Силовият трибоец Ивайло Христов: Рекордът ми е 1065 кг!

В началото много хора ми се смееха

3-кратният световен и 4-кратен европейски шампион по силов трибой Ивайло Христов е един от най-силните българи на планетата. Той е способен да вдига колосални тежести. 42-годишният здравеняк от Силистра пристигна наскоро в САЩ, където има намерение да продължи своята кариера. Неговата голяма цел е да участва на легендарното състезание "Арнолд Класик", което ще се проведе през март 2022-ра в Кълъмбъс.

- Ивайло, от известно време живеете тук, в Лас Вегас. Спечелихте едно от най-големите състезания по професионален силов трибой в Америка, "Олимпия". Как се чувствате след тази голяма победа?

- Много съм щастлив. Първо място в моята категория. Също така най-добър лифтър в цялото състезание. Това е съотношението от колко си вдигнал и колко тежиш, което се умножава по коефицент. По този начин се избира най-добрият. Имаше доста състезатели. Само най-добрите могат да участват. Тези, които са покрили норматива. Имаше много спортисти от цял цвят, страхотно изживяване. За да се класираш, трябва да покажеш резултати от други състезания през годините.

- Колко е вашият рекорд на вдигнати тежести?

- Трибоят е сбор от три движения: клякане с щанга, вдигане от лежанка и мъртва тяга. Правил съм най-много 1065 кг. Последното състезание беше само за мъртва тяга. Вдигнах 370 кг.

- Трудно ли се поддържа серията от успехи? Винаги сте в челната тройка на всички състезания?

- Както в останалите спортове, не е лесно. Всеки иска да победи. Не познавам някой, който да иска да стане последен. Първи се става с постоянство и много труд. В началото много хора ми се смееха. Не ми вярваха, че ще стана световен шампион, но аз вярвах и станах. Важното е да си много упорит и да си психически кален, за да се бориш. Във всяко състезание има различни ситуации. Не винаги всичко протича, както на теб ти се иска. Винаги печели психически подготвеният.

- Какви мисли минават през главата ви преди състезание?

- Опитът, който съм заявил, мислено минава през главата ми.

- Какви са най-важните лични качества за един спортист?

- Последователност, дисциплина и упоритост. Никога не трябва да се отказваш. Трябва да вярваш в себе си и в своите мечти.

- През какви трудности преминават силовите трибойци и как стои въпросът с финансирането на подготовката?

- Финансирането е най-голямата трудност. Спортът не е високо заплатен. Всичко е ентусиазъм. Изкарвал съм пари от силов трибой, но като цяло не много хора са го правили. Човек трябва едновременно да работи и да тренира, но да остава достатъчно време за подготовки. Това е трудно и възпрепятства нашето реализиране.

- Кои са най-тежките контузии, които сте имали?

- Имал съм три операции. Скъсах двата си трицепса. Дори след първата операция, само седемдесет и пет дни след нея, участвах на състезание в Америка, където станах втори. Дори и за секунда не съм се отказвал. Само се страхувах дали тялото ми ще издържи. Здравето е най-голямата жертва, която съм дал в името на спорта.

- Защо отидохте в Америка и каква е разликата с България по отношение на подготовката?

- Тук е доста по-различно. Познавам много американци, които изкарват добри пари от състезания и други участия. Има много турнири и големи наградни фондове. От социалните мрежи също се печели. В един момент започват да те търсят за участия и семинари. Има много възможности за реализация. България не ми липсва. Добре се чувствам тук. Имам много приятели трибойци. Благодарение на тях дойдох във Вегас.

- Какво ви харесва най-много във Вегас?

- Времето и климатът. Харесва ми, че не вали често тук. Улиците са чисти за разлика от София. Харесва ми още и начинът на живот. Всичко е много подредено. Хората в институциите ти помагат, а не както в България, където те карат да се чувстваш виновен, че си потърсил помощ. Животът е по-спокоен. Хората не са толкова изнервени, колкото в България. У нас хората също ме ценят за разлика от държавата, която не отделя внимание на силовите спортове.

- Вие бяхте преподавател в НСА и президент на федерацията по силов трибой. Лесно ли се мотивират младите хора да започнат да се занимават с вашия спорт?

- Трудно е. Самата политика на министерството на спорта е доста объркана. Разпределят се само пари за няколко спорта. По този начин обричат на смърт останалите.

- Как започнахте да се занимавате със силов трибой?

- Стартирах на 21 години. Случайно видях реклама за състезание в едно списание. Записах се за участие. Преди това се занимавах активно с фитнес. Участвах на това състезание и се класирах трети. Оттам ме извикаха в националния отбор по силов трибой за участие през 2001 г. на световно първенство за младежи в София. После влязох в НСА със специалност - треньор по силов трибой. Човекът, който най-много ми помогна в началото, беше олимпийският шампион Андон Николов, който е бил и помощник-треньор на Иван Абаджиев. Заедно със него успяхме да направим много добра методика. Нещо средно между вдигане на тежести и силов трибой.

- Има ли напрежение между силовите трибойци в България?

- Индивидуален спорт е. Всеки дърпа за себе си. Има много сериозни, мъжки момчета, които винаги са ми помагали и благодарение на тях съм днес тук. Изградил съм много добри приятелства със силови трибойци. Искам да благодаря специално на Веско, Роско, Венци и Илия.

- Вече сте на 42, замисляли ли сте се за отказване?

- Никога не съм си мислил да се отказвам. Ще продължавам да тренирам, докато мога. Искам да участвам на турнира "Арнолд Шварценегер Класик". Това е голям спортен форум, с над сто спорта и много награди. Искам да се срещна с Арнолд. Това е една моя детска мечта. Надявам се да взема участие и да се представя добре.