба в чужбина. Орлин Горанов също е страхотно гласище, Васил Найденов - велик! Любо от „Те“ е голям талант, а „Акага“ са супер, неповторими, пял съм с тях...
- Имаш ли нови песни?
- Цели три, все авторски, музиката е моя. Всъщност тя е на Господ, аз само влизам в студиото и ги изпявам. Една от тях е посветена на социалното явление „кифли“.
- Не са ли кифлите креатури на чалга певиците, които създават модели на подражание?
- Не чалга певиците създадоха кифлите! Богаташите създадоха кифлите - олигарсите, големците....Чалга певиците не са толкова богати, за колкото ги мислят хората. Повечето от това, което се вижда публично, е изкуствено създаден имидж.
- Има ли сега „мъни мъни“, какво е положението?
- Кесаревото на кесаря, Божието - на Бога! Не мога да съм меродавен, защото съм музикант и не мога да коментирам икономически теми, които не разбирам. Но от чисто човешка гледна точка смятам, че преди беше по-добре... Но времената се менят, има световна криза, каквато е нямало досега. Затова е по-лошо.
- Откри ли смисъла на живота за себе си?
- Смисълът на живота е да обичаш своя ближен, както обичаш самия себе си.
- Говориш библейски... Да не си решил да влизаш в манастир?
- Не, но на църква ходя редовно, както го прави и жена ми, и цялото семейство. Аз съм християнин до мозъка на костите си и съм благодарен на Господ за всичко, което ми е дал, и за всичко, което ми е отнел, а също и за изпитанията, които ми изпраща! За това, че ме научи да обичам и приятелите, и враговете си и да им прощавам!