Михаил Билалов - диктатор в „Драконът“

Варна гостува на столицата 

С изключителен успех в София мина антисталиновата пиеса на Явор Гърдев

С изключителен успех минаха спектаклите на Варненския драматичен театър на софийска сцена. „Драконът“ получи аплодисментите на столичната публика и се прибра у дома. Режисьорът Явор Гърдев, който в морската столица изработи някои от хитовете си с национална стойност - „Пухеният“, „Калигула“, „Бастард“, сега направи спектакъл по антисталиновата пиеса на Евгений Шварц, избирайки екип мечта. Къде другаде бихме могли да гледаме заедно на една сцена Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Ованес Торосян и Стоян Радев.

Пиесата „Драконът“ е писана през 1943 г., след като Шварц вече си е изпатил от цензурата на Сталин, забранила пиесата му „Сянка“ три години по-рано. Въпреки обвиненията срещу него авторът не изневерява на съвестта си и продължава да крие хуманистични тезиси в приказни сюжети - „Принцесата и свинарят“, „Голият крал“, „Червената шапчица“, „Снежната кралица“,“Приказка за изгубеното време“ и други. Враговете му обаче не си поплюват - изземват всичките му драматични творби от репертоарите на театрите в цялата страна и забраняват издаването на том със събрани пиеси. Примката се разхлабва едва след смъртта на Сталин през 1953-а.

Ако конфликтът в „Драконът“ е само върху противопоставянето между диктатора и свободния бунтар, Явор Гърдев не би се заел с този текст, споделя самият той. Вълнува го и народът. Във фолклорната история за дракона, отвеждащ всяка година една девойка от покорения град, докато срещу него не се изправи героят, е важно, че завладените хора са свикнали с диктатора и нямат нищо против да му дават по едно свое момиче. Така да се каже, диктаторът има свои поданици и те имат свой диктатор. Двете страни са доволни една от друга. Драконът - Михаил Мутафов, облечен в черни кожени дрехи, благ и сговорчив, е бащински загрижен към нарочената девойка - Александра Златева от детско-юношеския театър „Златното ключе“. Когато Героят след победата над Дракона, изчезва, Градоначалникът - Мишо Билалов, си присвоява победата и започва да управлява града като диктатор. Провъзгласява се за президент, назначавайки сина си - Ованес Торосян, за градоначалник. Предишните блюдолизци спрямо Дракона сега са неговите подмазвачи. Диктатурата му е възможна, защото се крие информацията за реалността, а това, което се прецежда до поданиците, се манипулира. Всички са задължени да му пеят „осанна“. Той няма да убие момичето, а ще се ожени за него. Нищо че синът му и девойката са се обичали.

Много от ставащото на сцената ни изглежда познато от времето на Сталин и след него. Тиранията е най-страшна, когато се маскира с фалшиви чувства и думи, с лозунги, които прикриват и украсяват истинските действия. Постановката запълва празнота в театралния афиш с темата за социализма, но не напомня натрапчиво за него.