Естрадната легенда Мими Иванова: Арестуваха ме заради пола

Взимам 200 лева пенсия, Развигор - 70

Коя е тя

Мими Иванова е родена на 28 декември 1946 в Хисаря. Тя една от най-популярните певици на забавната музика през 70-те, свързала по-голямата част от творческия си път с Развигор Попов и група "Старт". Завършва средното музикално училище в Пловдив и естрадния отдел в Консерваторията при Ирина Чмихова. Още като ученичка е солистка на естрадния състав към ДНА в Пловдив, а като студентка - на оркестър "София". Популярност й носят десетките хитове, които пише за нея съпругът й Развигор Попов - "15 лалета", "Вълкът и седемте козлета", "Ах, този дъжд", "Съдба" и много други.

- Преди месец претърпяхте инцидент - счупихте ръката си, след подхлъзване на мокър под. Как се чувствате?

- Вече съм по-добре, но доста дълго ще се възстановявам. Трябва да приключа до средата на септември, защото имам много работа с децата от школите.

- Вярно ли е, че ще съдите съседа си, който ви причини това?

- Първо си помислих да го направя, защото имам право. Чувствителен човек съм и внимавам да не влизам в личното пространство на друг, както и да не направя някаква беля спрямо някого. Сега обаче се отказах да го съдя. Въпрос на лоши обстоятелства.

- Вярвате ли в "знаците", дали не ви се случва това с идеята, че трябва да забавите малко темпото?

- Ами може и така да е. Доста се напочивах принудително, но сега се взимам в ръце. Иначе много вярваме и двамата с Развигор в духовното. Той дори беше ходил при Ванга, защото ни беше изчезнал усилвателят за йониката и тя успя да видя къде е, дори прочете дословно каква марка е. Каза, че не е откраднат и ще ни го върнат тези, които са го взели да го ползват. Така и стана. Иначе бяхме съседи и с покойния Кубрат Томов. Той ни е водил на екстрасенски конгрес и там ми измериха биополето. Оказа, че и аз имам силна енергия. Всички се струпаха около нас и викаха: "Ау, каква хубава аура, като светци сте". Тогава историята с полтъргайста Кики ни накара да отидем на този конгрес, защото беше много нашумяла. По принцип не нося много бижута, само халката си не свалям, но този ден си бях сложила обеци и с Развигор бяхме седнали на първия ред в зала 1 на НДК. Стоим и слушаме ние на единия край на залата, а срещу нас на другия край са насядали едни екстрасенси и ни гледат втренчено. В един момент и двете ми обеци паднаха в скута ми. Убедих се, че тези хора имат сили, много се респектирах, защото не вярвах в такива неща.

- Наскоро бяхте в журито на "Бургас и морето", нови български песни впечатлиха ли ви? Кичка Бодурова беше засегната, че не я избрахте да продължи.

- Действително беше трудно да се подберат най-добрите песни. Винаги има хубави, но си пожелавам тези песни да ги запеят хората и да тръгнат по радиостанции, телевизии, а не да са само за конкурса. Колкото до нея - малко пресилено беше да се отказва от почетния знак на Бургас. А песента й - имаше и по-добри творби, мисля, че и тя го разбра.

- В един период Развигор пишеше песни и за нея. Имало ли е ревност за това?

- Точно обратното. Музикалните изневери не се смятат. Те винаги освежават. Винаги съм повтаряла, че Развигор трябва да пише песни и за другите измежду колегите ни. Към Кичка го насочих аз и се радвах, че двамата толкова добре се сработиха за известно време.

- В конкурса победи Симона Загорова, дъщерята на фолкпевицата Глория.

- Да, момичето се представи блестящо, бих казала на световно ниво, има гласови данни, харизма и сцената я обича. Тя е боец, което не е и без значение.

- Какво е отношението ви към по-младите изпълнители - Криско, Тита, Гери Никол?

- Според мен сегашната музика е отражение на това, което представлява живота ни днес. Преди имаше смисъл от различни комисии, които не допускаха вулгаризми и цинизми в ефира, следяха за чистотата на езика, въпреки че и тогава имаше крайности. Мисията на новите изпълнители е да възпитат и създадат добър вкус у техните почитатели, а не обратното.

- Имало е комисии преди време, но и вие сте страдали от тях.

- Дори ме арестуваха във Велико Търново. Бях се върнала от Полша с много модна за времето си пола "банан". Имахме концерт вечерта за празника на града, преспахме в хотел "Янтра" и с водещата - снаха на известна фамилия, чакахме автобуса пред хотела. В един момент зад мен милиционер ме бута по гърба: "Другарко, айде напред пред мен." Събра се тълпа, аз мисля, че се шегува, а той ни подкара с водещата към участъка. Вкара ни при началника в районното и казва: "Другарю капитан, погледнете я гражданката! С това западно облекло развращава младите." А шефът му, който явно е бил на концерта, ядосан го изгони навън. Каза извинително: "Ооо, другарко Иванова, тук при нас не трябва да ходите облечена така." Беше време, когато на бедрата на момичетата с минижуп удряха печати и режеха дългите коси на момчетата. Било писано такива неща да изживеем. Но и днес донякъде абсурдите продължават.

- Абсурдни са и пенсиите, каква е вашата, ако не е тайна?

- Взимам 200 лева, а Развигор - 70. Но ние продължаваме да правим концерти, ето аз имам школа, Развигор и той има актьорска школа, но помислете за хората, които няма откъде да имат приходи! Жалко е.

- Развигор издаде своя биографична книга - "Ау-у, от глад умирам", в която разказва истории с чувство за хумор. Над какво в последно време се забавлявахте заедно?

- Наскоро Развигор ме подсети за една забавна история, свързана с това, че понякога хората объркват Етиен Леви с Развигор. Тони Димитрова беше писала за подобен случай, как пътували със Стефан Диомов с колата и спрели около Сливен край пътен пазар да си купят плодове. Слезли двамата от колата и продавачките започнали да се посбутват: "Тони Дачева, Тони Дачева!" Стефан малко подигравателно й казал: "Виж се, каква звезда си!" След малко обаче се чуло: "Я, и Развигор Попов е с нея!"

- Дълго време ли ви трябваше, за да се отдадете на чувствата, предвид това, че и двамата сте били обвързани в началото?

- Да. Ние с Развигор не сме хора, които безотговорно биха наранили човека, с когото сме били преди, но вярвам, че със сигурност нищо не е било случайно, защото ако беше - щяхме да се разделим само след година. След като се залюбихме в бившия СССР, бяхме решили всеки да се върне при семейството си. Година и нещо се мъчихме, обаче не стана. Тогава наша много близка приятелка ни посъветва - кажете си всичко, признайте и се вземете, защото така правите още двама души нещастни. Послушахме съвета на човек патил и препатил.

- Развигор е приятел и с Астор, на когото сте голямата любов, ревнува ли ви от него?

- Не мисля. За мен, както и за него миналото никога не се връща и не може да застраши настоящето. Имаме прекрасна дъщеря Ина, която учи в чужбина. Много се надявам скоро да ме направи баба.

- Лесно ли прощавате, когато ви наранят?

- От едно интервю на Ричард Гиър научих, че думата "прощавам" е като мантра, като те ядоса някой. Аз го пробвах и се оказа работещо. Като те нервира някой, направо не искаш да го гледаш повече, но в един момент започваш да си повтаряш "прощавам ти, прощавам ти" и да си припомняш прекрасните мигове, които сте имали, и гневът ти се разсейва. Така вече не изпитваш омраза. Освен това често си припомням и любимата ми мисъл: "По-добре малко нещо, отколкото голямо нищо".

Развигор Попов отново с ремикс на одата за пръднята

Развигор Попов подготвя пореден ремикс на одата за пръднята на поета Пеньо Пенев, озаглавена "Пръдниада". В тази връзка Развигор Попов си спомня, че първите му опити в музицирането всъщност се въртели точно около пърденето. "Пръдниадата" всъщност била и първата песен, която Развигор изпълнил пред отбрана публика.

А ето и няколко от строфите на великата ода:

"Пърдете, братя, без стеснение!

Не се измъчвайте от зор.

Защо ви е ограничение

там, дето нужен е простор?

Пръднята, братя, дар божествен е,

че само здравий гъз пърди,

а щом е гръмка и тържествена

тя никак, никак не смърди!“