Певецът Милко Калайджиев навръх 24 май: "Благодаря" е любимата ми българска дума

Фолкпевецът Михаил (Милко) Калайджиев е роден на 23 септември 1951 г. в Свиленград. Известен е и като откривател на изпълнителките Преслава, Галена, Джена, Анелия, Мира, Димана, Теди Александрова, Пепи Христозова и Соня Иванова. Известни негови песни са "Къде си, батко?", "Хей, малката!" и "GSM". Изнасял е много концерти в Турция, Македония, Израел, Канада, Албания, Холандия, Кипър, Гърция.

- Г-н Калайджиев, какво е за вас Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост?

- На 24 май почитаме делото на Кирил и Методий и родната просвета. Светите братя се почитат на 11 май по църковния календар, но хората продължават да ги свързват с днешната дата. Цял живот съм празнувал 24 май. Свързвам го с манифестациите, с голямата тържественост в училищата и детските градини. Дори и в малко населено място като Свиленград хората са празнично настроени и на този ден са много усмихнати. Мисля, че това е най-хубавият празник!

- Мнозина казват, че 24 май е най-българският празник.

- Да, така е. С времето 9 септември си отиде, а 10 ноември почти не се отбелязва. И 24 май си остана най-хубавият и най-тържественият български празник. Много ми е хубаво на този ден!

- Кирилицата не само е един от трите официални езика в Европейския съюз, но и едно от най-големите ни богатства. Уважаваме ли достатъчно езика си?

- По-скоро не. Всички виждаме, че в социалните мрежи се пише масово на латиница. Децата пишат със страни съкращения - zdr вместо "здравей" и mn вместо "много". Трябва да си екстрасенс, за да ги разчетеш. Има някои игри, в които, за да участваш, трябва да изпратиш есемес, който задължително е написан на латиница. Променя ни се езикът, променят ни се и героите. Животът ни е белязан от това все да почитаме чуждото.

- Наскоро се заговори, че фейлетоните на Алеко Константинов ще отпаднат от учебниците за 12-и клас. Това предателство ли е към него и творчеството му?

- Предаваме си героите, предаваме си вярата. Сами си ги причиняваме тези неща, без никой да ни принуждава.

- Като творец колко важен за вас и вашето творчество е езикът ни?

- Имаме много хубави текстове. Великият български поет Ивайло Балабанов е написал за мен 36 текста за песни. Но ми е тъжно, че истинското българско чезне все повече. Претопяваме се културно.

- Коя е любимата ви българска дума?

- "Благодаря".

- Двамата ви синове Алекс и Антонио са абитуриенти.

- Да, балът им е тази вечер.

- Как се справиха на матурите?

- На матурата по български език казаха, че са се представили добре. Вчера се явиха на втория изпит - единият на философия, другият на немски език. И двамата на излизане казаха, че са доволни от представянето си. След предварителните изпити Антонио вече е приет да учи архитектура в София, а Алекс ще кандидатства медицина. Децата са си поели по своя път. Няколко пъти хората ме питат дали няма да стават певци и аз им казвам: "Вие луди ли сте...". Не го разбирам това, че щом бащата е певец, и децата да стават певци. Алекс знае немски език, Антонио говори английски и италиански. Затова и не се притеснявам за тях - където и да отидат в Европа, ще се оправят.

- С какви емоции очакват абитуриентския си бал?

- Събирането с близки и роднини в тесен кръг го направихме преди няколко дни в Свиленград. Беше много хубаво. Имаше доста музикални изпълнения и много танци. Нямаше пози и фалш, хората се забавляваха от сърце.

- Следите ли казуса с избора на име на Македония?

- Да, следя го. Предложиха Илинденска Македония, но гърците никога няма да се съгласят. Те казват, че Македония е тяхна, и няма да отстъпят от това. Преди 40 години бях за първи път в Гърция и с много хора в Солун си говорех на македонски. Много ми беше интересно в онези години. За македонците съм научил, че са много големи националисти. Научих го по време на турнето си там заедно с Мира, когато направихме цели 24 концерта. Те имат "забавна" и "народна" музика. Друго не признават. Често съм го повдигал този въпрос и казвам: в България няма национализъм, ние не сме националисти. Има радиа, в които не можеш да чуеш българска песен, въртят се само сръбски и гръцки парчета. Колежката ми Поли Паскова каза нещо много правилно: "Моите уважения към Цеца Величкович, но нали става въпрос за българско радио". Затова сме на това дередже. И по-зле ще става, защото тачим всичко друго, но не и българското. В България българското изчезва. Наскоро направих 4 народни песни, които са автентични и досега не са издавани от никого. Издирих ги от една стара певица. Жената ми каза: "Милко, давам ти тези песни. Те не са мои, но съм ги пяла". Не си ли пазим българското, страната ни ще изчезне. Ако изпееш гръцка песен в Македония, ще те утрепят. Няма как да се случи!

- Как си обяснявате, че има повече сръбски и гръцки песни по радиата, отколкото български?

- Защото десетилетия са били забранени в България - 1944 до 1989 година. Слушали са се тайно или са се пеели малко в кръчмите. Изведнъж с идването на демокрацията всичко се е отприщило и продължава до ден днешен.

- Актьорът Иван Юруков спечели епизод на "Като две капки вода", влизайки в образа на Милко Калайджиев. Как оценявате представянето му точно в този образ, а и в целия сезон на предаването?

- Уникален е! Нямам думи, с които да опиша таланта му. Предния път спечели с Шарл Азнавур, а след това с мен. След края на предаването Иван ми вика: "Бате Милко, много ти благодаря, че ми се случи твоя образ. Много се учих, за да го пресъздам". Станимир Гъмов много добре го беше научил на моите движения и е усвоил много неща. Адмирации за Иван!

- И за край на разговора ни - пожелайте нещо на читателите на "България Днес" за днешния хубав празник.

- Да си върнем българското! Да възобновим и пазим традициите си!