Нямаме шанца и улей, но стискаме палци
Как ски скачач и състезател по спускане с шейнички стигат до зимната олимпиада, без да имаме нито шанца, нито улей?
Неслучайно Владимир Зографски и Павел Ангелов предизвикват учудване както сред непосветените в българските спортни дебри, така и сред феновете. Че на всичко отгоре започващата зимна олимпиада в Пекин няма да им е първо участие на най-големия форум. Най-важното е да има желание и талант, условията явно не са решаващи.
Преди много години шанци за ски скок у нас все пак имаше и в Боровец, че и на Витоша срещу "Черния кос". За жалост, те отдавна са в спомените, но бащата на Влади - Емил Зографски, все пак имаше къде да се подготвя в скока.
Ами улей за шейни?
Такъв никога не сме имали. Изграждането му е много скъпо, както и поддръжката, а при нашите условия той може да се използва три-четири месеца в годината и изобщо не си струва парите. Тогава къде и как се подготвят състезателите ни в тези екзотични спортове?
В чужбина, където е доста скъпо и затова тренировките, особено с шейната, са редки. Постиженията също са далеч от световните стандарти, но нали по-важно е участието, отколкото победата.
В края на ХХ век имаше сериозна организация София да бъде домакин на зимна олимпиада, първо през 1988 г., а след това и през 1992 г. Втория път кандидатурата ни стигна до самия финал, където бе победена с минимална преднина от Албервил. Но покрай желанието за домакинство трябваше за тези игри да има подготвени български участници в максимален брой спортове. Разбира се, най-голямата атракция в улея за спускане е бобслеят и трябваше да бъдат подготвени два двуместни екипажа, както и един четириместен. Дебют в бобслея България прави на игрите Калгари '88. В Канада стартират трите наши шейни - дуетът Цветозар Викторов и Александър Симеонов са 22-ри, а Тодор Тодоров и Николай Ботев остават на 32-ра позиция. Квартетът Викторов, Симеонов, Пламен Стамов, Николай Ботев се нареждат 24-и. Четири години по-късно в Албервил Цветозар Викторов и Валентин Атанасов достигат до 28-о място, Николай Димитров и Димитър Димитров са 39-и. Викторов, Дим. Димитров, Атанасов, Йордан Иванов заемат 22-ро място.
Но какво означава това 22-ро място?
Нашите, освен че са изпреварили "болидите" от Ямайка, са по-напред и от екипажа с принц Алберт, който вече управлява Монако. Вторият ни екипаж е по-зле - пред тях са ямайците и дори екипажът от Холандските Антилски острови. При четворките сме предпоследни, изпреварили само екипа от Португалия, а ямайците се обръщат в улея и финишират, бутайки шейната си.
В Лилехамер през 1994 г. в двуместния боб се състезават Цветозар Викторов и Валентин Атанасов и остават на 25-о място, а в Солт Лейк Сити 2002 Стефан Василев и Мирослав Данков са 32-ри. През 80-те години грижата за бобслея е поверена на авиокомпания "Балкан", която заплаща изработката на бобовете в тогавашната ГДР и вози състезатели и оборудване към местата за подготовка и участия в състезания.
Катя Дафовска единствена държи "бяла" титла
За първи път България участва на зимни олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Най-добре се представя Борислав Йорданов - 27-и в спускането от 97 участници.
Първия медал 44 години по-късно печели Иван Лебанов. На игрите Лейк Плесид '80 той взима бронз в ски бягането на 30 км. На същия форум три дни по-късно Лебанов финишира 15-и на 15 км. Голям успех регистрира и алпиецът Петър Попангелов - 6-и в слалома, а по-късно повтаря успеха си.
Първата и единствена засега титла от "бяла" олимпиада печели биатлонистката Екатерина Дафовска - Нагано '98, в старта на 15 км. Четири години по-късно в Солт Лейк Сити друга биатлонистка - Ирина Никулчина, взима бронз в преследването на 10 км, а Евгения Раданова e c два медала в шорттрека - сребро на 500 м и бронз на 1500 м.
В Инсбрук през 1976 г. е единственото участие на родния хокеен отбор в олимпийски игри.
