Бъдещата студентка в Лос Анджелис Ана Дамаскова: Работих с Никълъс Кейдж

Ще черпя опит от легендата Лорънс Търман

КОЯ Е ТЯ:

25-годишната Анна Дамаскова е първата българка, приета за магистратура в Лос Анджелис, в един от най-престижните и най-стари кино университети на САЩ - USC School of Cinematic Arts. Сред стотиците кандидати от цял свят бургазлийката е в списъка на одобрените 24 студенти тази година за продуцентската програма Peter Stark. За да започне образованието си там, обаче са нужни 42 000 долара, които тя има малко време да събере. Който желае, може да я подкрепи на:

Анна Радостинова Дамаскова

IBAN: BG20 UNCR 7000 1523 2673 40

или Paypal:

https://www.paypal.me/Damaskova

- Анна, вие сте първата българка, приета в най-старото и престижно училище за кино в САЩ. Разкажете как се случиха нещата.

- Действително това e най-добрият университет за кино в САЩ. Аз съм приета в двугодишната магистратура за продуцентство. Целта й е да изучаваш киното като изкуство и бизнес - с това ме спечелиха. Изпитът беше в две части. Първата е писмена, вторият кръг е интервю с директора Лорънс Търман.

- От кого ще черпите опит, ако заминете?

- USC е в сърцето на Холивуд и дава най-добрия възможен старт в кино индустрията. В него са учили или са гост лектори програмни и изпълнителни директори на студиа като „Дисни“, „Амазон“, „Марвел“. Също така продуценти на филми като "Мълчанието на агнетата", режисьори и сценаристи като Джордж Лукас ("Междузвездни войни") и Робърт Земекис ("Форест Гъмп", "Завръщане в бъдещето"). А самият директор на университета Лорънс Търман, който също ще ми преподава, е човек легенда, продуцент на филми като "Абсолвентът" и "Американска история X".

- Звучи много хубаво, но семестриалната такса е 42 хил. долара на година. Докъде стигнахте със събирането на средствата за обучението си?

- През последните месеци опитах всичко, за да успея да събера средства и да уча там. Писах на всички институции в областта на образованието и културата в България, но без резултат. До момента чрез кампанията ми в интернет и стипендии успях да събера $10 000. Опитвам се да събера още $32 000, необходими за таксите за първата ми година.

- Завършили сте в Англия. Какви предизвикателства срещнахте?

- Най-ценното нещо бяха първите стъпки в работата в екип. До онзи момент всичко беше само на хартия и имах съвсем малко опит. Там имах възможността да снимам дипломния си филм в Ирландия, да участвам в създаването на много късометражни ленти.

- С кои известни актьори сте работили до момента?

- Работила съм с Мелиса Лео, Сам Кели, Лийв Шрайбър, Джерард Бътлър, Мила Йовович, Дейвид Харбър, Никълъс Кейдж. За мен е ценна възможността да наблюдавам работата им на терен с режисьор и помежду им, другите неща не са толкова важни и не ми правят впечатление.

- Били сте асистент на актрисата Мелиса Лео. Какво научихте от нея?

- Мелиса Лео e може би най-добрата актриса, с която съм работила, тя е много прецизна и не прави компромиси. Работи от много години в Холивуд и има определен начин, по който иска да се работи. Личи си, че влага много в работата си, за да направи ролята, сценария и филма по-добър.

- Били сте заедно в Индия. Какво ви впечатли там?

- В Индия всичко е много различно. И като начин на живот, и като начин на работа в киното. Аз живях там 4-5 месеца и страшно много ми хареса. Обиколих доста места - Мумбай, Пуне, Хималаите в областта на Манали, Гоа, Централна Индия. Както културата и езикът са различни в различните части на Индия, така и кухнята им е много специфична на различните места. Пробвах много неща, които преди никога не бях виждала или чувала. Особено много ми хареса храната в Хималаите - сиренето от як и така наречените мо-мо, които представляват нещо като пелмени.

- С какви перипетии се сблъскахте по време на престоя си там?

- Имаше някои по-изтощаващи моменти покрай снимките в град Ришикеш, където беше близо 50 градуса. Сещам се и за една забавна ситуация. Близо до географския център на Индия има национален резерват за тигри, където по едно много рядко стечение на обстоятелствата се разминах на метър с една тигрица, разхождаща се в джунглата. Водачът ни в парка каза, че сме имали голям късмет, защото на него това му се случва за втори път, а работи там от много години

- Срещали ли сте други диви животни?

- Ами всъщност да! Имаше много други видове животни - крокодили, мечки, елени, пауни, но тях ги видяхме по- отдалеч.

- Участвали сте и в разкопки на гробове в Тува. Разкажете повече за това.

- В република Тува бях доброволец в археологическа експедиция на Руското географско общество "Кизил- Курагино". Целта беше да се направят разкопки по пътя на новия железопътен път, който вече се строеше паралелно. Близо месец живяхме на палатков лагер в тайгата близо до границата с Монголия. Спомням си, че с колеги снимахме една много възрастна тувинка, която ни посрещна в юртата си. Каза ни, че никога не е излизала извън Тува, а би искала да види Москва. Много тувинци никога не са излизали извън държавата си, където почти няма пътища. И така тя се радваше за новия път, но не знаеше, че всъщност планът е влаковите композиции да извозват въглища. Без пътници.

- Работили сте с много известни имена в киното. А с български актьори?

- Засега само за чуждестранни продукции съм работила, но много бих искала за български.

- Има ли шанс българското кино според вас?

- Разбира се, но не бих казала точно "шанс", защото нищо не става на късмет, а с достатъчно работа. Просто трябва да забравиш "не мога" и "отказвам се".

- Какви филми бихте правили вие самата?

- Аз се интересувам от игрално и документално кино с елементи на измислица. За мен най-важна е историята, тя трябва да ме запали и всичко останало се постига с време и усилия.

Доли ТАЧЕВА