Нови снимки на Гунди от финал с ЦСКА
Като ученик славистът Васил Василев снима исторически кадри от пистата на стадион "Васил Левски"
Исторически кадри от финала за Купата на съветската армия между "Левски" и ЦСКА прави едно от момчетата, които гонят топките на стадион "Васил Левски" на 30 април 1969 г. Капитан на "сините" е Георги Аспарухов, а ентусиазираният фотограф се казва Васил Василев, който тогава е на 16 години.
"Привърженик съм на "Славия", но ценя високо футболното майсторство на Гунди. За мен той заслужено бе избран за футболист №1 на XX век", казва Василев. В края на 60-те години Васко е запален по футбола, но тренира активно лека атлетика. Заедно с други момчета от спортния клуб са пращани да гонят топките за някои от незабравимите мачове, играни на националния стадион.
"Не винаги носех фотоапарата със себе си, но за щастие за този мач между "Левски" и ЦСКА бях подготвен - връща лентата Васил Василев. - И до днес усещам атмосферата на стадиона, ровейки в спомените. Гунди беше капитан на "Левски" и преди мача излезе с голям букет цветя. Традицията тогава беше капитаните на двата отбора да разменят букети. На мачовете се ходеше като на празник, а не както е сега за побоища и изливане на омраза. По трибуните на стадиона имаше 40 000 зрители."
На терена в тази среща отборът на "Левски" стои по-добре в началото и "сините" откриват резултата с попадение на Васил Митков в 20-ата минута. Първото полувреме завършва при този резултат, но през втората част "армейците" излизат преобразени. Димитър Марашлиев изравнява в 50-ата минута, а Аспарух Никодимов носи победата на ЦСКА с попадение 4 минути преди финала на срещата.
"След края на мача направих няколко снимки и от награждаването - разказва Васил Василев. - На една от тях много ясно се вижда колко е разочарован Гунди от поражението. Аспарухов мразеше да губи, особено от ЦСКА. На игрището често беше грубо малтретиран от противникови защитници. Някои от тях направо го мразеха. Аспарухов умееше да стиска зъби и да не се оплаква. Гунди беше много скромен и възпитан като човек. Това го казват мнозина и е самата истина"
Два мача, които Васил Василев не успява да наблюдава на живо, но Аспарухов е в главната роля, са запечатана завинаги в съзнанието на футболния привърженик. Приятелската среща, в която Аспарухов бележи прочутия си гол срещу Англия на "Уембли" на 11 декември 1968 г., е една от тях. Българският нападател буквално се саморазправя със защитата на действащия световен шампион, преди да прати топката във вратата. Контролата завършва 1:1.
"Мачът с Англия го гледах по телевизията, а другият незабравим двубой с участието на Гунди го слушах по радиото - разказва Васил Василев. - Става дума за баража срещу Белгия за класиране на световното в Англия '66. Срещата се игра на неутрален терен във Флоренция на 29 декември 1965 г. Въпреки студа в двора на XXII училище около едно малко транзисторче се бяхме събрали десетина човека и слушахме мача. Мисля, че легендарният Митко Чуков коментираше. Белгийците бяха много силни, още тогава бяха известни като "червените дяволи". Но и нашите не им отстъпваха. Тогава на световно се класираха само 16 отбора - каймакът на футболния свят. Не както е сега, когато на финалите са 32 състава, а скоро ще станат и 48."
Срещу Белгия през 1965 г. Гунди е във вихъра си и вкарва двата гола за победата на България с 2:1.
"След като съдията свири край на мача, тръгнахме по улиците на София с радостни викове - спомня си Василев. - Спирахме случайни хора по тротоарите и им говорехме за големия успех: "Знаете ли какво стана?! Бихме Белгия! На световно сме! Отиваме в Лондон!".
За съжаление вече много години подобни емоции са далеч в миналото. Не сме се класирали на световно от 1998 г. и футболната ни радост продължава да бъде само спомен от старите ленти.
Очакваме вашата история
Историята на Гунди продължава да бъде дописвана с още и още неизвестни факти и истории за легендата на "Левски", разказвани от хора, докоснали се до него.
Вестник "България Днес" е готов да ги публикува, защото Аспарухов е вечен символ на високо спортно майсторство в съчетание със спортсменство и пословична скромност. От такива примери се нуждаем и днес. Затова се обръщаме към нашите читатели: Ако имате снимка, история или интересен спомен, свързани с Гунди, свържете се с нас. Пощенският адрес е: 1202 София, ул. "Св. св. "Кирил и Методий" 84. В. "България Днес", за рубриката "Народът за Гунди". Имейл: [email protected]
Телефон: 0886 96 77 85