Актьорът Симеон Владов: Левски е страдал от огромна рана на корема

Дякона упражнява революционен терор, за да събере пари за бунта

КОЙ Е ТОЙ

Симеон Владов се превъплъщава в ролята на Васил Левски в новия филм на режисьора Искрен Красимиров "Лъвский: Европеец в Българско". Премиерата на лентата е в четвъртък (13 юли) в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 18,30 часа. Владов не на шега е роден на 1 април в Ботевград. Завършва НАТФИЗ. Четири сезона играе в театъра в Перник, след това става артист на свободна практика и експерт по дублиране и озвучаване на филми. Носител е на "Икар" в категория "Златен глас" на Съюза на артистите в България за постижения в дублажа. Има син Преслав на 18 години, който догодина ще бъде абитуриент в Художествената гимназия в София.

 

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Владов, защо "Лъвский: Европеец в Българско"?
- Искам да подчертая, че това е документално-художествен филм. В него е загатнат образът на Левски. Това не е игрален филм, в който да може да се разгърне изцяло Апостола. Като герой, революционер и велика историческа личност е говорено много за Дякона. Но мен ме вълнуваха човешките му качества, какво е преживял и какво го е вълнувало. Говорихме много с режисьора Искрен Красимиров и неговия екип от "Незабравимата България" и на въпроса ще ви отговоря така - защото именно той заговаря за република, в която всички да бъдат равни, независимо от религия и етнос. Тогава, когато в целия свят има две републики - САЩ и Швейцария. Това е все едно да заговорим, че ще основаваме колония на далечна планета извън Слънчевата система, ако мога да си позволя подобен паралел. Така им е звучало на повечето българи тогава. Затова не е срещал толкова широка подкрепа и е имал сериозни проблеми със запалването на революционната искра у българите. Както и с чисто битовия проблем с парите - защото една революция без пари просто не става. Не можеш да се бориш срещу богатата Османска империя без средства.
- Как е постъпил тогава?
- Затова е бил принуден да приложи революционен терор, макар в началото да е бил против. При всички положения той като интелигентен, разумен и мислещ човек е страдал. Освен това той е имал огромна рана на корема, за която не се говори и мнозина не знаят. Тя не е могла да заздравее години наред и той е страдал. И физически, и душевно.
- Именно събирането на парите е важна част от филма и самия успех на бунта.
- И тогава, както и сега, чорбаджиите не дават пари за благородни и национални каузи. С малки изключения, разбира се. Затова е принуден той и най-близките му съратници да пишат заплашителни писма и след това да се стига до физически заплахи. Дотам се е стигало, защото не са давани средства. От документи, които режисьорът на филма е чел, става ясно, че само Левски е водил отчети за всеки похарчен и взет грош. А за парите, които са изпращани в Румъния, и до днес няма документи. Затова е купено толкова малко оръжие.
Но безспорно е едно - че Левски е велик човек. Но той много е страдал и си отива омерзен, предаден, забравен и низвергнат от този свят. Най-вече предаден от най-близките си хора. Ужасно се е чувствал - с разкъсано ухо, ударен по главата, с нетърпими физически и душевни болки. Затова той казва, че българите много искат свободата, но ако някой им я поднесе вкъщи на тепсия.
- Как се е борил с тази тежка рана на корема, за която почти не е говорено?
- Ядял е много маслини, защото има поверие, че действат противомикробно и дезинфекциращо на коремната кухина. Ако се приемат с костилките, допринасят и за по-добро храносмилане. Но раната му е била голям проблем. Превързвал я е всеки ден и му е пречело. Трябвало е постоянно да се крие от турците. Затова толкова дълбоко ме вълнува човекът Левски. И ако някой оттук нататък направи голям филм или сериал за Апостола, нека да обърне повече внимание на човека Левски, не на героя Левски, не на иконата Левски, портрета Левски или паметника Левски. Защото и в нашия филм се казва от вече покоен, за съжаление, професор, че Дякона трябва се възприема като наша национална идея, а не като идеализиран образ. Защото това са клишета и кухи фрази без съдържание, които обезсмислят неговата работа. Той е бил точният човек на точното място, но за съжаление обграден от предатели. Били са страхливци, егоисти или егоцентрици. Но нищо ново. Почти всички велики хора в историята са били предавани от близките си хора и сподвижници. Просто другите не издържат на техния морал и благородни идеи. Човекът така е устроен, че иска да се случи сега и ако може на тепсия да му се поднесе. Но една птичка пролет не прави. И той, и Ботев завършват зле. И двамата са предадени от българи и има много доказателства за това.

- Как се усещахте в одеждите на Дякона?
- Беше много топло. С шаячните дрехи и тежкия ямурлук. Снимките бяха в Ловеч в началото на лятото и бе много горещо. Но какво от това. Представях си той през какви мъки и терзания е минавал, та аз сега да седна да се оплаквам. Чувствах се като на тръни, защото знам, че всеки има своя представа за Левски. Аз се опитах да го представя в човешките му нюанси. Имах мечта от малък. Бях ученик в основно училище "Васил Левски" в Ботевград. В шести клас ме избраха да изиграя Апостола в училищна продукция, защото още тогава откриха прилика у мен. И като завърших НАТФИЗ, си казах, че един ден трябва да изиграя Дякона. И дойде това време.
- Какви други роли играете?
- Трети сезон играя моя моноспектакъл "Любовта не може просто да отмине" от младия талантлив писател Радослав Гизгинджиев. Представям го из цялата страна. Това е една много хубава съвременна българска пиеса, която жъне голям успех и докосва хората, защото е за губенето и печеленето на любовта. Същевременно играя в забавната комедия "Брачни безумия" в "Сълза и смях", в която си партнирам с Милица Гладнишка, Милена Маркова и други колеги.