Шефът на театъра Калин Сърменов: Заради Стефка Костадинова ремонтирах Сатирата

Ще се сяда на стола на Коканова и Калата

Кой е той

Роден е в София на 25 май 1963 г. Завършва две специалности във ВИТИЗ - "Актьорско майсторство" в класа на проф. Гриша Островски и "Кинорежисура" при Мариана Евстатиева-Биолчева. Преди повече от година актьорът бе назначен за директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Сърменов е сред създателите и на групите "Контрол" и "Чувал чувал". Масово нашумя и от тв екрана с превъплъщението си в мафиота Милото от сериала "Седем часа разлика".

- Г-н Сърменов, направихте ремонт на Сатирата само за два месеца, подменихте всичко в салона, сменихте врати, акустиката се оправи... Как ви хрумна идеята столове да носят имената на големи наши актьори, играли в Сатирата?

- Идеята дойде странно. Един човек каза, че не знае кой е Нейчо Попов, нормално е, паметта е наша грижа. Не можем да искаме зрителят да се е подготвил. Той не отива на мероприятие, той отива на изживяване. Зрителят идва и трябва да е с отворени сетива, той идва доброволно да бъде лъган. Но иначе списъкът, който приготвихме, е от 31 човека, дали много на Сатиричния театър. Когато тръгна да го чета, гърлото ми подскача. Това са Невена Коканова, Георги Калоянчев, Парцалев, Димитър Манчев, Енчо Багаров, Катя Паскалева, Константин Коцев, Пепа Николова, Хиндо Касимов и много други. Всеки, който ще седи на стол с името на тези вдъхновители, ще получи информация за актьора с билетчето си. Тук са играли много хора, които аз обичам, бях близък с някои от тях, но ги няма сред избраните по простата причина, че не са били основатели и вдъхновители, какъвто приехме да е критерият, за да носят имена на столове в театъра. Гриша Островски, моят учител, беше от основателите, били са в началото с Методи Андонов, и когато е било най-трудно, той е бил тук. Много неща съм научил от него като мой учител. Той имаше изключителна енергия и умееше да заразява. Един път помня, правихме сцена, в която има умрял герой и аз трябва да го играя, и се мъчех, той ме поглежда и казва: "Запомни от мен - когато не знаеш какво да правиш, нищо не прави. Иначе ще си проличи". Но професията си има закони, както другите професии. Това, че ние се отнасяме понякога с лекота към нея и екранът е пълен с любители, си е за наша сметка.

- Помните ли вие как сте играли с някои от големите ни артисти?

- Да, с Невена Коканова играх в "Големанов", тя беше баба Гицка, това беше моят дебют. Борето Чакринов обаче ме беше сложил на заден план зад едно стъкло и аз танцувам с Албена Павлова. Мен ме няма на сцената. И моят добър приятел Георги Кадурин вика: "Калинка, ще дойда да гледам дебюта ти в Сатиричния театър". Аз му казвам: "Играя малка роля". Но той дойде и гледа представлението, и накрая ми вика: "Амиии, то като няма - няма" (смее се). А с Георги Калоянчев също имам интересна случка. Със страхопочитание винаги го гледах, поздравявах, а той нито един път не ми каза: "Добър ден". Мина година и веднъж ми дадоха главна роля. Събраха се всички след представлението - Стоянка, Калата, всички, и той ме посреща сякаш съм му брат. Викам: "Ти дори не усещаше, че вятърът се движи, като минавам, а сега ме поздравяваш!", а Калата: "Ти какво искаш бе, да стана приятел с теб, без да знам колко струваш ли?" (Смее се.)

- Но вие сте били в една гримьорна с Калоянчев...

- Да, с Нейчо, а аз бях на мястото на покойния Парцалев. Като дойдох, неговото чекмедже беше пълно със стотици писма на фенове, страшна работа. Но мога да кажа, че през годините този театър винаги е бил подреден, чист, имало е ред. Това се предава и ме прави много щастлив.

- Имахте идея за кабаре, какво се случи?

- Ще го забавим малко по чисто финансови причини. Но ще го направим на голяма сцена.

- Но трета зала ще има, както обявихте?

- Да, иска ми се на нея да се играят по-камерни постановки, като стендъп комедии, да бъде по-късно като час, по-вариететно. Пак да бъде в нашата стилистика, но да има една страна, която сега не е застъпена. Смятам да продуцираме също и моноспектакли.

- Как се постига баланс в заглавията между комерсиалните и "тежкия арт"?

- Театралното изкуство се опитвам да обясня, че не е смешен театър, а сатиричен, да видим света откъм сатиричната му страна, да се надсмеем над себе си. Баланса го избира всеки за себе си.

- До 17 декември имате шест премиери, ще се справите ли?

- Надявам се. Започваме с "Хъкълбери Фин и Том Сойер", след това "Как се обира банка" на 14, 15 октомври, "Стари времена" на 29, 31 октомври, "Островът" от Иво Сиромахов на 18 ноември, "Смях на сбогуване" на 22 и 23 ноември, "Дон Кихот" на 17 декември. Амбицирани сме да успеем.

- На откриването сте поканили волейболисти, баскетболисти, випове?

- Да, аз заради Стефка Костадинова направих ремонта. Веднъж я питах защо не идва да ни гледа и тя каза: "Много съм висока и не ми е удобно да седалките". И вярно. Аз, човек два метра, изпитвам същото неудобство. Сега няма такъв проблем.

- Създали сте френска атмосфера, лампите отвън са много стилни?

- Да, всеки ден започвам деня си, като идвам на работа с проверка дали има отвън прах върху лампата (смее се). Не може в България постоянно да живеем в мърлявщина. Човек възприема нещата с очите и ръката. Направихме и нови врати със специален сертификат - дървени, огнеупорни и шумоизолиращи, английски. Най-важното е хората да се чувстват комфортно, за да се усмихват. Този ремонт е първият от 56 година, никой не го е пипал Сатиричния театър досега.

- Обяснихте, че ще има и хора, които да помагат в избора на билети, защо?

- Защото веднъж гледах как си купуват билети хората, как се колебаят и си казах: "Защо като ходим в магазините, при нас винаги има консултанти, които да ни насочват и да ни помагат", ето такива хора ще сложим и тук. Те ще са на касата и ще отговарят хората да получат точно това, което искат.

- Ще могат да се купуват и онлайн билетите, нали така?

- Да, дигитализацията ще трябва да влезе в Сатирата. Имаме мобилно приложение, наше, теглиш и когато се регистрираш, имаш директна връзка. Ние сме първият театър с такова приложение. Ставаш като част от общност. Освен това можеш да си купиш вече от много места билети и не е нужно да минаваш през цяла София, за да те отразят с място и да седнеш на който искаш ред.