Певицата Михаела Филева: С Павката още сме много близки

Постоянно ме свързват с хора, с които дори не се и познавам

От Графа научих много

С провокация у нас се успява

Пожелавам си "Грами" някой ден

Михаела Филева е певица, чиято кариера започва през 2011 г., след участието й в телевизионното музикално риалити "Х фактор", откъдето набира популярност. Завършва музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров" със специалност "Джаз пеене" в класа на проф. д-р Стефка Оникян. Михаела участва и в други риалити предавания. Специално пред "България Днес" Филева даде интервю, в което за пръв път говори за бившия си приятел - рапъра Павел, който е водещ в "Гласът на България". Тя разкри в какви отношения са двамата след раздялата си.

- Михаела, чувствате ли се успяла жена?

- Успехът е нещо много субективно. За мен по-важно е да се чувствам удовлетворена и щастлива от това, което правя тук и сега. Пускайки въображението си към бъдещето - мечтая смело, опитвам се да превръщам мечтите си в дългосрочно планиране, заедно с екипа ми да си поставяме ясни и постижими цели, които да ни движат напред. В крайна сметка постигнатото остава зад гърба ни, важното е какво ни предстои.

- Какво не сте постигнали в кариерата си? Има ли награда, която да искате толкова много, но все още не сте я получили?

- Не знам дали наградите са най-обективният, но безспорно са някакъв критерий за постижения, особено в музикалния свят. Мотивиращо е да знаеш, че трудът ти е оценен от колеги и публика. Всички номинации и отличия, които получавам през последните шест години, са безусловната обич и подкрепа на хората. Съмнявам се, че ще изненадам някого с отговора на втория ви въпрос, като кажа, че смело си пожелавам "Грами" някой ден.

- Станахте популярна чрез предаването "Х фактор". Оттам изгряха звездите на Гери-Никол и Тита. Какво смятате за тях и само с провокация ли може да се успее в България, защото от тях се вижда само плът, а не толкова музика?

- В глобален мащаб провокацията в шоубизнеса е изпитан метод за постигане на бърза популярност. Има десетки примери за модерни артисти, които избират по-дългия път, но в крайна сметка категорично оглавяват класации. На мен като слушател ми се иска на родната сцена да има повече музика, която да не задоволява най-ниските ни човешки страсти, а да дава пример. Да залага на послания, които те карат да мислиш, да чувстваш по-дълбоко. Затова като артист избирам да опитвам да провокирам с текстовете, с музикалните идеи и с концепции за видеа, а не с очевидна и първична провокация, която, вярвам, не е предизвикателство за никого.

- Преди няколко месеца посетихте САЩ. Кое ви хареса най-много?

- Не знам дали всички са такива, но хората, които срещах там, ми направиха силно впечатление с отвореното съзнание, което притежават. Видях на практика как подхождат към всичко без предразсъдъци и без нуждата да съдят. Говорейки си за това кой с какво се занимава, усещаш, че истински вярват, че невъзможни неща няма и че най-доброто предстои и единствено от теб зависи да вземеш парчето от тортата, което вярваш, че ти се полага. Сблъсквах се с някакъв непретенциозен позитивизъм, който ми стана много симпатичен.

- Срещнахте ли се с българи там? Как живеещите зад океана сънародници приемат вашата музика?

- Голяма част от българите там са заминали за Щатите още в зората на демокрацията, преди повече от двайсет години. Не съм предполагала, че изобщо е възможно хората да следят така отблизо какво се случва на българската сцена и да знаят текстовете на песните ми, да пеят заедно с мен, въпреки че съм млад артист. Истината е, че бях повече от приятно изненадана и много щастлива да го видя. Искам да се върна.

- Влади Ампов-Графа е шеф на продуцентска компанията, към чийто каталог се присъединихте и вие. Как се държи той? Какво научихте от него?

- Вие го наричате шеф, но към мен, а и към другите артисти в лейбъла винаги се е отнасял по-скоро като ментор, дори приятел. С времето започна да оставя всеки един от нас все повече сам да бъде отговорен за музиката и развитието си като артист. Показва ни, че вярва в нас, което е много ценно, уважава мнението ни, когато то е различно от неговото. Дори често спорим творчески, без той да се налага крайно въпреки ролята си на продуцент. Усещам като голямо преимущество възможността да имам близък личен пример за успешен музикант в България, а от него съм научила всичко, което знам за музикалната действителност в страната ни.

- Бяхте жури в предаването "България търси талант". Разкрийте някой изумителен талант, когото сте видели, и такъв, който ви е накарал да се смеете до полуда?

- Истината е, че oще на етап кастинги в предаването преобладаваха участници с изявен талант в областта на музиката и танците. Явно наистина силните ни традиции в тези изкуства са от значение и някои от най-впечатляващите изпълнения съответно бяха именно на певци, инструменталисти или танцьори. Любимият ми участник от сезона е Жаклин Таракчи. Страхотно талантливо дете, което излезе на сцената и остави всички ни без дъх, изпълнявайки една от много популярните песни на Лара Фабиан.

- Кое ви беше най-трудно да танцувате в "Денсинг старс"?

- Обожавам да танцувам. Истината обаче е, че много от стиловете, които ми се налагаше да уча в рамките на предаването, ми бяха абсолютно непознати - танго, линди хоп, пасо добле, състезателна самба, индийски танци, куик степ, ча-ча... Основните стъпки, позициите на тялото, които се изискват, поддръжките си бяха истинско предизвикателство за човек, който не е професионалист и просто има добра двигателна култура. В общи линии с лекота се получаваха само хореографиите в стил кънтемпърари и хип-хоп. Така и не се научих да се задоволявам с посредствени неща и полагах огромни усилия, за да се справям възможно най-добре с дадената ми задача. С други думи би ми било в пъти по-лесно да отлича стила, в който ми е било леко, отколкото тези, в които ми беше трудно.

- Живяхте дълго в студентско общежитие. Защо стояхте там - имахте някаква сантименталност към мястото ли?

- Имах възможност да живея в общежитие, защото бях студентка в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Студентството ми беше забавно жонглиране между пътуванията и професионалните ми ангажименти и всекидневните лекции и уроци. Не съм се скатавала от учене обаче, тъкмо обратното. Много често след успешен концерт вечерта в някой град заедно с целия екип се налагаше да пътуваме през нощта обратно за София, за да успея да стигна навреме за първата си лекция сутринта на следващия ден. Пътувайки за Варна, решавах задачи за изпита по полифония например. Истината е, че беше страхотно динамичен период, което много ми харесваше.

- Наскоро се разделихте с бившия ви приятел Павел. В какви отношения сте с него?

- Не обичам да насочвам излишно вниманието на хората към личния си живот. Истински вярвам, че има толкова по-смислени и интересни неща, с които можем да ги занимаваме. С Павката винаги сме били и продължаваме да сме много близки.

- Той е запален по татуировки. Успя ли и вас да ви запали?

- Все още нямам татуировки.

- Научихте ли нещо от него?

- Разбира се, продължавам да се уча от него.

- Из медиите се тиражира, че имате ново гадже. Ще разкриете ли кой е, ако има такъв, разбира се.

- В годините името ми е спрягано до имената на хора, които дори невинаги познавам. Приемам го с усмивка, дори спря да ми прави впечатление. Не следя жълтите медии, не знам какво са измислили този път.

- Скоро ще издадете нов албум. С какво ще изненадате феновете си и ще го посветите ли на някого?

- Вторият ми албум ще е факт тази пролет. В момента сме в най-интересния и най-динамичния период, в който финализираме концепцията и доизпипваме детайлите. Ще има и една изненада - специална акустична част, за която няма да издавам много отсега, ще си говорим пак през май.