Носителят на "Странджа" Радослав Росенов: Избягах от родителите ми заради бокса

Кой е той

Боксьорът Радослав Росенов трупа победа след победа на международните рингове. Доминираше при юношите с пет европейски титли. Вече демонстрира и при мъжете, че има нов сериозен претендент за олимпийските медали. Преди дни спечели за втори пореден път купата на турнира "Странджа".

- Радослав, как се чувствате след втората купа Странджа?

- Чувствам се много добре. Тренирам с една ръка, защото се контузих на "Странджата". Подготовката за световното първенство продължава въпреки това. След като ми гипсираха ръката, минаха два дни и отново започнахме лагер. Треньорът ми каза, ако искам, да почина. Предпочитам да продължавам тренировките, за да се подготвя още по-добре за световното първенство.

- Вие изкарахте целия турнир "Странджа" с контузена ръка. Кога точно се получи травмата?

- Ръката ме болеше, преди да започне турнирът, още от подготовката на "Белмекен". След това размина леко благодарение на Габриела Димитрова. Тя всеки път ми масажираше ръката. Когато започна "Странджата", в първата среща срещу австралиеца при ляво кроше го ударих и усетих болка. След като свърши първият рунд, казах на треньора. Попитах го какъв е резултатът. Каза ми, че водя с 5:0. Стегнах се, още два рунда да издържа. Отидохме при доктора да ми види ръката. Той ми каза, че ми няма нищо. Мен изобщо не ме интересуваше какво ми има. Мислех за купата. За следващия мач с молдовеца го накарах да ми сложи инжекция. Така издържах до финала.

- Кога стана ясно, че ръката ви е счупена?

- На финала. В първия рунд, когато ударих с ляво кроше узбекистанеца, усетих, че не мога да мърдам пръстите. След частта седнах на стола и казах на треньора Александър Александров: "Бате, Сашо, ръката ми май е счупена". Попитах го пак дали водя. Казах си, че съм стигнал до финала и трябва да продължа. Оставащите два рунда ги изкарах с една ръка.

- Имахме трима шампиони при мъжете. Бяхте ли сигурен, че ще вземете купата отново?

- Когато видях, че и тримата станахме шампиони, не очаквах да взема купата. Казвах си, че някое от новите момчета ше получи трофея. Пак бях доволен, защото отново станах шампион. След това президентът, когато ме извика за купата, се зарадвах още повече.

- Предстоят ви два много важни турнира един след друг - световното и олимпийската квалификация. Може ли да пропуснете един от тях?

- Изобщо не си представям подобно нещо. Искам да участвам на всеки турнир. Особено на световното първенство. Най-важното е да покажа всичко на Европейските игри, за да взема квота на олимпиадата.

- Кога ще минете в горната категория 63,5 кг, защото тя е олимпийската?

- На световното отново ще играя на 60 кг. Веднага след него качвам на 63,5. Сигурен съм, че ще взема квота. Следя всички боксьори в тази категория. Участвах вече веднъж в тази категория и се чувствах много добре. Не свалях килограми. Мислех само за играта. На 60 кг се притеснява за килограмите, как да ги сваля, как да се представя на ринга. Това напряга много повече.

- Вие сте при мъжете едва от година. Представял ли сте си, че толкова бързо ще се впишете?

- Не, не съм. Първата година при мъжете ми беше притеснено да не загубя. Затова тренирах повече, оставах по-дълго в залата. Не очаквах да бъда такъв на ринга миналата година на "Странджа".

- Единствената ви загуба беше на европейското първенство за мъже. Какво се случи?

- След "Странджата" бяхме на европейско до 22 г. Бях много добре подготвен. Там спечелих убедително четири срещи и станах шампион. След това малко се отпуснах. Исках да видя роднините си, които са в Германия. Аз съм самичък в България. Пътувах дотам да ги видя и направих малка грешка. Стоях много повече, отколкото планувах. След това, когато се върнах, тренирах около 20 дни. Не бях подготвен добре. Все пак мисля, че играх много добре на европейското в Армения в първата среща. Даже бях отчаян, че трите рунда съдиите ми ги дадоха загуба. Поне първия и третия са победа. Раздадох се напълно. Имах въздух. Исках победата, но така са решили съдиите... Това ми е като урок, следващия път да не правя такива грешки.

- Споменахте, че роднините ви са в Германия. Те заминават още когато сте при юношите, а вие оставате. Как стана това?

- Бях на 14 години. Нашите решиха всички да заминат за Германия. Исках да отида с тях, но и не желаех да оставя бокса. Реших да замина. Те искаха да съм до тях. След това говорих с личния ми треньор Съби Събев и той ми каза, че трябва да се върна. Очакваше ме европейско първенство за юноши. Седнах да говоря с баща ми. Обясних му, че трябва да се върна за европейското да тренирам. Той ми заяви, че съм малък и не ме пускат. Можел да ме запише там да тренирам бокс. Заявих му, че искам да в България. Имахме и втори разговор с баща ми и майка ми, след като не ме пуснаха. Разревах се и им повтарях: "Искам да пътувам!". Те пак не бяха съгласни. Страх ги беше да съм сам в България. Звъннах на президента на клуба ни Павел Сяров. Помолих го да направят каквото е възможно да ме вземат оттам и да се върна в България. Той ме попита дали паспортът е в мен. Отговорих "да". Каза, че ще ми се обади след час. Нямах търпение. На никой нищо не казах. Баща ми стана подозрителен, че съм усмихнат. Обявих, че така му се струва. Треньорът ми звънна да му кажа данните от паспорта. Уреди ми самолетен билет. Казах му къде се намирам. Попита ме едно нещо: "Готов ли си да идваш към България? Да оставиш роднините си и да продължиш с бокса?". Казах, че съм готов на всичко. Обясни ми да си оправя сака, без да видят вкъщи.

- Какво стана?

- Приготвих се, но бях много притеснен. Братята ми бяха у дома и гледах да не ме разкрият и да кажат на баща ми. Ако беше ме хванал той, боксът щеше да приключи за мен. Дойдоха хора на треньора да ме вземат. След това пътувах и ревях, защото ми стана гадно, че си оставих семейството. На летището реших да звънна на баща ми. Казах му, че пътувам за България. Заявих му, че вече съм в самолета. Извиних се, но не можех да спра с бокса. На следващия ден, като се прибрах в Русе, ми се обади. Каза, че от мен иска само едно нещо: "Ако станеш европейски шампион, ще ти простя". Обещах, че ще стана. Тренирах много здраво. Стигнах до финал, където играех с боксьор на домакините от Русия. Качих се на ринга и първия рунд победих с 4:1. Бих и във втория. В третия беше само игра. Нямаше смисъл да се бия с него. Тогава за първи път станах европейски шампион. Радостта ми беше двойна, защото и баща ми ще ми прости. Когато се чухме каза: "Браво, шампионе! Продължавай!". Разрева се и аз се разплаках. Даде ми благословията да продължа. След това имам още четири европейски титли.

- За какво мечтаете?

- В момента мечтая за световна титла. От 2009 година нямаме. Искам аз да съм новият световен шампион. Също така, ако реша да приключа с бокса, ше започна с профи бокса, но след олимпиадата. Освен това искам и олимпийска титла. Това ми е мечтата.