Легендарната Мария Стефанова на рождения си ден: Гец почина до мен на сцената

Получи инсулт в Стара Загора, но продължи да играе

" получи инсулт до мен на сцената. В Стара Загора трябваше да играем "Хотел Плаза". Тяхната малка история с Таня Масалитинова бе последна. Останалите вече сме се подредили за поклон и изведнъж виждаме, че Гец сменя мизансцен, реплики... Таня се помъчи да подмине това, криво-ляво свършиха, избухна публиката в аплодисменти и той падна, колегите го задържаха. Занесоха го в мръсната гримьорна и го сложиха на няколко стола. За минути пристигна Бърза помощ и го взеха, но така и не излезе от кома повече."

Това сподели в най-личното си интервю легендарната Мария Стефанова, една от последните народни артистки на България. Случката е белязала нейния живот като една от най-силните.

"Пътувахме навсякъде с нашето малко бусче, а то се люлееше от смях. Защото Гец разказваше невероятни истории, в тях беше целият му артистичен прекрасен свят", спомня си Мария.

С днешна дата Стефанова не пропуска да запали свещ на всички любими актьори, с които е играла. "И сега се надявам да са някъде и да ме гледат. Първите 10-минутни аплодисменти, които получих след завръщането си отново на сцена, искам да подаря и на тях. На моите най-любими актьори", разплаква се актрисата.

Днес Стефанова празнува днес 79-ия си рожден ден на сцената на Народния театър с 800 гости. Актьори, драматурзи, приятели и зрители ще се съберат, за да отбележат заедно с носителката на "Аскеер" за водеща женска роля личния й празник. "Никога не съм празнувала нито юбилей, нито рожден ден с колеги. Мариус Донкин ме разплака, когато ми съобщи, че ще играем пиесата, с която се завърнах на сцената - "Три високи жени", на рождения ми ден и ще има празник след това. Признателна съм", сподели последната ни голяма народна артистка. Представлението, което вече втори сезон пълни салоните, е режисирано от Стефан Спасов. Заедно с актрисата на сцената ще излязат и колегите й от спектакъла - Виктория Колева, Радина Боршош, Василена Винченцо и Явор Вълканов.

Мария Стефанова прави най-хубавите си роли в Пловдив. Всичко започва в средата на септември 1964 г. Тогава петима художници се забавляват на любимата си маса в ресторант "България". Разменят клюки, разказват какво рисуват, като се иронизират, подиграват се с невежите. Петорката дава цвят и жизненост на художествения живот не само под тепетата, а и в държавата. Ето имената на бохемите: Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и Христо Стефанов. И тогава в ресторанта влиза изумително красива жена. Разговорите замират. Тя върви с гордо изправена глава и не поглежда настрани. Аха, значи е актриса. Няма как Бояджиев да пропусне масата с петимата мъже. Води красавицата при тях и те един след друг се ръкуват. Представя я: "Мария Стефанова". Тогава единият от художниците казва: "Стефанов! Предопределено е!". Всички се разсмиват, а новата актриса сяда с Наско Бояджиев на друга маса. Така започва голямата любов на Мария със съпруга й Христо. Това се случва, след като в Народния театър я пенсионират на 55 години. В Пловдив тя играе като луда и въобще не се сеща за София. Но след 10 години друг директор на Народния ще се сети и ще я приеме с отворени обятия. Мария ще тръгне, вече омъжена за Христо Стефанов и безумно щастлива. Понеже няма квартири за младите, актрисата живее в театъра. Преграждат с талашит кутийки на тавана и настаняват новата смяна. Нощем не може да се спи от пълчищата мишки и за да не започнат да гризат лицата им, теглят чоп всяка вечер. Дежурният "късметлия" купува кутия шоколадови бонбони и я поставя в средата на помещението. Дано към нея да се концентрират гризачите. Мария незабавно влиза в репертоара. Една нощ Христо Стефанов прескача тежката желязна ограда на театъра откъм задния вход и остава при нея. На сутринта пожарникарят отваря външната врата, двамата се изнизват, хванати за ръце, и повече не се разделят.

Малцина знаят, че щастливият брак на актрисата и художника е втори за Мария Стефанова. Темпераментна и страшно емоционална, тя се жени още ненавършила 19 години и преди да започне да следва.

Бракът продължава през годините на следването й и приключва, когато се дипломира и заминава за провинциалните театри. "Загубихме дете и някой от двамата не успя да преодолее това", сподели Мария за разрухата на първия си брак. След пенсионирането си е изхвърлена от директора на Народния театър Васил Стефанов през 1993 г., когато навършва 55 години, творческата зрелост за артистите по света. Стефанов вече е извършил погрома от зимата. Изхвърлени от театъра са още Славка Славова, Георги Черкелов, Виолета Бахчеванова, Георги Георгиев-Гец, Асен Миланов, Стефан Гецов и др. "В началото на 1993 г. ми каза да си подготвя документите. Той имаше навика да се усмихва сладко, сякаш яде мед, докато съобщава нещо ужасяващо. Не можа да ми прости, че защитих колегите си две години по-рано. Никой не ни подаде ръка, ние и не потърсихме. Всеки се затвори в особено чувство на достойнство."

Мария ще изтърпи и това премеждие. "Като ни махнаха, решихме да направим пътуващ театър. Славка Славова бе инициаторът. Позвъни ми и каза: "Марийче, сега, като си с нашата участ, защо не вземем да направим заедно спектакъл - с Гец и Таня Масалитинова сме готови да работим, ти ще ни режисираш". И започнаха нашите митарства по разбити и мърляви сцени. Играли сме на места, където и дограмата беше избита, топлили сме се на варел, в който гори огън. Ние на сцената - с копринени рокли, а в салона хората облечени с кожуси. Повече от 10 години имахме по над 100 представления на постановка", разказва с усмивка актрисата.