Преподавателят Весела Велин: В айкидо е важна победата над себе си

Весела Велин притежава IV дан (най-високата степен по айкидо, взимана с технически изпит). Една от малкото жени, които я притежават. Освен това е сред малкото българи, които имат защитена дан степен в Хомбу Доджо в Япония, което е световната айкидо централа. През 2015 г. заедно с Владимир Велин основават самостоятелно Доджо. Има висше образование като ландшафтен архитект. Въпреки това избира да се посвети професионално на дейността в Доджото.

- Г-жо Велин, работили сте като ландшафтен архитект, но в даден момент се отдавате на айкидото. Какво ви накара да се отдадете изцяло на този невероятен спорт?

- Ландшафтната архитектура е проектиране на външната среда. Вярвам, че средата, която обитава човек, е изключително важна. Моята мечта беше чрез ландшафтната архитектура да предоставям една по-добра среда за хората. Да внушавам ценности и идеи в пространствата. Когато се срещнах с реалността обаче, разбрах, че все още като общество не сме дорасли за това. Или някога сме били, но днес сме деградирали. Проектирах чисто нови детски площадки и многократно бях свидетел на вандализъм над тях - и то от самите деца. Тогава осъзнах, че проблемът е много по-базов: преди добра среда е нужно добро възпитание. Реших да се отдам на възпитанието и дисциплината на децата, за да могат те самите да сътворят своята добра реалност. Разбрах, че колкото и прекрасна среда да създам за тях, те ще я разрушат или най-малкото няма да я оценят, ако нямат нужните за това ценности. И реших, че е по-стойностно да избера тази кауза.

- Кои е по-трудно да научим на самоконтрол? Децата или възрастните?

- Самото умение "самоконтрол" означава да можем да контролираме сами себе си. В този смисъл ние не можем да научим никого на "само" - контрол, можем да предоставим условията и средата, за да може човек сам да се научи. Децата са наясно с тази концепция. Възрастните все още очакват да бъдат "научени".

- Споделяте, че айкидото не е просто спорт. Каква е разликата между него и другите видове бойни спортове?

- Има генерална разлика между бойно изкуство, каквото е айкидо, и боен спорт, какъвто е ММА например. При спорта най-важна е победата над другите, в изкуството най-важна е победата над себе си. За мен лично това е по-трудният и по-стойностният успех. Ако научим децата си да побеждават себе си и своите собствени слабости, тогава ще могат да се справят с всяко предизвикателство навън. Състезанията не са били изначална цел в автентичните духовни школи по бойни изкуства. Те са въведени по-късно като средство за популяризирането им. Най-вече, за да могат да бъдат асимилирани в западния свят. Уникалното за айкидо е, че то е едно от малкото, което е успяло да се съхрани без състезания. За мен неговата практична ефективност днес като борба с другите хора е слаба, но неговата практична ефективност като борба с вътрешното его е страхотна!

- Какво ви отличава от другите преподаватели по айкидо?

- На първо място, че съм жена! Повечето преподаватели в тези среди са мъже. Моят естествен женски афинитет към децата и особено към по-малките ми дава много по-добро разбиране за техните необходимости. Затова съм специализирана точно в работата с деца. Като цялостно предимство на школата отчитам факта, че я ръководим заедно с моя съпруг. Освен че по този начин балансираме мъжкото и женското присъствие, ние имаме уникален баланс на личностни качества: той е по-строг и категоричен, аз съм по-мека и дипломатична. Той е по-духовен, аз съм по-практична, той е по-структурен, аз съм по-инициативна. Той има повече спортни и треньорски компетенции, а аз повече айкидо технически. Той е методист, аз съм ентусиаст. Безкрайните разговори и дори понякога спорове между нас ни позволиха да създадем една действително балансирана система. Тя развива равномерно и ефективно всички аспекти на личността - тяло - ум - дух - емоции - социална среда, това е нашата авторска методика в школата, която няма аналог никъде другаде.

- Работите с много деца и възрастни. С кои се работи по-трудно?

- Мисля, че няма универсален отговор за това. Всеки преподавател избира спрямо своята индивидуалност. Аз лично много обичам да преподавам и на двете групи. Но чувствата и целите са различни. Ако говорим за чистото айкидо и техническите умения, които мога да предам там - отговорът е възрастни. Те ме разбират по-бързо и по-добре. Може би с тях е по-лесно. Ако обаче говорим за цялостно възпитание и израстване, за предаване на ценности, за взимане модели на поведение - това са децата. Но за мен всъщност никога не е стоял въпросът кое ми е по-лесно, а в кое виждам повече смисъл. Тук отговорът е категоричен: децата. Няма нищо по-удовлетворяващо от това да виждаш как малките човеци израстват покрай теб и се превръщат в осъзнати младежи и девойки. И тогава забравяш колко е трудно. И избираш децата. Защото те са бъдещето. Те са смисълът.

- Кое е най-голямото предизвикателство за айкидо преподавател?

- В моето съзнание айкидо създава един идеален образ за човека. Трябва да имаш добро и здраво тяло, да имаш силен дух и характер, да се справяш с житейските предизвикателства, да имаш добра социална среда, да живееш в хармония с природата. В личен план за мен най-голямото предизвикателство е да поддържам този "идеален образ". Да бъда образец за всички неща, които преподавам. А това е много трудно, защото все пак не сме идеални, ние сме хора. Но е много мотивиращо. Преподавам, защото чувствам, че то ме развива изключително много като цялостна личност. Може да не сме идеални, но ако развием в себе си този стремеж към идеалното, имаме много по-голям шанс поне малко да се вдигнем.