ММА боецът Лазар Тодев: UFC е спирка, през която искам да мина

Близо съм до титлата в Октагон

Кой е той

Преди броени дни Лазар Тодев нахлу с гръм и трясък в елитната световна верига Октагон. Той победи в кървава баня втория в ранглистата на тежка категория Адам Палаш. Българинът от доста години живее в чужбина. Неговите успехи го изведоха в подстъпите на нещо голямо. Пред yotube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" споделя колко далеч е UFC и кога ще атакува титлата на Октагон.

Огнян Георгиев

- Лазар, минаха няколко дни след победата ви над Адам Палаш - втория в ранглистата на Октагон. Как се чувствате?

- Битката премина основно по начина, по който бях планирал. С движението и защитата ми успях да неутрализирам неговите атаки. Затова и в момента изглеждам по-добре.

- В първия рунд се напасвахте един към друг и вие не бяхте много активен. Това ли беше предварителният план?

- Общо взето в тази конкретна битка, да. Реших да подходя по-бавно и постепенно. Да видя първо неговия план. Какво е приготвил, за да мога да неутрализирам силните му страни.

- Във втория рунд станахте агресивен и ключовият момент беше изключителният лакът, който направихте. Тренирали ли сте го?

- Това е нещо, което доста време съм подготвял. Определено сработи много добре в този момент. Това е нещото, което обърна мача. Донесе ми големи ползи. Подготвял съм го, тренирал съм го. Бях убеден, че в даден момент ще е добро оръжие срещу Адам. Така и стана.

- На почивката между двата рунда как усещахте нещата - че сте спечелили първия или го давахте на него?

- Като цяло той е по-познатото име. Аз съм дебютантът. Знаех какви са шансовете ми за победа. Видяха се какви са коефициентите за победа. Всичко говореше срещу мен. По принцип съм тип състезател, който не обича да оставя решението в ръцете на съдиите. Невинаги могат да преценят адекватно, някой път се случва и да са пристрастни. Бях напълно наясно, че този рунд отива за него в статистиката. Това не ме притесняваше. Бях с определена нагласа за този двубой. Знаех какво трябва да направя и кога да вдигна оборотите.

- Предишната ви победа също беше с лакът. Това запазена марка ли ви е?

- Лактите са доста опасни в ММА. Оръжие, което нанася щети. Затруднява доста опонентите. Трудно е да се отразява. Особено съчетано с добро движение. Не разчитам само на тях, но определено е нещо, което обичам да използвам.

- Когато дойде ред за съдийското решение, колко уверен бяхте в победата?

- Ако трябва да съм честен, бях сигурен, че съм спечелил мача. Малкият процент да дадат победата за него беше налице. Това е, което ме притесняваше. От тактическа гледна точка, от начина, по който е протекла срещата, не се притеснявах по никакъв начин. Беше ми пределно ясно, че съм го надиграл по всеки параграф. Съдиите винаги имат коренно различно мнение какво се случва на ринга. Това е причината да съм малко неспокоен, когато се стигне до тях.

- Как се почувствахте след успеха и какво ви казаха хората от Октагон?

- Почувствах облекчение, че получих заслужената победа. В крайна сметка не съм доволен от този резултат. Не обичам срещата да свършва по този начин. Можех да покажа повече в нея. Имах своите добри моменти. Някои от нещата, които тренирахме, сработиха много добре. На някои явно трябва да продължа да наблягам, за да дадат по-добри резултати в следващия двубой. Хората като цяло бяха доволни. Моите и неговите фенове няма от какво да се оплачат. Много здрава битка имаше и от страна на двамата. Затова стъпваме в тази гледка. За да забавляваме не само нас, но и публиката. Хората от Октагон като цяло са на мнение, че не съм далеч от титлата. Ще говорим и преценим в следващите дни как стоят нещата, къде се намирам - на каква позиция. В крайна сметка съм на крачка от титлата.

- Един от шефовете на Октагон каза, че сте на един мач от битка за титлата.

- Това е целта на мен и екипа ми. Да атакуваме титлата по възможност още в края на тази година. Това е планът. Да се възстановя леко идните седмици, да подновя тренировки и да започна да се подготвям за един двубой през лятото. В зависимост кой ще ни дадат като опонент. След това отново да се възстановя и ако притежателят на титлата е физически готов да защитава колана тази година, би трябвало да мога да го атакувам.

- Как се запалихте по бойните спортове в Хасково и кой от тях беше първият, който ви спечели?

- Стана след разговор с мой по-голям приятел, който тренираше бойни изкуства от известно време. Подкани ме да пробвам, въпреки че аз нямах никаква идея от това. Така или иначе бях решил някой ден да мина през залата. Просто да видя как е. В момента, в който влязох в конкретната зала, виждайки атмосферата, си помислих, че това е моето нещо. Точно в този момент видях, че ще стигна до много по-високо, отколкото съм си представял. Директно започнах с ММА през 2012-а. Малко преди да навърша 17 години, за първи път влязох в залата. От тогава не съм излизал.

- Веднага ли започнаха победите, или в началото имахте колебания?

- Първата ми среша на аматьорско състезание я загубих със съдийско решение. И до ден-днешен в моите очи този мач не съм го загубил. Пак стигаме до въпросната точка съдийски решения. Конкретната среща се брои за загубена, но беше много динамична битка. Спомням си я до днес. Захапахме се от първата секунда с моя опонент и така беше до последната. Всеки от нас гонеше победата. В крайна сметка той стана и шампион на конкретния турнир. Тръгнах си със загуба и бях бесен. Не исках да усещам това чувство отново. Пожела да надградя и да покажа на себе си, че съм по-добър. Може би това беше положителен тласък. Започнах да тренирам още по-упорито и на следващото състезание това даде резултат. Тогава вече дебютирах и при мъжете. Нанизах няколко състезания като краен победител. Малко по-късно дебютирах и при професионалистите.

- Дебютът ви е срещу един от пионерите в ММА в България Камен Георгиев. Какви са спомените ви от него?

- Целта тогава беше до края на 2014-а да дебютирам на професионалния ринг. Търсехме среща с една идея по-неопитен противник, за да мога да добия своя опит. Някой горе-долу на моето ниво, но нямаше такъв. Братята Румен и Росен Димитрови организираха тогава ММА събития. Те предложиха Камен Георгиев като опция. Казаха, че е единственият в тежка категория, който е свободен по това време. Помислих и реших, че така или иначе не съм от бойците, които си избират своите опоненти дали са опасни или по-леки. Приех срещата. Уважавам Камен. Определено е много добър боец - техничен, доказал се. Това не означава, че бях излязъл в тази среща да му се давам по някакъв начин. Технически със сигурност му отстъпвах много, но в желанието си за победа в никакъв случай. Не си подбирам битките. Работя за това, което ми дадат - опонента, който получа. Единственото, от което имам нужда, е време за подготовка.

- Вие много рано излязохте в чужбина. Още третият ви мач беше в Германия. Защо толкова бързо решихте да излезете за чужбина?

- Заминаването ми за Германия конкретно не беше планувано. Може би съм се виждал в даден етап някъде навън, в чужда страна. Но на този етап не беше планувано. Случи се, че заминах в чужбина с идеята да опитам. В момента, в който дойдох в Германия и започнах да тренирам в един от клубовете, собственикът му ме хареса. Стана ясно, че той е мениджър на много други бойци също. Поговорихме и стана много бързо. Започнах да се подготвям за първия си двубой, направихме го и продължи всичко.

- Кариерата ви не започна много успешно. В първите седем мача имате две победи. Как се отразява това на млад боец?

- Неприятно е, гадно чувство е. Никой не обича да губи. Като цяло това е животът - спъваш се, спъваш се, спъваш се. Трябва всеки път да се изправяш и да продължиш. Няма друга опция, ако искаш да си успешен. Не е имало момент, в който да си помисля, че няма да успея.

- Какво работехте паралелно в началото там?

- Бил съм доставчик, пекар, охрана по клубове. Работил съм в най-различни зали. В началото работиш, каквото намериш, за да може да продължиш.

- Имате пауза от около близо две години. Как дойде апетитът отново да се състезавате?

- Апетитът никога не е липсвал. Винаги е бил тук. Не съм губил желанието да надграждам и да бъда успял състезател. Просто изчаках да си подредя малко живота, за да мога да се концентрирам над това, което правя. През цялото време тренирах и се подготвях. Осъзнах си грешките. Смених тима, треньорския екип. Намерих хората, с които да работя и с които сме важни един за друг. Това е ключът към успеха.

- В последните осем години имате само един мач в България. Каква е причината?

- За първи път ме потърсиха за споменатия мач през 2019-а. След това имах още едно-две запитвания. Не сме се договорили. Нямам конкретна цел да се връщам в България. Не бих имал нищо против да се бия у дома, но нямам какво да доказвам в България. Целта ми е да се развивам на по-високо ниво. Да вървя нагоре. ММА не е на високо ниво в България. Нямаме нито една актуална организация, в която да искаш да си.

- Как се стигна до поканата да се биете в Енфюжън?

- Тогава започнах да работя с един от промоутърите на Енфюжън. Впоследствие ми стана мениджър. Той организира срещата. Така започнахме стъпка по стъпка да работим. Това беше първият ми двубой. Приключи добре, но за жалост след това дойде коронапандемията. Заради това нямахме толкова възможности за участия в Енфюжън.

- Оттук насетне как виждате кариерата си? Обикновено ММА бойците се целят в UFC.

- UFC определено е спирка, през която искам да мина. Доказана организация, водещата световна в момента. Само че не са единствената. За мен и моята кариера ще е важно да се докажа в повече водещи организации. На този етап е Октагон. В момента те се развиват много и продължават да растат. Ще видим след това накъде ще ме отвее вятърът.