Треньорът на щангистите Иван Иванов: Без заплата съм от началото на годината

Олимпийският шампион от Барселона Иван Иванов продължава да води българските щанги към огромни успехи. Само преди няколко дни националният тим се завърна от европейското първенство с първо място в отборното класиране, пет титли и общо осем медала в двубоя. Специално за |"България Днес" и за youtube канала "Спортната джунгла" старши треньорът сподели как се постига подобен успех.

- Г-н Иванов, какво е усещането за втора поредна година вашият отбор да е №1 в Европа и как го изживяхте като треньор?

- Щастлив съм, но след последния състезател бях тотално изтощен. Непрекъснато се готвехме за битка след битка. На самото състезание правехме смени със заявките, за да надиграеш съперниците. Времето е много ограничено. За 30 секунди трябва да решиш доста неща. Който смята най-бързо, той печели. По време на подготовката знаем всеки състезател на какво е способен.

- Преди първенството бяхте пестелив в прогнозите. Съмнявахте ли се, че момчетата могат да спечелят толкова отличия?

- Резултатите, които показваха на тренировки, даваха самочувствие за успехи. Но аз винаги гледам да съм пестелив. На състезание се ходи, за да покажеш какво можеш. Ако предварително кажем какво ще се случи, няма да има интрига. Затова съм много внимателен какво говоря. Хубавото е, че всички са с по 4-5-6 успешни опита.

- Кажете по няколко думи за всеки от шампионите?

- Ангел Русев (55 кг) катастрофира, но инцидентът не беше тежък и успя бързо да си върне формата. Иван Димов (61 кг) ми напомня много на нашия колега Митко Гръблев. Има неговата физика. Беше най-висок в категорията. Има да качва категория. Опитахме миналата година, но стигнахме само до 65-66. Не става. Затова решихме на това европейско да го свалим на 61 кг. За световното тенденцията е да се състезава на 67 кг. Прогнозите са дори да отиде на 73 кг, която е олимпийска категория. Валентин Генчев (67 кг) е от малкото състезатели, които изпълняват абсолютно всичко на тренировки. Затова търпи развитие. Някои щангисти славата ги кара да тръгнат по друг път. Дано успее да се запази. Дейвид Фишеров (102 кг) е с потенциал. Преди три години го взехме при нас. Той се разгърна. Видя се, че за в бъдеще може да се разчита на него. От малък е в България. Бил е в Добрич и Сливен. Тяхното семейство решава, че да се развие, трябва да бъде в България. Те признават нашата школа. Христо Христов (109 кг) е колкото талантлив, толкова и непостоянен. Същото е с Карлос Насар. Супер талант, но своенравен. Контузиите идват от нередовни тренировки. Радвам се, че успяват да се съберат преди състезание, но това няма да върви вечно. Все ще се спънат някъде, ако продължават така.

- Споменахте Карлос Насар (89 кг), той участва в най-силната категория. Трошаха се световни рекорди, но той остана втори.

- Той е с 3-4 килограма под лимита на категорията. Търпи голямо развитие. Непостоянен е, защото получава травми, а е доста млад. Не може да оправи коляното. Освен това италианецът беше с класа над него. Това ще бъде обеца за Карлос, за да си вземе поука и да бъде по-сериозен.

- Какво смятате за останалите участници?

- Готвим едно момче на 55 кг - Дениз Данев. При него бяхме предпазливи, но той направи шест сполучливи опита. Това е тенденция да се развива. Показа, че психически е устойчив. Ангел ще го качим на 61 кг най-вероятно. Ще натискаме Дениз да подобри резултатите. На 61 кг Габриел Маринов взе бронз и търпи развитие. Трябва му още. Ще разчитаме на него, защото е само на 18 години. Може да се сборят с Ангел. При конкуренция има по-добри резултати. Божидар Андреев (81 кг) започна късно да тренира. Той беше казал, че се отказва. След разговори с него и с треньора му Пламен Братойчев се върна в залата. Не му стигна времето да се подготви. Ако иска хубави неща, трябва да свали на 73 кг. Васил Маринов направи добро изхвърляне, но тласкането беше тотал щета. Не успя да се реализира. Млад е, на 21 години. Бъдещето е пред него. Мария-Магдалена Кирева имаше хубави резултати на тренировка, но завърши четвърта. Лош ден, прегоря на изтласкването. Надежда Мей беше контузена още на световното. Оставихме я сега на 49 кг. Това не е нейната категория. Може би падна и психически. Не успя да удържи. Мисля, че за световното нещата ще се подредят.

- Вярно ли е, че щангистите близо пет месеца не са вземали заплати?

- Искам да благодаря на моите колеги треньори, защото сам нямаше да се справя! С общи усилия успяхме да мобилизираме състезателите. Да им обясним ситуацията, за да влязат в положение. Да стиснат зъби и да се представят добре. Много им тежеше, че почти пет месеца не са вземали стипендии. Дадоха им ги в средата на май. Всеки има някакви сметки за уреждане. Помагали сме им финансово и морално. Успяхме да устискаме фронта. Имаше двама-трима, които хвърляха кърпата и искаха да си ходят. Но ги връщахме.

- Какво се случва със сагата около ръководството на федерацията и Неделчо Колев, който продължава да спъва вашата дейност? Преди години вие работехте заедно и имахте успехи.

- Сагата е назад във времето. Може би аз съм виновен, че толкова дълго време търпях някои неправди. Надявам се всичко да приключи в скоро време. В края на 2020-а чашата преля. Причината не е за широката публика. Мои колеги ми казаха, че е искал да ме смени като треньор. Лично с него не съм говорил. Фактите са, че аз и трима мои колеги не сме получавали заплати от федерация и министерство. Преведоха ми една по погрешка и дори искаха да я върна.

- Кога усетихте, че треньорството е вашето призвание?

- Моят приятел Николай Пешалов ми се обади за Хърватия. Пет години работих там. Много е различно да си треньор и състезател. Доста отговорно и трудно е. Когато намериш общ език със състезателите и си приятел с тях до някаква граница, се работи по-леко.

- Иван Абаджиев е работил по друг начин със своите състезатели. Там не е имало приятелства с треньора.

- Времената нямат нищо общо. Коренно различно е. Навремето можеше да те накаже с какво ли не. Включително да те острижат нула номер. Сега това няма как да се случи. Състезателите са големи сърдитковци. Обиждат се. Не можеш да им повишиш тон. Караме се понякога. Иван Абаджиев държеше да има постоянство в тренировката. Дори и на по-малки тежести. Питал съм го защо трябва да правим вечерни тренировки. Той отговаряше, че трябва да сме в залата. Дори нищо да не правим. За да може да ни контролира отвсякъде. Когато се прибереш в хотела 9-10 вечерта, си като убит. Не ти идва мисъл да излизаш. Тогава тренирахме по три пъти на ден. Сега, ако направя три тренировки на ден, ще си остана сам в залата.