Митичният боксьор Митю Митев - Мутата: Можех да съм световен шампион!

Митю Митев - Мутата е най-митичният български професионален боксьор. 48-годишният ветеран прави паметна кариера. Печели 10 професионални мача. Всичките с нокаут. Половината от тях са в САЩ. Бие се на шоута, организирани от легендарния промоутър Боб Аръм далеч преди Кубрат Пулев да сложи ръкавиците. В момента пловдивчанинът е треньор и мениджър на перспективния талант в тежка категория Пенчо Цветков.

- Г-н Митев, познат сте с няколко имена - Димитър Добрев, Митьо Добрев. Каква е историята на толкова много наименования?

- Точното ми име е Митю Добрев Митев. С "ю", а не с "ьо". Когато ме приеха в националния отбор, бях 8-9 клас. Треньорът там се казваше Димитър Добрев. Също пловдивчанин. Самото ядро на националния отбор за юноши беше от нашия град. Вземахме по 7-8 златни медала "Локомотив" и "Тракия" от 12 категории. Записаха ме в картотеката като Димитър Добрев. По състезанията ме водеха по най-различен начин и така си остана.

- Вашият баща също е бил боксьор. Той ли ви запали?

- Татко ми ме пазеше от бокса. Искаше да ме предпази. Казваше как е тежък спорт. Пробвах доста неща преди това. Братовчед ми беше акробат. Беше ми интересно. Хвърлях се по цял ден на батута и в трапа с гъбите. Известно време бях акробат. В ученическите години се запалих по футбола. Не ми беше най-голямата стихия. Баща ми беше миньор. Работеше на различни места в България. Бяха бригада, която местеха от рудник в рудник. Ние с майка ми също се местехме. Тренирал съм плуване в Смолян, тенис на маса и какво ли не друго. Спортът ми беше стихията, но винаги съм мислел за бокс. Вкъщи имахме ръкавици. Все врънках баща ми да играем. По онова време треньор в спортното училище в Пловдив беше негов колега - Иван Михайлов. Също от Сливен. Бронзов медалист от олимпийските игри в Мексико '68. Баща ми е играл с него в една зала. Ето как 5-и за 6-и клас влязох в спортното училище.

- Какви са постиженията ви в олимпийския бокс?

- Бях в националния отбор при юношите. При мъжете нямам много мачове. Трябваше да играя на олимпиадата в Барселона, но станаха някои скандални случки. По-хубаво да не го коментирам. Бил съм по-палав. Само на 19 г. Вероятно за следващата олимпиада в Атланта щях да участвам. По това време бях в казармата в ЦСКА. След това настъпиха демократичните промени. Известно време бях спрял с бокса. Тогава се появи мениджърът Ивайло Гоцев. Дойде в Пловдив. Търсеше състезатели за профибокса. По онова време прохождаше. След това стана мениджър на братя Пулеви и на други световни шампиони.

- Вие сте от първата генерация български професионални боксьори с Коко Тайсъна и Мартин Кръстев. Как решихте да заминете за САЩ?

- Ние тримата имахме предложение. Първоначално бяхме четирима заедно с Ивайло Маринов, но той отказа. По онова време никой не знаеше какво е професионален бокс. Чудехме се как онези хора играят по 12 рунда. След това всичко се нареди. Бяхме настанени в Лос Анджелис. В къщата на Ивайло Гоцев. Играехме в залата на един легендарен каратека - Бени Дъ Джет, който беше и филмов артист. Беше приключение. Млади и зелени момчета. Представихме се добре. Имахме мачове. За мен отговаряше Петър Стойчев. Голям боксьор от старото поколение. С Коко Семерджиев беше бате Коце Железото. Мартин Кръстев, който стана европейски шампион, беше сам.

- 10 победи с нокаут от 10 мача звучи доста привлекателно. Искаха ли ви големите акули в профибокса?

- Не знаехме какво правим и къде отиваме. Сега е различно. Самият аз съм треньор и мениджър на много сериозен и млад боксьор - Пенчо Цветков, който ще е бъдещата легенда на България, стига да няма контузии. От 6 мача има 6 победи. Намира се на 423-то място. От 1100 боксьори в тежка категория сме минали средата. Само на 21 години е. Истински професионалист. Не работи. Осигурявам му финансови средства, витаминоза и куп други неща. Искам да го предпазя от неща, през които съм минал. Знам пътя. Кой мач колко рейтинг дава и къде ще ни отведе в ранглистата.

- Вие сте първият българин, който подписва с компанията на Боб Аръм "Топ Ранк". Как се случи това?

- Не говорех английски език. Имаме комични ситуации. В САЩ първият път пътувах сам. Кацнах в Ню Йорк. Летище "Кенеди" е колкото половин Пловдив. Не знаех къде се намирам. Хубаво е, че съм малко по-буден. Хванах първия полицай под ръка и той ме закара където трябва. Оттам хващаш втори полет до Лос Анджелис. Изобщо не знаех какво е договор. Нямах представа и какво е "Топ Ранк". После разбрах, че те са собственици на всички топ боксьори като Мачо Камачо, Хектор Лопес, Оскар де ла Оя, Хулио Сезар Чавес. Имах и среща с Дон Кинг. Ивайло контактуваше с него.

- Защо не продължихте с победите в САЩ?

- Имах желание да вървя напред. Има технични боксьори, има удрячи, има и нокаутьори. Аз бях от последните. Доста интересен и атрактивен. Имаше ме в списанието "Боксинг Магазин". Влязох в Топ 15 на световната ранглиста. Имахме мачове и уговорки, които по една или друга причина не се осъществиха. Някои хора не си спазиха обещанията. Три пъти ходих до Америка. Имах 2-3 тежки нокдауна, след което обръщах мача. Това беше нещо нормално. Когато получаваш удари, трябва да получаваш някакви финанси, за да си покриеш дребните неща. Това беше идеята.

- Мечтаехте ли за световната титла?

- Имах шанс, но фактите са такива. Стигнах дотам. Идеята е сега да предам моите знания и умения на Пенчо и на другите подрастващи таланти. Той е щастливец, защото по моето време нямах човек, който да застане до мен. Ако разполагах с такъв, вероятно България щеше да има световна титла в мое лице. Надявам се Пенчо да стане до световния връх. Имам още 3-4 момчета, които ще стигнат далеч. Те са шампиони на България. В последните години ми върви на тежки боксьори.

- Докъде може да стигне Пенчо Цветков?

- Ще го закараме далеч. Сега предизвикваме боксьор, който е 185-и. Ще се бием на 28 ноември близо до Мюнхен. Ако го бием, отиваме на неговото място. Скачаме в Топ 200. Имам амбициите следващия или по-следващия да сме в Топ 100.

- Ще се готви ли отново в чужбина Пенчо?

- В България повече се готови за професионален бокс, отколкото да го има. Тук има 10 момчета, които що-годе играят. Йосиф Панов - Пепелянката е много голяма надежда. Той има нужда от човек, който да го изкара на големия ринг. За предишния мач Пенчо се готвеше тук в Пловдив с Владислав Сиренко, който нокаутира Устинов в първия рунд. Другите спаринги бяха Игор Шевадзутски и Петър Белберов. Целта ни е да гоним Топ 10 в Европа и да се бием за европейска титла. До пет години ще е добре не само да играе за пояса, но и да го спечели. Някъде там ще бъдем и в Топ 10 в света.