Световната шампионка Ели Бинева: Животът на модела е като бял лист

Елена Бинева е част от оригиналния ансамбъл по художествена гимнастика, който спечели злато на олимпийските игри в Токио. Световната и европейска шампионка прекрати своята кариера през лятото на 2019-а след тежка контузия. След лечение тя започна ново приключение като модел. Специално за "България Днес" и за youtube канала "Спортната джунгла" дъщерята на Слави Бинев открехна завесата на мистериозната професия.

- Ели, от колко време сте отново в България и как прекарахте с вашите приятелки от ансамбъла, с които се събрахте?

- Чувствам се прекрасно. Прибрах се преди месец. Два дни след като си дойдох, се събрахме с момичетата. Имахме ски лагер на Боровец. Изкарахме прекрасно. Те все още имат ангажименти, свързани с награждавания. Не им остава много време. Във всеки възможен момент пишем в нашата група и се събираме, за да наваксаме времето, докато аз бях в Хонконг, а те на олимпиадата.

- Колко е по-различно да се съберете сега, когато не трябва да ходите на тренировки и по състезания?

- Чувстваш се доста по-свободно. Когато излезем на вечеря, не трябва да мислим как остават два часа, докато си легнем. По-свободно и спокойно е. Имаме повече време.

- Защо решихте да заминете точно за Хонконг?

- Агенцията в Хонконг се свърза с българската. Получих предложението. Стори ми се хубав шанс да пробвам пазара там. Интересен е и самият град. В началото ми хареса различното. Три месеца по-късно страшно много ми липсваше България - културата, храната. Нямах търпение да се върна. Насладих се на времето. Прекарах половин година. Страшно различно е. Хората непрекъснато тичат насам-натам. Тук всичко е толкова спокойно. Имаш време за всичко. Там е хаос навсякъде, интересно е, но бързо се изморяваш.

- Какво представлява животът на професионален модел?

- Когато си спортист, имаш график, който се спазва години наред. Всяко нещо ти е по час. Животът на един модел е бял лист. Всяка сутрин се събуждаш и осъзнаваш какво трябва да направиш. Или тръгваш за кастинг, а те ти пишат в последния момент "отменя се". Всичко е мъгла. Не знаеш какво ще се случи. Това е интересно, защото толкова много години бях в един и същи график. Искаше ми се да има изненада.

- Вярно ли е, че понякога снимките са по-уморителни от тренировките при Весела Димитрова?

- Не мога да си представя нещо в живота, което може да бъде по-тежко от тренировките с г-жа Димитрова. Но да, има снимки, които са от около 12 часа. По цял ден си на крак. Изморяването обаче е по-различно. Когато си в залата, постоянно правиш нещо. Тичаш, скачаш, хвърляш уреди. Има динамика. Докато на снимки ти просто седиш. Става ти скучно и безинтересно понякога. Но така е, всяка работа си има плюсове и минуси.

- Как се получава развитието на един модел. Какви неща трябва да подобрявате, за да минете на следващо ниво?

- При всеки е различно. Някои имат голяма доза късмет. Може да се разхождаш на улицата. Без да си модел, те вижда точният човек и ти казва: "Теб ще те снимам в кампания за много голям бранд", и вече си име. За други се изисква време. Те пътуват постоянно от държава в държава. Трупат опит, но накрая нищо не става. Или обратното. Всичко им се връща и накрая стават звезди. Аз не мога да кажа, че съм модел на високо ниво. Стремя се да бъда забелязвана от списания и големи брандове. Имам си своя път и просто се надявам на най-хубавото.

- Кога усетихте, че модата е следващото нещо, с което ще продължите след гимнастиката?

- 2016 година, когато бях още с предния ансамбъл девойки, се запалих много по модели и фотосесии. Беше ми интересно. Имаше един момент, в който разпуснаха отбора. Всеки трябваше да отиде по клубовете и да тренира, за да се яви на контролно за следващия ансамбъл. Тогава ми мина през акъла - "Може би трябва да спра". Казах на родителите ми, че мисля да прекратя кариерата и да се насоча към нещо друго. Те ми обясниха - още си малка, помисли, почини си. Заминах за Лондон при сестра ми. Когато се върнах, реших да си пробвам късмета за новия ансамбъл. Така отложих идеята да стана модел за по-нататък. Това беше правилен избор, защото с този ансамбъл завоювахме страхотни постижения. Най-ценните си приятелства имам с тях и съм много щастлива с избора.

- С какво помогна гимнастиката на моделството?

- Има огромна разлика от това как аз приемам задачите и момичетата, с които живеех. Когато ми се даде графикът, си залагам задача, че 2 часа преди това трябва да стана, да се оправя и да тръгна. Докато момичетата забравяха, други просто ги мързеше да станат навреме. Не вземаха работата на сериозно. Те са парти по цял ден, цяла вечер. Ако остане време за работа, остане. Което е грешно. Непрекъснато им се звънеше по телефона защо не са на място. Дисциплината е от много голямо значение. Използвам я не само докато работя като модел, но и навсякъде.

- Как се оценява успехът в модата?

- Ако си добър модел, ще бъдеш забелязан от големите хора и брандове. Всъщност не винаги е така. Голяма доза е късмет. Много са факторите. За жалост няма места за класиране.

- Вие стигнахте до Милано. Това ли е олимпиадата в модата?

- Големите модели не работят толкова в Милано, колкото в Париж. Докато бях в Италия, нямах опит. Нямаше кастинги, защото ковид беше започнал. Повечето дизайнери ги беше страх да се срещнат с нови модели. Нямах толкова голям шанс да бъда видяна от хората. Сега е различно. Приехме, че трябва да живеем с това. Ако във времето замина в Милано, ще имам повече шансове.

- Какво ви очаква тази година?

- Сезонът стартира. Поизпуснах го, защото още бях в Хонконг. Всичко е в мъгла. С моята агенция сме в преговори. Говорим къде ще бъде най-добре да се насоча като дестинация, но засега няма яснота. Зависи какво развитие се търси. В Китай и Хонконг могат да се изкарат хубави доходи, но няма да ти помогне за добро портфолио. В Париж и Милано доходите не са толкова големи, но можеш да изградиш име, което след време ще помогне.

- В гимнастиката походката и движението са много ключови. Помогнаха ли ви да бъдете модел?

- Различно е. В гимнастиката ходиш на пръсти и трябва да си изправен. В моделската походка има малко повече завъртане в ханша. Доста навици изкорених, когато започнах, но сега е по-лесно.

- Предполагам не се изкореняват лесно тези навици, защото влизате в залата на 3 години. Помните ли нещо от онзи момент?

- Не си спомням живота ми в залата до към 11-годишна възраст. Беше едно и също всеки ден. Имах график. Ходех на училище, после ме вземат, отивам на тренировка. Като цяло не бях много добра гимнастичка. После ми стана много интересно как така ме избраха точно мен за младежкия ансамбъл. Благодарение на треньорите заприличах на гимнастичка и успях да вляза в последния ансамбъл. Научиха ме на много неща.

- На 6-7 години тръгвате на състезания в чужбина и дори печелите медали.

- Не печелех кой знае колко медали, защото през повечето състезания забравях съчетанията. На няколко турнира баща ми присъстваше. После обвиних него, че не съм изпълнила добре програмата. След като видя как се изложих, не искаше повече хората да ме гледат. Трябваше да се крия, че отивам на тренировки и продължавам да се състезавам. В един момент разбра, че съм част от националния младежки отбор и каза - всичко е точно.

- Той ми е разказвал случка в Белград. Отивате с брат ви. Калоян печели злато в таекуондото. По думите на баща ви сте станали 38-а от 35 участници, след като сте изпуснали обръча и сте го пратили едва ли не извън залата.

- Точно така стана. Започна съчетанието. Метнах обръча, а той излезе извън терена. Излезе от залата. Тичах по стълбите надолу и като се върнах, музиката беше свършила. Трябваше да изляза от килима. Човекът не знаеше къде се намира.

- Вярно ли е, че две години не сте му говорили, защото ви е казал тежки думи след тази случка?

- Не че не му говорих, но бях доста стресната. Той очакваше много от мен, след като брат ми завоюва първо място. Доколкото помня, имаше негови приятели. Бяха голяма група. Бях шокирана какво се случи. Тогава бях малка.

- Случвало ли се е да ви казват, че сте връзкарка заради баща ви?

- Когато бях малка, на 8-9 години, чувах това от мои приятелки. В началото го приемах навътре. После осъзнах какво е вкъщи. Той е още по-строг към нас, защото е бил спортист. Знаеше, че ако искаш да спечелиш нещо, трябва да дадеш още повече от себе си. Знам какво съм преживяла и спрях да се връзвам на приказките.