Иван Яхнаджиев, художник: Соцът не си е отишъл от културата ни!

Това е чалга и времето дава безмилостната си оценка

Кой е той:
Иван Яхнаджиев е роден на 31 март 1948 г. През 1977 г. завършва ВИИИ "Николай Павлович" със специалност "Живопис" при проф. Добри Добрев. От същата година Яхнаджиев започва да излага творбите си в общи художествени изложби в България и чужбина. През 1980 г. става първият художник, изключен от Съюза на художниците заради нестандартните си "прозападни" идеи. След промените той организира редица самостоятелни изложби в цялата страна и в чужбина. Творчеството му основно е съсредоточено в областта на пейзажа, натюрморта, фигуралната композиция. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, НИМ и градските галерии в много наши градове. Създател на боди арта у нас. В понеделник започна разрушаването на паметника "1300 години България" пред НДК, чийто върл противник е художникът.

Ани Романова

- Преди дни се изказахте много остро срещу паметника пред НДК „1300 години България“, а в понеделник започна неговото разрушаване...
- Реставрацията на паметника, за който бе спорът, щеше да струва 5 млн. лв. на данъкоплатеца. Браво на Йорданка Фандъкова, че не ги даде на посредствени художници! И като цяло проблемът бе в парите, а не в това дали народът го иска, или не. Сега пък за Бузлуджа искат 20 милиона за реставрация! И това е една и съща група хора. Истината е, че социализмът не си е отишъл от българската култура и изкуство! И самият спор за паметника е социализъм! Трябвало да слушаме големите художници, но кой ги създаде? Те също са рожби на комунизма, не на народа. За мен паметникът няма никаква естетическа стойност. София е пълна с паметници с фаянсови плочки - точно като този, с мраморни облицовки. Уви, София не е цъфтящ, цветен град, в който паметниците предизвикват някакъв интерес.
- Не трябва ли този период просто до се остави на доизживяване?
- Няма как това да стане със същите тези хора, които продължават да сътворяват социализъм! Защото, ако това е една скулптура на Миро или Пикасо, никой няма да я разруши! А тази пред НДК хората не я обичат и никой не иска да я има там. А призивите за протести и живи вериги в защита на паметника не отговарят на разбиранията на един съвременен артист.
- А какъв според вас трябва да е той?
- Първо, трябва да прави неща, които публиката да оцени и да харесва. Да бъде такъв, че да оцелее в съвременността ни, както са го правили световни автори по света, от които се възхищаваме и до ден днешен. А социализмът не е начинът до оцелееш като артист! В соца можеш да оцелееш като богаташ, като партиен секретар, като шеф, но не и като истински артист. Накрая обаче всичко си идва по местата.
- Какво следва да се направи за българската култура?
- Културата не бива да се финансира като при социализма! Защото при такова финансиране българският творец стои и чака да му се дават държавни пари наготово. А западният художник тръгва от продажба на картините си в кръчмата - затова например в Италия ресторантите са пълни с шедьоври, а ако стигне до галерията - стигне. А не стартира от галерията, както у нас, защото било важно и престижно картините му да са изложени в някоя галерия. Затова най-важното е да се изчисти социализмът от изкуството и от хората, които го възпроизвеждат! Защото това е чалга в преносен смисъл и времето ще даде своята безмилостна оценка! София се насити с тази чалга в художествените произведения.
- Цензуриран ли сте в тоталитарните времена?
- Аз съм единственият художник, изключен от Съюза на художниците, беше ми забранено да излагам свои картини... Това беше през 1980 г. А поводът за изключването ми беше, че съм харесвал западни художници. Това бе вид цензура, но сега мисля, че просто някой от Съюза трябваше да бъде наказан за назидание, да бъде хвърлен на арената на лъвовете, за да не посмеят и други да харесват западната култура. Освен това аз бях вече популярен, но безобиден, никой не стоеше зад гърба ми.
- Водите класове по рисуване с деца. Какви са впечатленията ви от тях?
- Искам да споделя нещо, което силно ме впечатлява с тях. Идват при мен и ме питат на каква тема ще рисуват днес, а зададена тема е нещо много назадничаво и ограничава тяхното въображение. Или пък т.нар. работилнички за деца, които произвеждат една кинкалерия... Децата трябва да проявят личното си творчество! Имах един професор в Художествената академия, който все ми правеше забележки да рисувам с по-убити цветове, а не с ярки...
- Спомняте ли си кога направихте първия си боди арт?
- Разбира се! Беше преди над 20 години, рисувах една манекенка, но най-хубавият ми боди арт е върху тялото на актрисата Аня Пенчева, която има най-горещо тяло. Мисля, че е нещо много силно да докоснеш женското тяло директно, а не платното да е посредникът между вас. И е жалко, че това творение след половин час го няма, измива се, естествено. Но удоволствието и удовлетворението на художника е огромно!

- В каква посока тръгна и се развива синът ви Александър?
- Алекс работи в Европарламента в Брюксел, но продължава да рисува. През март двамата направихме обща изложба там. Смятам, че събитието бе успешно, защото го посетиха страшно много депутати, дори българските дойдоха до един.
- Спомняте ли си неговата първа картина?
- Беше един пейзаж, който той направи, докато бяхме на детски пленер в Гърция - жита, слънчогледи и овощни гради, а в далечината като фон - изоставени сгради. Прекрасен контрапункт! А самите деца съм убеден, че ще запомнят тези дни завинаги, защото те видяха как растат слънчогледите и житата...
- Какво ви изкушава напоследък като художник?
- Изкушава ме да изроня семки от слънчогледите на Ван Гог и да ги посея някъде тук! И от тях да покълне нещо по-добро от това, което е в момента! И да се надяваме, че от тях няма да израсне нов паметник като предишния пред НДК!
- Как се оправяте в тези трудни времена?
- Нямам пенсия и съм един от стотиците художници, естрадни певци и артисти, които са без такива, защото няма документи от едно време. Така че разчитам само на това, което успея да продам от творбите си. Огорчен съм много, че културата ни е страшно объркана от социализма. Не съм очаквал, че 27 години след началото на промените, след въодушевлението и волята за промяна той още „командва парада“. А се оказа, че социализмът е нещо много страшно!