Вили Кожухарова, Жената каучук: Елитът на БКП ме обожаваше

Тежи ми, че не успях да спася сестра си

Коя е тя:

Вили Кожухарова, известна като Жената каучук, или Мис Кобрита, е родена в с. Самораново, Дупнишко. До 24-ата си годишнина тя е учителка във Видин и решава да се яви на конкурс за вариететна артистка, макар още като малка да проявява изключителните си заложби. Става номер едно във вариететните програми не само у нас, но и по света. Има над 30 години трудов стаж. Кожухарова работи, докато не я спира тежка коксартроза на тазобедрените стави. След като оперира едната, известни артисти правят благотворителна кампания и събират нужните средства за хирургическата намеса. По-малко от година след това Вили започва да тренира, а мечтата й е да си върне каучука за 70-годишния си юбилей това лято.

- Спомняте ли си кога за първи път стъпихте на сцена?

- Бях твърде малка, на 6-7 години. Това се случи на ученическата сцена по повод празнична програма на училището. Спомням си, че обрах овациите на съучениците си и родителите. Още тогава един човек отишъл при мама и й казал, че имам вроден талант и трябва да се обучавам специално. Но тъй като тя беше много консервативна, искаше да стана учителка. Аз изпълних нейното желание, макар и за кратко, въпреки че нямах висше педагогическо образование. Бях учителка известно време.

- Имате много и различни награди. Коя е най-ценна за вас?

- Наистина имам разни грамоти откъде ли не, включително от Германия, но честно казано, дори не знам къде са. Най-ценна за мен е може би от Гилдията на вариететните артисти.

- Тодор Живков е бил ваш фен. Имахте ли много обожатели от тогавашния елит?

- Не знам някой да не ми е бил обожател от елита, но най-хубавото е, че никой не ме е притеснявал. Може би са си мислили, че някой от ЦК на БКП стои зад гърба ми, но такъв човек просто нямаше! Това се дължи на моето нестрахливо поведение и факта, че ги държах на почетно разстояние. Имало е многократни случаи, в които всякакви партийни величия са ме чакали с букети или са ми ги изпращали в гримьорната. Но толкова!

- Работили сте с легендарни певци и актьори като Тодор Колев, Лили Иванова, Борис Годжунов... Кои са най-ярките ви спомени с тях?

- Тодор Колев - аз съм му изключително благодарна, защото той ме популяризира в България. Бях по-известна в чужбина, отколкото у нас. Именно той ме покани да участвам в неговото предаване „Как ще ги стигнем американците“, благодарение на което станах изключително популярна в родината си. Тодор Колев бе и водещ на 50-годишнината ми. Беше прекрасен човек и актьор! С Лили Иванова сме работили много заедно, включително в Германия. Но най-впечатлително беше, когато работех във Фридрихщад палас, а на премиерата Лили се появи в гримьорната ми цялата в бяло. Незабравимо! Тогава си разменихме телефоните. Индивидуалното ми шоу с каучука бе с тримесечен договор, а аз нямах право на други участия. С Борето Годжунов също сме работили доста заедно по концерти и участия. Спомням си, че ми поиска колата да иде при Ванга, а аз му поставих условие - само ако й занесе захарче, върху което съм спала, за да ми гледа и на мен и да предаде чрез Борето какво е видяла. По него изпратих на Ванга уиски и чехлички, макар че тя не пиеше алкохол, но си помислих, че покрай нея има доста хора и напитката едва ли ще стане зян (смее се).

- И какво ви предрече Ванга, ако не е тайна?

- Съжалявам, но не мога да го споделя, тъй като казаното от нея касае и много други хора.

- Защо вариетето у нас отмря като жар?

- По времето на прехода не знам защо си помислиха, че като пуснат стриптийз, той ще замени напълно вариетето. Развалиха хубавите барове и ги преустроиха в стриптийз клубове, дискотеки и пиано барове, а шоу програмите в интерхотелите бяха свалени. Преди прехода една вариететна програма се поставяше от истински професионалисти - режисьори, сценаристи, канеха се известни имена от всяка област. Хачо Бояджиев беше един от топрежисьорите, които поставяха най-добрите вариететни програми. Имаше работа за всички - и за най-известните, и за по-малко популярните - едните работеха на големите сцени, а другите - на по-малките. А сега разни девойки се преквалифицираха в плеймейтки... Но навън вариететните програми все още работят!

- Имате четирима внуци. На какво искате да ги научите?

- За съжаление никой от тях не е гъвкав колкото мен и няма да наследи професията ми. За тях искам да са добри деца, да отстояват себе си, за да не бъдат мачкани, да поставят свой собствен връх, на който сами да се изкачат, но да не бързат да го достигнат!

- Какво загубихме и какво спечелихме с прехода?

- Българският народ е много измъчен! Ще поясня с Деня на събарянето на Берлинската стена. На този ден бях в Берлин, където работех тогава, дори живеех до Стената. Каква еуфория беше! Кой взел чук, кой нещо друго и рушат стената... На другия ден ходих до концертната им дирекция и честитих събарянето на Стената на директора. А той замислено ми каза: „Кобрита, Кобрита... За мен хич няма да е добре, но за моите деца ще е добре“. Замислих се, защото еуфорията беше повече за младите хора. Няколко дни по-късно падна Тодор Живков и въпреки че веселието бе обхванало всички, на мен ми се струваше, че преходът е като едно бебе, което първо трябва да проплаче, после да проходи, да порасне... Присъствала съм и на митинг на СДС, но не слушах ораторите, защото усетих някакъв фалш. Обърнах се с лице към хората и видях в очите им надежда... И тогава си спомних думите на немския директор.

- Има ли нещо, което ще помните цял живот?

- Никога няма да забравя, че стъпих на двата си крака благодарение на колегите си, които направиха благотворителните концерти, за да мога да проходя. Бях много изненадана, че толкова прекрасни български артисти отделиха от времето и таланта си, за да направят спектаклите и да съберат нужните пари за операцията ми - Камелия Тодорова, Васил Петров, Джина Иванова, Красимир Аврамов, Жоро Низамов, Весела Морова, дует „Експоуз“, Христиана Сарафова, Денко Проданов, Аргир Николов... Благодарна съм и на всички други артисти, които взеха участие в предишни събития - Есил Дюран, Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Богдан Томов, Ваня Костова и др. Те са толкова много, дано ми простят, ако съм пропуснала някого. Никога няма да забравя това и съм много благодарна на всички!

- А за какво съжалявате?

- Цял живот съм помагала на родителите си, но сестра ми, която почина, не искаше моята помощ, беше алкохолик и почина. Това, че въпреки усилията ми не успях да й помогна, много ми тежи и ще ми тежи цял живот!