Актрисата Василена Винченцо: Вярвам в моето чудо като в себе си

Коя е тя

Василена Винченцо е родена в София, завършила е НАТФИЗ, специалност "Актьорство за драматичен театър", в класа на проф. Маргарита Младенова. На 15 г. участва в немско-българската продукция "Магна Аура - Изгубеният град", която печели "Златна ракла" за детска програма през 2007 г. В момента играе в театър "Сфумато" и в Народния театър "Иван Вазов".

- Василена, в живота хъш ли си?

- Абсолютно! Аз заради този спектакъл станах актриса. Бягах от училище, за да гледам "Хъшовете" в Народния

- Каква искаш да бъде твоята приказка в живота?

- Това с приказката е особен жанр. В приказките стават страшни неща и бих искала да ми се разминат страшните неща в живота, така че, ако мож,е бих искала да е приказка с прекрасен край.

- Да си талантлив дар ли е, или е проклятие, независимо от цената, която плаща талантливият?

- Не може да е проклятие нещо, което ти е дадено от Господ. Това, с което аз се занимавам, е творчество, а другото име на Бога е творчество. Смятам, че човек е длъжен да се грижи за своя талант и независимо дали това е тежко или не, има едно моторче, което така те бъзика и ти не можеш да не го направиш. Аз се чувствам болна, когато нямам работа. В този момент да не си ми пред очите.

- Кога се откри като актриса?

- По-скоро мен откриха. Бях на 15 г., когато бях избрана за главната роля в една немско-българска продукция.

- Влюбена ли си в град Москва?

- О, да!

- Москва вярва ли на сълзи? Ти вярваш ли на своите?

- Да, в тях най-много вярвам.

- Ти си дълбоко вярваща.

- Да но не съм религиозна. Има един голям руски философ, който се казва Владимир Соловьов, и той пише, че човек да не вярва е голям грях, а големият грях води до голямо бедствие.

- Ти винаги ли си била вярваща?

- С майка ми много сме си говорили. Като малка често ни водеше на църква мен и брат ми. Точно тогава, през 90-те г., са навлезли сектите и нея я е било страх. Но може би най-силно започнах да осъзнавам и да преоткривам Бога през Достоевски.

- Вярваш ли в чудеса?

- Вярвам. Има на петолевката един текст от Иван Милев, който не вярва, нека го прочете.

- От Бога да отидем при Булгаков. Знам, че героят от "Майстора и Маргарита"  Воланд, ти е любим. За това въпросът ми е: Василена различава ли своите демони?

- Книгата "Майстора и Маргарита" започва с цитат от Гьотевия "Фауст", а Достоевски казва, че човекът има потентност за святост. И аз смятам, че на всеки един от нас му е дадено да носи знанието кое е правилно и кое не. Колко се притъпяват тези неща спрямо средата, в която живеем, е друго. Знаеш ли какво ми е направило впечатление в съвременния човек - че той само иска от Бога а не се сеща, че Бог иска от него само да стане по-добър.

- Как обича Василена?

- Василена обича сляпата и тъпанарската и съм готова да си оставя там глава, черен дроб, всичко на мига, да направя нечовешки компромиси.

- Имаш ли сродни души?

- Има, но не знам дали е правилно да се каже сродни, защото сродни ми е малко братовчедско. По-правилно е да се каже такива, които са много близо една до друга, които са готови да тръгнат заедно по общ път.

- Хубава дума ли е душа?

- Да, ама Дух е по-хубава. Апостол Павел казва, че душевният човек не може да познае духовния. Аз съм си мислила за това повече от пет години, чух го на една лекция на д-р Николай Михайлов.

- Коя пиеса искаш да играеш - тази на сцената или тази в живота?

- В живота никога. Няма смисъл! Абсурд! Игра не играя. Животът е прекрасен.

- В колко спектакъла играеш?

- Пет и репетирам три, а в Москва с Пьотър Главинин чета текстове по негови пиеси, той е изключителен човек.

- Ти живееш вдъхновено. Мислиш ли защо е така? Правиш ли го спонтанно?

- Така е, защото съм се родила в много хубаво семейство и защото в него се обичаме. Майка ми и баща ми са от 35 г. заедно, а вчера нашите се карат в асансьора и тате отива да разхожда кучето, но се връща с шоколад. Това са многобройни такива случки и ти ме питаш има ли любов. Аз знам, че има любов по примера на майка ми и баща ми, и съм благодарна на Бога, че съм родена от тях! Както казва майка ми, всичко се преодолява с любов.

Въпросите на Василена Винченцо зададе поетът Росен Желязков