Жоржета Чакърова, актриса: Двама режисьори са се карали за мен

Бременната Виолета Гиндева ми отвори пътя към Народния

Коя е тя:
Жоржета Чакърова е драматична и филмова актриса, една от звездите на Народния театър. Родена е през 1941 г. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Желчо Мандаджиев през 1964 г. Работи в Добричкия театър, а по-късно - и в Сатиричния в София. След това до пенсионирането си през 2002 играе в Народния театър. Снима в киното и изиграва десетки театрални роли. Участва в много детски и тв предавания. Вдовица е на Стефан Харитонов - режисьор и основател на ансамбъл „Йоан Кукузел“. Двамата имат дъщеря - известната актриса и тв водеща Александра Гюзелева - Шани.

- Кога се пенсионирахте и трябва ли изобщо да бъдат изпращани в пенсия актьорите?
- Това е генерален въпрос. Мен лично започнаха да ме пенсионират на 59 години. Излезе един гаден материал срещу мен, пълен с лъжи, а на другия ден направо отидох при директора Пламен Масларов и му казах, че от следващия ден вече не съм на работа. Е, той вече ми беше предложил да се пенсионирам. Беше ме страх да съм пенсионер с тази малка пенсия от 140 лв... И сега е малка...

- Кога и как стъпихте на сцената на Народния театър за първи път?
- Беше на гастрол - заместих бременната тогава Виолета Гиндева в "Почивка в Арко Ирис". Бях много щастлива, че работих с тези прекрасни артисти - Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Таня Масалитинова, Иван Кондов, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец... Не мога да ги изредя всички. Затова и досега очаквам такова ниво, макар че не е възможно да се съберат на едно място такива големи актьори. Разбира се, има и млади талантливи хора.

- А сега ходите ли на театър?
- Вече не, защото вечер ме е страх да излизам сама - заради годините ми, а и заради това, което се случва. Не ми е приятно да ходя сама - по-рано излизахме заедно с моята приятелка и колежка Невена Мандаджиева, тя ме водеше по театри, но сега гледа внуче и няма кога.

- Какво правите през многото си свободно време?
- Решавам кръстословици, което ми стана хоби, и много чета. Сега чета Елизабет Костова, преди това - Гор Видал, Коцето-Калки, „Рапорт пред Ел Греко“ на Никос Казандзакис... И четенето ми доставя огромно удоволствие. А преди години просто нямах това време - много играех и репетирах, а сега цяла стена вкъщи е в книги.

- Сега играете в "Женитба" на Гогол. Зарежда ли ви работата?
- Щастлива съм, че отново съм на сцена, с прекрасни актьори в една чудесна пиеса на големия Николай Гогол! Заедно сме с Гинка Станчева, Емилия Цанкова, Любомир Бъчваров и още много талантливи колеги "със сребро в косите", а постановчик е Никола Петков, който бе и първият режисьор, с когото съм работила през живота си в Толбухинския театър. Важното е, че ролята ми е интересна, едновременно и тъжна, и смешна. Харесва ми!

- Имате много награди през годините. Спомняте ли си първата наградена роля?
- Разбира се, Марето в "Хроника на чувствата" - за нея имам награда за най-добра женска роля на Варненския кинофестивал през 1962 г. Тогава още бях студентка втори курс във ВИТИЗ. Режисьор бе Любомир Шарланджиев, а оператор - Емил Вагенщайн. Снимахме заедно с Васил Попилиев, Григор Вачков, Джоко Росич - Бог да ги прости! В лентата играех също с Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев... Оттогава имам много награди - не мога да се оплача, като всички те са еднакво ценни за мен. Аз не държа на наградите, а на работата. Приятно е, разбира се, да те награждават, но не това е най-важното в живота.

- А кое за вас е най-важното?
- Дъщеря ми и театърът!

- Кой е основният урок, който искахте Шани да научи от вас?
- Аз нямах никакво време да се занимавам с нея, гледаше я майка ми и разни жени - инцидентно, на час. Но тя се научи, че работата е нещо много важно и стана работохолик, от което аз съм много доволна, и сама се изгради като творческа индивидуалност в БНТ. Постигна всичко сама благодарение на труда, ума и интелигентността си.

- Има ли роля, която сте искали да изиграете, а са я дали на друг?
- Вероятно има, но аз цял живот сама си съм си пробивала път в работата. Колежките вземаха роли по един или друг начин, но аз никога не съм се интересувала, каквото остане - за мен. Но сега, след толкова години, разбрах, че на художествен съвет в Народния двама режисьори са се карали за мен - Филип Филипов и Енчо Халачев, а по-голям комплимент от това няма. Бог да ги прости и двамата!

- Как усетихте промяната от 10 ноември 1989 година?
- Усетих я много осезаемо - не ми дадоха повече нито една роля в Народния театър, макар че никога не съм заемала никакви ръководни или номенклатурни длъжности, но бях член на БКП... След 89-а напуснах партията - без излишен шум, без никакви изявления. А политиката не я обичам, дори не ми се слуша, не ми се гледа...

- В коя държава бихте живели, ако имахте възможност да избирате?
- Аз мога да живея единствено в България и никъде другаде! Пробвала съм и в други страни, но не мога. През 1966 г., още докато бях в Толбухинския театър, отидохме с колегата ми Коста Карагеоргиев на една специализация по пантомима в Прага за три месеца. Бяхме при знаменития чешки пантомимист Ладислав Фиалка. Вечерно време с Коста ходехме на театър, тогава имаше много представления. И въпреки че ме посетиха и роднини, и мъжът ми в Прага, идваше ми да се метна под трамвая от носталгия, от мъка по България! Тогава осъзнах, че не мога да живея другаде, а само тук. Затова не съм и помисляла да емигрирам някъде.

- През последните години нацията ни е доста разединена. Смятате ли, че ни трябва обединение?
- Да, но липсват силни личности, които да ни обединят! Няма лидери, няма водачи... Може би са били избити - ето, след Първата световна война избиват сума ти хора, след 9 септември 1944 г. - също. Откъде да се появят тези личности? То нали за да се формира една личност, е необходима подходяща семейна среда, училищно и университетско образование и още много предпоставки. А това е един много дълъг процес. Не се става личност ей така! Затова истински личности има веднъж на сто години - Левски, Ботев... Хубаво обаче би било да се обединим българите, защото имаме уникална природа, прекрасна страна, накъдето се обърнеш - все красоти неземни!

Ани Романова